На 24 февруари Русия нападна Украйна и започна фактически без повод най-разрушителния конфликт в Европа след Втората световна война. Четири дни по-късно руският посланик в България също нападна - публичното пространство у нас с изказванията си.

Под обстрела на думите на официалния представител на Москва у нас се озоваха историята ни, министър-председателя и институциите като цяло. Дори социологията, след като госпожа Митрофанова цитира "данни" за геополитическите настроения у нас, без да става ясно от какви проучвания ги черпи.

Правителството реагира по всички правила на дипломацията срещу поведението на Елеонора Митрофанова. Привика я за обяснения, връчи остри ноти и като най-драстична стъпка, прибра за очна ставка българския посланик в Русия, което по неписан протокол е подканване и другата страна да направи същото със своя.

За България подобна ескалация изглежда необичайна, но колеги на Митрофанова се държат по подобен начин от години, особено този в Лондон.

Подобно дръзко и преднамерено дразнещо поведение на руски посланик в държава от ЕС не е изключение от анексирането на Крим през 2014 г. насам. То е особено видимо при говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която вече толкова често напада в социалните си профили кого ли не, че и в Русия все по-малко ѝ обръщат внимание, защото има далеч по-сериозни и гласовити конкуренти в пропагандата.

Еволюцията - или по-скоро де-волюцията - на Митрофанова е особен случай. Защото точно това не се очаква от бивш зам.-генерален директор на ЮНЕСКО и 8 години ръководител на "Россотрудничество" (отговаря за международното научно и културно сътрудничество на Русия), тоест, за разпространяване на музиката, изкуството, науката, културата на руския народ, а това в нормалните държави е дейност, която опитва да се държи по-далеч от злободневието на политиката.

Не и в путинова Русия, където индoктринирането превзе и културните центрове, а външната политика, по наблюдение на мнозина анализатори, вече се прави в Кремъл, а не от Сергей Лавров.

Ето няколко колоритни примера от поведението на руските посолства в различни европейски държави от началото на нахлуването в Украйна.

Фейсбук страницата на Руското посолство в южната ни съседка с нищо не отстъпва на тази на това в София. Официалната позиция на Кремъл се поддържа гръмко и самоотвержено с десетки постове.

Говори се обилно за "нацистите" в Украйна, като всяко твърдение е "подкрепено" с кадри от официални руски медии - РИА Новости, Първи канал и други. Има интервюта с гръцки доброволец, присъединил се към руската армия или с жители на Мариупол, които разказват как украински танкове са разрушили училище или как им се налага да се евакуират от града, за да се спасят от украинските войски.

Има дори пост за това, как сградата на драматичния театър в града, в която загинаха над 300 души, сред които множество деца, е била взривена от войници от групировката "Азов", а не от руските бомби. Същото се твърди и за родилния дом, ударен няколко дни преди това от руска ракета.

На 17 март каналът в Туитър на посолството на Москва в Атина бе блокиран, заради публикувано твърдение, че информациите за руски бомбардировки на Мариупол са "фалшиви новини".

А иначе още на 6 март руското посолство разгневи обществеността в страната, след като посъветва гърците да гледат определен телевизионен канал за да получават "обективна" информация. Става дума за OPEN TV, собственост на руско-гръцкия бизнесмен и политик Иван Савидис, който на два пъти е бил избиран за депутат в руската Дума от партията на Путин и от години има влияние в Гърция и в частност в Солун.

Официалната страница във Фейсбук на Руското посолство в Рим е значително по-умерена от тези в Гърция и България, макар от време на време и там да се прокрадват твърдения, че новините за Украйна в западните медии са "фалшиви новини".

В началото на руската агресия посланикът на Москва в Италия не пропусна да изпрати остър имейл до председателя на комисиите по външната политика и отбраната на парламента, както и до всички депутати. В него се акцентираше на заплахата на външния министър Сергей Лавров към страните от ЕС, че санкциите срещу Русия "няма да останат без отговор".

Руското посолство в Берлин публикува в социалните мрежи множество новини за германски личности, институции и организации, обявили се в полза на запазване на добрите отношения с Русия. Както и за градове, които не желаят да прекратят партньорствата си с руски градове.

Има и постове на руски за това как руснаците в Германия могат да получат помощ, ако бъдат тормозени заради националността си. В редица публикации се акцентира, че подобни атаки срещу руски граждани са зачестили в ЕС.

Посолството на Москва в Букурещ също изпрати нота до румънското външно министерство за нарушения на правата на руски граждани в страната. Руските дипломати твърдят, че социалните и имуществените права на някои руснаци не са били зачитани. Когато обаче румънското външно министерство е поискало подробности за конкретни такива случаи, отговор не е бил върнат.

На фейсбук страницата на руското посолство в Мадрид има обширен пост за предполагаема схема за осъществяван от ЕС контрол върху биолаборатории в Украйна. В него се споменава и синът на американския президент Джо Байдън, който бил "спонсорирал 30 биолаборатории от името на Пентагона" в страната. За източник на цялата тази "информация" е посочено руското министерство на отбраната. Тя бе опровергавана неведнъж след това, включително от САЩ и Германия.

В началото на агресията срещу Украйна видео, публикувано на страницата на посолството, предизвика сериозна полемика в Испания. В него жена на черен фон повтаря тезите на Кремъл, които защитават действията на Русия и обвинява Украйна в предизвикването на войната.

В този смисъл, посланик Елеонора Митрофанова не е самотен шумен играч на иначе тихия фронт на дипломацията, но нейни колеги се справяха известно време по-ефективно, прибягвайки до неуместна ирония. В Лондон, например, пускаха туитове със заровен в снега термометър с текст "Отношенията ни са под нулата, но нас не ни е страх от студа" или заиграването с международния телефонен код на Русия (+7): "Означава ли 007, че Джеймс Бонд е руски шпионин?". Да не говорим, че и в момента официалните публикации всеки ден се редуват с прекрасни снимки на руската природа и православни храмове.

Проблемът на Митрофанова е, че в годината, изминала от началото на мандата ѝ до началото на руската агресия срещу Украйна, тя не се появяваше особено в публичното пространство. Когато заговори, посланията ѝ зазвучаха така, че сякаш се опитва не да поддържа добри отношения с България (доколкото е възможно), а в жанра на водеща на централните новини от времето на СССР да задава тон и теми (в последното си интервю каза, че 3 млн. украинци избягали в чужбина, за да не стават жив щит на националистическите банди) на пропутинските среди у нас.

И да впечатли с атаките си някого в Москва.