Доклад: България е пример за непрозрачно финансиране на медиите
България е държава, пример за непрозрачно финансиране на медиите, а политическият натиск се оказва ключов за отстъплението на свободата на словото. В страната са ползвани публични фондове за финансиране на медии, нарушаващи етичните и професионални стандарти, и разпространяващи откровена пропаганда.
Това са част от изводите на доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties), който е изследвал ситуацията в 15 държави, членки на Европейския съюз. Приносът в частта за България е на Асоциацията на европейските журналисти - България и на Българския хелзинкски комитет (БХК). Констатациите на доклада за 2022 г. се разглеждат от Европейската комисия при изготвянето на предложение за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (Media Freedom Act).
Според доклада регулаторният орган - Съвета за електронни медии (СЕМ), е с ниска ефективност, а членовете му не са независими, защото се избират от парламента и президента. Подобна констатация имаше наскоро и в друг доклад за България на базираната в Брюксел организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (BMFI) . В него пишеше, че СЕМ не може да осигури прозрачност на медийния пазар, защото е "уязвим от държавния контрол и влиянието на партия ГЕРБ, която помогна за избирането на настоящия му състав"
Докладът на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) подчертава също, че ниското доверие в традиционните медии, ниската медийна грамотност и предоверяването в социалните мрежи води до висока уязвимост на българските граждани от дезинформация и пропаганда. Сериозен проблем за България е и липсата на адекватни мерки за справяне с дезинформацията.
Според доклада, политическият натиск е ключов фактор за отстъплението на свободата на словото, "особено в страни, където правителствата заплашват свободата на медиите като част от по-широка стратегия за премахване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на публични и политически дискурси и за прикриване на широко разпространена корупция". За тази тенденция в доклада се дават за пример Унгария, Полша и Словения. "Но проблеми съществуват и в много други страни, защото правителствата не полагат достатъчно усилия или омаловажават дългогодишните проблеми", пишат още в доклада.
"Политическият и икономически натиск продължава да бъде една от основните заплахи за свободата и плурализма на медиите в някои страни, включително България, Германия, Унгария, Полша, Словения и Испания. В много държави-членки на Европейския съюз, дори стабилни като Германия, пандемията създаде голямо икономическо предизвикателство за малките и местни медийни издатели. В много страни медийните власти не са независими от политическо влияние", пише още в доклада.
В него България е дадена като пример и за още една обезпокоителна тенденция - журналистите, които са изправени пред все по-небезопасна среда, като правозащитни групи в Белгия, България, Хърватия, Франция, Германия, Италия, Холандия, Полша, Словения, Испания и Швеция съобщават за тревожни епизоди на тормоз и атаки срещу журналисти. "Има нарастваща загриженост относно честотата и въздействието на стратегическите съдебни спорове срещу общественото участие (така наречените SLAPP-дела) върху журналистите и медиите", пише още в доклада. Цитирани са няколко дела от България, наред с Унгария, Хърватия, Словения и Полша.
"Медиите са стълб на демокрацията, но руската война срещу Украйна ясно ни показва как контролираните от държавата медии се използват като оръжие за разпространение на дезинформация в чужбина и манипулиране на гражданите у дома", споделя Ева Саймън, старши служител по застъпничество в Liberties.
Въз основа на ключови констатации на доклада, които събира доказателства от Белгия, България, Хърватия, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Испания и Швеция, групата за граждански свободи призовава Европейската комисия да защити свободата на медиите чрез справедливо и прозрачно разпределение на средствата към медиите, като подкрепя редакционната независимост от всякаква форма на публична или частна намеса и засилва защитата на журналистическите източници.