За половин денонощие, след като се разбра, че извънредната епидемична обстановка ще бъде прекратена, управляващите излязоха с противоположни тези за задължителното носене на маски, практически единственото останало по-осезаемо изискване заради епидемията от COVID-19.

В късния следобед на 26 март правителството обяви, че от 1 април отпадат противоепидемичните мерки, свързани с маски и спазване на дистанция. На другия ден сутринта председателят на здравната комисия Антон Тонев ("Продължаваме промяната") обаче обясни в интервю за Би Ти Ви: "Ще трябва да продължим да носим маски на закрито и в градския транспорт".

И двете твърдения могат да се окажат верни, но в различни периоди от време. Обяснението за противоположните сигнали е законовият вакуум между изтичането на срока на извънредната епидемична обстановка, с която са обвързани почти всички действащи в момента COVID ограничения, и приемането на законови промени, които ще позволят въвеждане на нови мерки. Обстановката е обявена до 31 март вкл., а проектозаконът, според който вбъдеще здравният министър ще може да издава заповеди за мерки и без да има извънредни здравни ситуации, ще бъде приет след неясно колко време.

Така, въпреки предупрежденията на медици, че е рано и рисковано да се отказва от всички превантивни мерки, България ще свали всички ограничения срещу коронавируса, освен задължителната изолация за доказано заразени. И това ще продължи поне докато Народното събрание не даде законова възможност на министъра на здравеопазването да ги въведе отново - в близко бъдеще, или при евентуална следваща вълна на COVID-19.

Как се определят мерките срещу разпространението на коронавируса в България е описано в чл. 63 на Закона за здравето, като е посочен следният ред:

През последните две години политиците често са се оправдавали за въвеждането на COVID мерки ли забавянето им тъкмо с докладите и ролята на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Служебният здравен министър Стойчо Кацаров си назначи съветник, който взимаше ключовите решения за мерките, и изолира държавния отговорник за здравето. Предшественикът проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) пък често се извиняваше, че не взима сам решенията, когато трябваше да отговаря дали не е закъснял с мерките.

Сега главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев настоятелно препоръча режимът на извънредната епидемична обстановка да се удължи до средата на май, вместо да пада сега. Аргументът му беше да останат и без това малкото действащи противоепидемични мерки. Същата теза изказа публично и съветникът на премиера проф. Радка Аргирова. И двамата изразиха опасение, давайки примери с увеличеният брой заразени в Западна Европа след отпадането на ограниченията, и подчертаха, че ниското ниво на ваксиниране в страната (под 30% от населението) може да се окаже в основата на нов бум на болни. Решението на правителството обаче се разминава с техните препоръки.

В края на миналата седмица управляващата коалиция внесе законопроект, според който вбъдеще базовите противоепидемични мерки - носене на маски, дистанция и дезинфекция, няма да са обвързани с това дали правителството е обявило извънредна епидемична обстановка, а ще могат да се въвеждат по всяко време само със заповеди от министъра на здравеопазването.

Законопроектът бе внесен обаче преди по-малко от седмица, и има твърде кратко време, за да премине през парламентарните процедури и да влезе в сила от 1 април. Според мотивите (макар това да не е описано детайлно в проекторазпоредбите) се предвижда тези мерки да могат да бъдат:

Макар че законопроектът за новия начин на въвеждане на мерките е внесен съвместно от всички коалиционни партньори - "Продължаваме промяната", "БСП за България", "Има такъв народ", "Демократична България" - дискусията по него в здравната комисия вчера показа, че разбирателството е нестабилно. В синхрон с "Възраждане", Силви Кирилов от партията на Слави Трифонов изрази опасения, че с новите текстове министърът пак ще получи право да въвежда строги ограничения. Несъгласие демонстрира наскоро и депутатът от левицата Георги Михайлов, който повтори тезата си, че "маската е последното нещо, което ще ни спаси от подобни въздушно-капкови инфекции".

Тъй като почти всички задължения, но и възможности в страната са юридически обвързани с формулировката "извънредна епидемична обстановка", щом тя не бъде удължена, няма да има и почти никакви мерки от 1 април. Правителството обобщи какво отпада:

В обобщението на правителството е пропуснато обаче да се отбележи, че изискването на сертификат при пътуване до България също е обвързано с извънредната епидемична обстановка (заповедта се позовава на правителствените решения досега) и съответно също отпада.

Още преди изтичането на извънредната епидемична обстановка пък Министерството на образованието отмени задължителното тестване на учениците без сертификат за COVID-19. Заради това засега неизползвани ще останат 5.1 млн. теста, сочи справка на ведомството, предоставена на "Дневник".

Единственото COVID правило, което би трябвало да остане и след края на извънредната епидемична обстановка, е за изолация и карантина в случай на заразяване със SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19) или контакт с положителен за коронавирус. Причината е, че заповедта по темата не е обвързана с решението за извънредна епидемична обстановка. Пред Би Ти Ви обаче Антон Тонев обясни, че при ниски нива на заболеваемост се предвижда в изолация да отиват само доказано заразените, но не и контактните. По думите му по-строги правила ще се спазват по места - там, където има повече случаи.

С края на този режим отпада и възможността личните лекари да дават (при това електронно) направления за PCR тестове за коронавирус за сметка на държавата. Вместо това общопрактикуващите медици ще трябва да насочат хората със симптоми към специалист, който да назначи изследванията. Това създава не само риск от разпространяване на заразата, но и поставя под въпрос доколко хората ще могат да се възползват от възможността за изследванията, а оттам и за официалното следене на епидемията, коментираха лекари.

Във вторник вечерта шефът на здравната парламентарна комисия Антон Тонев заяви, че се обсъжда как личните лекари да запазят възможността да назначават PCR-изследвания. Той обаче отказа засега да уточни как ще стане това.