Учени обясниха на Костадинов защо Закон за българския език е ненужен
С 2 гласа "за", 6 "против" и 6 "въздържал се" парламентарната комисия по образованието днес отхвърли внесения в Народното събрание проект на Закон за българския език на Констадин Костадинов и депутати от "Възраждане", с който се предлага да се ограничи развитието на езика, да се регламентира употребата му в институции, а учени да контролират дали се спазват правилата и да наказват нарушителите на нормите при употребата на книжовния български език.
Членовете и гостите на комисията още в началото на заседанието отбелязаха, че законопроектът не е нов, а е от 2018 година, внесен тогава от партия ВМРО. Доц. Татяна Александрова от секция "Съвременен български език" в Института за български език към БАН каза, че от института вече са внесли писмено становище за законопроекта, за втори път, след внесеното по същия законопроект през 2018 г.
"Това, което се приема като даденост, се подценява изключително много. Ние приемаме езика си за даденост, а той е един от основните етнодиференциращи маркери", каза Костадинов при представянето на законопроекта. Той даде за пример остров Ман който се намира между Ирландия и Англия, където в момента едва 1800 души говорят мански език от общо 88 хил. души местно население. По думите му българският език е един от малкото, които нямат официална кодификация.
Няма нужда от подобен закон, е на мнение доц. Александрова. По думите й най-адекватният модел за защита на езика е вече утвърден и просто трябва да се продължи практиката, която съществува досега в законодателното уреждане на езиковата материя чрез създадените отделни нормативни актове.
Тя цитира проведено преди 2 години проучване на Института за български език за езиковите нагласи на българите, според което едва 20% от анкетираните са на мнение, че е необходима държавна правна регулация в областта на езика. За 93% от анкетираните езикът е най-важният белег на националната идентичност.
"Прегледахме законопроекта и смятаме, че има доста непрецизни и несъстоятелни в научно отношение формулировки. Например, няма как със закон да се уреждат обществените отношения, свързани с правилата на книжовния български език. Той е защитен по силата на това, че е официален език в България и е защитен в много закони, напр. Закона за училищното и предучилищното образование, Закона за нормативните актове, Закона за радиото и телевизията - над 100 нормативни акта уреждат във всяка конкретна сфера употребата на книжовния български език", посочи доц. Александрова.
Тя отрече твърдението на Костадин Костадинов, че няма официална кодификация на българския език. "Правилата са вписани в специални документи - речници и граматики, така че българският език има официална кодификация", подчерта езиковедът и добави, че именно институтът, в който работи, се занимава с кодификацията на книжовните норми.
Предложението в законопроекта за създаване на Съвет за българския език Александрова определи като "ненужна институция, доколкото се натоварва с несвойнствена за една научна общност административна структура". По думите й той се състои от учени, а се натоварва с административни функции, вменяват му се и контролни функции, неприсъщи за такъв орган. "Всичко, казано в този законопроект има изчерпателна регламентация в други закони, които би трябвало да са проучени", обобщи Александрова.
"Смятаме, че езикът като обществено явление и основно средство за комуникация не може да се регулира със закон. Той има самостоятелни закони за развитие и такава административна намеса в развитието му няма да доведе до добри резултати. Трябва да приемем промените в езика, които отразяват промените в обществото и няма как да ги спрем", каза още тя. Думите й потвърди зам.-министърът на образованието Мария Гайдарова, като добави, че не може да се ограничи развитието на езика с правни норми. "Това е неаргументирано и неестествено за развитието на самия език", каза. Тя посочи куп граматически, стилисчтични и смислови грешки в текста на законопроекта.
Депутатът от "Продължаваме промяната" и член на комисията Антония Димитрова, също разкритикува текстове в проектозакона, които определи "по-скоро като пропаганда, отколкото като грижа за развитието на езика".
Мукддес Налбант от ДПС пък оърна внимание на факта, че публични да погазват нормите на книжовния език, грубо да нарушават стилистиката, морфологията, а самият Костадинов използва думи като
"правиме", "ходиме", "работиме", които са грешни. "Поздравявам Костадин Костадинов за опита, който е направил, но ще го дефинирам като "опит", защото колегите имаха много сериозни основания във връзка със забележките, които направиха", заяви тя. "Този закон няма да накара никой да не ека, да не мека", добави Налбант.
"Това е форма на защита на българския език, защото сме длъжни да мислим превантивно. Живеем в динамично време и сме намаляващ народ. Езикът може да изчезне, не е задължително да се случи, но е възможно, защото езикът е река, която понякога пресъхва или се заблатява", каза Костадинов в своя защита.