В досега с войната едни избират да отговорят с още война, други - с дългия път към мира. На второто се спира и Елизавета Глибченко, която днес помага на Украйна като докторант от Финландия, осем години след като съдбата на страната ѝ я тласка към изучаването на идентичност и миротворчество в България.

Интересът ѝ към конфликтите и мира я праща на събития в Кения, на стаж в Южна Африка, по-късно за магистърска и докторска степен във втория финландски град Тампере. Помага на украинци и други по света да изразят визията си за мир с изкуство. Този процес започва в Американския университет в Благоевград (АУБ), но подтикът идва от родината - с войната, която страната (по думите на президента Володимир Зеленски) води не от 24 февруари тази, а от март 2014 г. Тогава Русия първо анексира украинския полуостров Крим, а след това подкрепяни от нея сепаратисти обявиха създаване на независими "републики" в части от Донецка и Луганска област.

Завършилата АУБ преди почти 4 години Глибченко действително се надява да впрегне познанията си в услуга на родината: след докторантурата, която прави в момента в Тампере (Визуални технологии на мира) и която трябва да завърши през 2025 г., тя би започнала пътя си в украинските институции, загатнат и от стаж, който кара във външното министерство в Киев. Засега смята, че наученото в университета ѝ е помогнало да разбере събитията в Украйна по-добре "както вътрешно, така и външно - успях да преодолея конфликта в себе си".

И в университета организира работилници за интересуващите се от връзките между мира и визуалните изкуства. Единият от проектите призовава хората да изпращат изображения какво е мирът за тях. Друг, Art and Peace Handbook, цели да покаже правено от украинци и в Украйна изкуство в годините след анексията на Крим и събитията в Донбас.

В момента, от началото на тази година, се е посветила на още една инициатива: доброволец е към технологичния акселератор 50:50 startups, организация, която по собственото си определение е "инкубатор за създаване на равноправни партньорства между съоснователи евреи и араби". Има задачата да обяснява процесите в тези усилия и да изпълнява задачи, свързани с подкрепата им. Друга връзка с Близкия изток: учи арабски (към който проявява интерес от години) и иврит. Езиците са важен интерес за нея: отвъд украинския, руския и английския, работи с български и френски, има познания по немски и начални по китайски.

Елизавета Глибченко е от Житомир - град в голяма област в Северозападна Украйна, граничеща с Беларус, който силно пострада от руската атака от 24 февруари насам. Това е кулминацията на процес, белязал живота ѝ на възрастен - агресията на Русия към Украйна, конфликт на две държави, свързани от историята. "Да, имаше исторически връзки, но и много злоупотреби с украинците, разказва тя. Боли ме да видя как се злоупотребява с исторически факти и се тълкуват погрешно за нещо толкова ужасно и не мисля, че има оправдание."

Още от 24 февруари - когато руски войски навлязоха в Украйна - смята, че трябва да направи нещо, но ѝ е трудно: смята, че се намира твърде далеч. Тогава попада на украинстата общност в Тампере и се оказва, че разстоянието не е непременно фактор. Организират мирни протести, разказват за събитията, координират събирането на хуманитарни помощи от жителите на Тампере. Глибченко дарява художествените си произведения на проект, набиращ средства за деца, засегнати от войната. Сблъсква се и с тролове, които се опитват да омаловажат и работата ѝ, и шанса за мир.

Наскоро самият Зеленски даде да се разбере, че вижда изхода от войната в компромиси с Русия, които ще бъдат утвърдени на референдум. Как би гласувала самата тя, ако има такова допитване: например за специален статут на Крим или Донбас? "Не мога да си представя Украйна да се лиши от територия и не бих гласувала "за" това на референдум," казва и не вижда за момента възможни отстъпки. Теми като договореностите за сигурността на Украйна обаче могат да се обсъдят във формати заедно със западни държави, смята тя.

Все пак е оптимист - смята, че войната може да приключи до месец. "Мисля, че Украйна печели, но се опасявам колко военни престъпления са извършили руснаците и колко цивилна инфраструктура е станала мишена в Украйна, колко варварско е насилието на руската страна. Надявам се хората да могат да започнат да се връщат в Украйна."

- Мисля, че в АУБ за мен в най-голяма степен повлия проектирането на собствена образователна квалификация - специалност Self-Designed. Сама съставих бакалавърската си степен по "Идентичност и изграждане на мира" и това беше важен етап от пътуването ми към миротворчеството. Като голям проект в края на предпоследната си година създадох Color Up Peace - социално начинание за изкуство за мир, като част от което сега направих проекти в родината си Украйна, Кения, както и Израел и Палестина. Чрез работата си по Color Up Peace станах част от Arts Twenty Thirty (Sustainable Development Solutions Network - Youth) - общност от мултидисциплинарни художници от цял свят, работещи за постигане на Целите за устойчино развитие (на ООН - бел. ред.). През 2021 г. Color Up Peace и аз бяхме избрани за един от 25-те участници в срещата на върха на ChangemakerXchange - Европа и Близкия изток и Северна Африка.

- По това време търсех творческо място, където да се подкрепят идеите на студентите и където да се комбинират различни парченца знания, за да се създадат иновативни решения. Мисля, че направих страхотен избор.

- Курсовете по антропология на проф. Марк Стефанович ми помогнаха да реша сама да създам специалността си, а професор Стефанович стана основен ръководител на учебната ми програма по "Идентичност и изграждане на мира". В този момент да направя образованието си възможно най-холистично ми помогна проф. Ивелин Сардамов. Винаги съм се чувствала подкрепяна в творческите си начинания в рамките на специалността си в "Политология" и "Международни отношения". Наистина оценявах съветите, които професор Сардамов ми даде за избора на магистърска програма. Със сигурност трябва да добавя, че пътешествието ми в АУБ би било непълно без проф. Кръстанка Божинова и огромните ѝ усилия да ми помогне да науча френски от нулата и да завърша второстепенния курс "Съвременни езици и култури".

- Най-важният неформален урок (или нещо, което остана у мен) беше, че за да е страхотно дадено място, това винаги е свързано с хората, стремежите им към най-доброто и почтеността им, насочена към постигане на етичен успех. Що се отнася до формалните уроци или часове, всяка класна среща от курса "Култура и власт" на проф. Ивелин Сардамов беше много важна. Курсът ми помогна да обединя всички различни преживявания, които имах през времето на АУБ, под един чадър и да използвам този чадър, за да дам най-доброто от себе си в магистърската си програма - а сега и в докторантурата.

- Мислех, че може би мога да работя в Министерството на външните работи на Украйна. И направих програмата "Обмени към стажове" във външното министерство на Украйна през 2020 г.. Беше невероятно вълнуващо преживяване. Въпреки това по време на магистърската си степен разбрах, че искам да бъда докторант. И точно това съм сега.

- Правилният начин е да се уверите, че създавате такива преживявания за хората, които биха улеснили променящи живота и създаващи важни връзки моменти за тези хора. И аз бих посъветвала просто да преживеете тези вълни от знание, че сте променили живота на някого, без да ги броите. Color Up Peace е моята основна платформа за създаване и преживяване на такива моменти.

- Научих, че щастието винаги се създава вътре в нас, научих се да се доверявам на интуицията си повече от всякога и да бъда отдадена на непрекъснато саморазвитие.

- Сега участвам активно в проекти за миротворчество в Израел в Палестина (и други места). И във връзка с това ми се иска да бях прочела книгата In Pursuit of Peace in Israel and Palestine ("В търсене на мира в Израел и Палестина" - бел. ред.) от Гершон Баскин много по-рано, отколкото го направих.

- Особено предвид войната на Русия срещу Украйна бих положила (и ще положа) възможно най-много усилия за изграждане на мира в Украйна и възстановяване на Украйна.

- След десет години планирам да създам своя собствена неправителствена организация с фокус визуалните технологии за мир (темата на докторантурата ми) и да ръководя образователни програми за мир, насочени към технологиите и изкуството за хора в Украйна и извън нея.