Всички те отиват като доброволки в ситуационния център в сградата на "СофтУни" на бул. "Александър Малинов" 78 - станал известен и като центъра в "Младост" по името на квартала. Той започва работа няколко дни след началото на войната и е създаден от организацията "Отворени врати за Украйна" и фондация "За доброто".

На паркинга пред центъра спират коли и бусове, мъже чевръсто вадят кашони и торби с храни и дрехи, денкове с палатки, спални чували... "Стига с тези палатки, не се търсят", упътва ги Краси, който сортира даренията. На входа първо се минава през рецепцията, където записват новодошлите бежанки и доброволците от София.

Над 90 % от бежанците от Украйна са жени с деца. Някои пристигат с по 4, 5, 6 дори 7 деца. Освен своите, те водят и децата на свои близки и приятели, останали в Украйна, заради болни или възрастни родители. Затова в центъра има детски сектор с играчки и жени, които се занимават с децата.

Ситуационният център "Отворени врати" в "Младост" събира и разпределя дарения, организира доброволци, урежда и подслон на стотици бежанци на база заявените при тях жилища, не само в София и се занимава с всякакви въпроси, които имат бягащите от войната и стигнали до България. Всеки ден организаторите правят отчет в социалните мрежи и обявявят конктретните нужди.

Екипът й трябва да преценява и къде е най-подходящо за майка с три деца, къде - за семейство с мъж. "Повечето предлагащи подслон предпочитат да няма мъж, затова скоро пратихме такова семейство в Ботевград, където нямаше такова изискване", обяснява тя.

Към екипа на центъра са се присъединили и бесарабски българки, латвийка, украинки. До вчера и те са били в беда, а днес вече гледат деца, сортират храни и дрехи... "В нова страна ние трябва да работим, защото не е хубаво да седим и да чакаме", казва на български Деана. Тя е бесарабска българка от Одеса, следва IV курс икономика, "оставаше ми половин година да завърша".

В разговорите в центъра най-често можеге да чуите историите как всеки е стигнал до тук и кой му е помогнал. Диана с нейна приятелса стигнали до Молдова, "там ни срещнаха добри другари на чичо ми, а в Румъния ни взеха български доброволци в колата си до София", накратко изрежда тя.

Ива е с българско гражданство, омъжена е за украинец и от 15 години живее в Киев. Семейството с две дъщери стигнало до границата с Румъния и таткото се върнал, за да защитава града.

Сега са в центъра за бежанци в "Младост", защото и на нея са помогнали непознати хора и чувства нужда и тя да помогне на непознати в беда.

Във всички разкази на бежанките за пътуването им неизменно присъстват "приятел" и непознати добри хора - доброволци.

При бягството от Киев Ива и семейството й се скрили с приятели в къща в село до град Буча, завзето от руснаците. "Ходеха по къщите да искат храна. Приятел разказа, че стоели на вратата му с наведени глави, защото ги било срам за нахлуването в Украйна, но казвали, че така им било заповядано. Руски танкове и бетеери минаваха на 30 м от къщата ни. На танковете отгоре се виждаха вързани празни куфари. Пълнят ги със заграбени от къщите и магазините шуби, електроуреди, миксери", разказва Ива.

Не спестява и критика към българското посолство в Киев, което било много неорганизирано. "Турското посолство помогна на много българи да се качат на влака и на автобуси към границата, но първо уреждаха своите граждани", твърди Ива.

Рускоговорящата Ира седи с 4-годишната си дъщеря в приемната на центъра. Тя е от град Бердянск, окупиран от руснаците. Казва, че напуснала Украйна в деня преди началото на войната. "Усетих, че ще започне и тръгнахме с кола на запад". Ира работи в дигитална маркетинг агенция. От центъра в "Младост" са й уредили жилище, за което тя казва, че ще си плаща тока, водата и парното. Сега води дъщеря си Милана в детския кът тук, за да си играе, а тя самата работи като доброволка.

Детският кът в центъра дава на украинските деца спокойствие, като им осигурява почасова грижа - занимания, игри, психологическа подкрепа и дори образователна дейност. Наречен е на украински -"Центр за дитячi посмiшки" (Център за детски усмивки). Две момичета, Валерия и Деана, покриват 12-часов график в занималнята, а и дежурят допълнително когато е необходимо.

Стотици бежанки с деца вече са настанени в жилища чрез ситуационния център. Идеята за създаването му е на Андрей Николов, украински гражданин, който от години ръководи ИТ - компания в София. Той е основният конкурент в бизнеса на "СофтУни", но именно те му предложили да ползва техните обширни зали - над 3000 кв.м, за да реализира центъра. В него сега има отделен хуманитарен сектор, където са складирани детски дрехи, храни, памперси, играчки "После завзехме и долния етаж, който също е толкова голям. "СофтУни отвориха вратите си абсолютно безвъзмездно и на този етап не желаят да плащаме режийните", казва Кремена Кунева от фондация "За доброто", чиято мисия е подобряване на детското здравеопазване, но с началото на войната решават да работят и за бежанците и избират да партнират с Николов.

Всеки ден е различно, никой не знае колко бежанци ще пристигнат утре. "България много помага на украинците. Много сме й благодарни на България", усмихнато казва Деана от Одеса.

Отвън спира поредният бус. Мъж започва чевръсто да вади огромни торби. "Пак палатки", реагира Краси и започва да описва дарението.