Над 73% от болниците в България изпитват остър недостиг на лекари, а около 90 на сто - на медицински сестри. Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки според повечето болнични мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите 5 години.

Това са основните изводи от анкетата на "Индекс на болниците" за кадровия дефицит в здравеопазването. Тя е била проведена през януари и февруари сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена - 29.4%, общинска - 25%, частна - 27.9%, с университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участвалите в изследването.

Най-голям е дефицитът на специалисти в следните области - анестезиология и интензивно лечение - 42.9% от болниците, хирургия - 41.7%, педиатрия - 38.8%, кардиология - 34.7%, неврология - 28.6%, неонатология - 28.6%, акушер-гинекология - 26.5%, инфекциозни болести - 26.5%, клинична лаборатория - 26.5%, нефрология - 24.5%, вътрешни болести - 22.4%, спешна медицина - 22.4%, образна диагностика - 22.4%.

В 82.6% от анкетираните лечебни заведения до 40 медици работят на договор и на друго място. При близо 35% от болниците са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи - 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти. Най-често те са от следните области - токсикология, кардиохирургия, микробиология и паразитология, инфекциозни болести, съдова хирургия, онкология, анестезиология и интензивно лечение, неврохирургия, педиатрия, клинична алергология.

Най-често - в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго лечебно заведение (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Недостиг на медицински сестри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от лечебните заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалности с остър недостиг са посочени анестезиология и интензивно лечение, АГ, хирургия, педиатрия, вътрешни болести, неврология, спешна медицина, психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение. 51.6% от болничните мениджъри посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред основните последици от недостига на медицински сестри (82.3%), според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.

При 56.7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48.6%), пренатоварване и извънреден труд (37.8%), достигане на пенсионна възраст (32.4%), лоши условия на труд (18.9%), разкриването на нови структури (10.8%), преместване в друга държава (8.1%).

По-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са едни от водещите причини за липсата на кадри в България (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина е посочена близо от 47% от анкетираните. Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65.6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.

Над 53% от анкетираните мениджъри се опасяват, че в следващите една до пет години ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план - следващите пет до десет години.

Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5 - 10 години. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения. Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от медицинските университети в страната, а според 11% от анкетираните занапред няма да има промени в сегашното положение.

Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 години, а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности.

Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор със Здравната каса - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.

Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от медицинските университети в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30.8%) и подобряване на условията за специализация (33.8%).