На едва 15% е запълнен доброволният армейски резерв. Това са 450 души. Ако се вземе актуална информация на НАТО за българските части за военни действия, в момента това са под 2% от числеността им. Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г. - вече със спорна актуалност заради войната в Украйна и нуждата от съвършено различно въоръжение, брой и разположение на силите - общата численост на българската армия би трябвало да се увеличи с близо 55%, а резервистите - повече от 6 пъти.

Данните за това колко са в момента резервистите са от отговор на Министерството на отбраната след запитване на "Дневник" по Закона за достъп до обществена информация. Темата стана актуална след началото на военните действия в Украйна, които съвпаднаха и с осъвременяване на данните за наличния запас на армията.

Причината за тази атуалност е, че по закон резервистите са тези, които при привеждане на въоръжените сили или на част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност, както и при обявяване на извънредно положение, те се извикват на активна служба. Запасняците, за разлика от тях, са контингент, който се активира при обявяване на положение на война или на военно положение.

Данните за това колко е числеността на бойните части на българската армия е секретна от години. Но преди дни върховното командване на обединените сили на НАТО в Европа публикува графика, според която към 21 март 2022 г. България разчита (индикативно) на 26 000 военни и 900 съзнически части (без разбивка от коя страна идват).

Ако това е реалният брой, това означава, че в момента наличният доброволнен резерв - според отговора на Министерството на отбраната до "Дневник" - е едва 1.7% от числеността на армейските части на България.

Със заповед на служебния министър на отбраната Георги Панайотов от 25 ноември 2021 г. са обявени 1564 длъжности за служба в доброволния резерв. Те са за:

Кандидатите могат да подават документи до 28 октомври 2022 г. Договорът на резервиста е до 5 г., през които той получава веднъж годишно по една месечна заплата за званието и длъжността, за която е сключен. Всеки резервист, по закон, може да бъде призован на активна служба за подготовка през годината за срок до 25 дни. Това време се зачита за трудов стаж от първа категория като резервистът е с всички права на военнослужещ и получава заплата за дните на активна служба.

Резервистите трябва да са български граждани, годни, неосъждани, с подходящото образование. Те сключват договор с министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице и получават финансово възнаграждение за службата си. Аналогични са разпоредбите по отношение на собствениците на техника, желаещи да я предоставят за потребностите на доброволния резерв.

Резервът има две съставни части - доброволен резерв и запас. Запасните са български граждани, които се водят на военен отчет и не са сключили договор за служба в доброволния резерв. На отчет в запаса далеч не се водят всички мъже, годни да носят оръжие.

Те трябва да отговарят на едно от следните условия:

Службата в доброволния резерв се разделя на:

Краят на задължителната военна служба в България настъпи през 2007 г., когато правителството одобри проект на Закон за резерва на въоръжените сили.

Според програмата за развитие на отбранителните способности до 2032 г. въоръжените сили трябва да имат обща численост не по-малка от 43 000 души, като към тях влизат и други структури като ВМА, военен университет, военна полиция, разузнаване.

Военната служба в мирно време се изпълнява като професия в Министерството на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и в други държавни органи и ведомства. На военна служба се приемат българи с висше образование по специалността, за която кандидатстват, не са по-възрастни от 40 години, годни са, неосъждани.

България е в процес на модернизация на военновъздушните сили, като доставката на първите 8 самолета F-16 от САЩ се очаква през 2025 г., по думите на министър Заков. Бе поискана и оферта за още 8 самолета F-16 Block 70 , с които да се окомплектова ескадрила, способна да извършва оперативни дежурства по еърполисинг в рамките на НАТО. САЩ вече одобриха по принцип продажбата им за близо 1.7 млрд. долара, които вероятно ще могат да бъдат платени на лизинг, тъй като първата сделка за изтребителите допринася за добро досие. Тепърва предстоят преговори за конкретен договор. Окончателното решение за евентуална сделка трябва да е на Народното събрание.

Към 1989 г. числеността на армията е около 150 хил. души. Според Бялата книга за отбраната, изготвена от първия кабинет Бойко Борисов, през 2010 г. тогавашната численост на Въоръжените сили е била 44 100 души, Българската армия пък общо е наброявала 34 500 човека. По неофициални данни към миналата година е около 20 хиляди души, пише "Медиапул".

Припомняме, че това не са всички военни, на които страната може да разчита, тъй като според чл.5 от Вашингтонския договор когато страна от НАТО е нападната, това се смята за нападение и срещу всички останали.

Според Закона за въоръжените сили от часа и деня на обявяване на положение на война или на военно положение започва военновременната служба на:

Задължително се мобилизират и редки специалисти като лекари.

Резервистите на разположение за активна служба и запасните се смятат на военновременна служба от момента на оповестяването им от органите по военния отчет. За хората, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането на клетвата. За срока на военновременната служба военнослужещите, резервистите, запасните и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които живеят.

Обявяването на военно положение е уредено в Закона за отбраната и въоръжените сили на страната. То става с указ на президента или с решение на депутатите от Народното събрание. Гражданите се информират по всички средства за масово осведомяване. Военно положение се обявява в два случая - ако има нападение срещу страната, или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения. При внезапно въоръжено нападение пък не се чака обявяване на военно положение.

С промени в закона от края на 2020 г. пределната възраст за служба в доброволния резерв стана:

- за войниците (матросите) - 55 години;

- за сержантите (старшините), офицерските кандидати, младшите офицери и старшите офицери - 60 години;

- за офицерите с висши военни звания - 65 години.

Със същата актуализация пределната възраст за водене на военен отчет и служба в запаса става:

- за войниците (матросите) - 55 години;

- за сержантите (старшините), офицерските кандидати и младшите офицери - 60 години

- за старшите офицери - 62 години;

- за офицерите с висши военни звания - 65 години.

Съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на България военните окръжия, които се намират във всеки областен град, изпълняват дейности на основание "Наредба за военния отчет на български граждани и техника за мирно и военно време". Според информация от Министерството на отбраната до "Дневник" вписването на военен отчет се извършва ежедневно, при получаване на документи, актуализирането на базите данни също е ежедневно, при получаване на информация за промяна на военноотчетните данни на запасните и собствениците на техника-запас.

Възлагане на мобилизационно назначени (връчване на повиквателни заповеди) е ежедневно, при необходимост, за даване или промяна на мобилизационно назначение. Отсрочване от повикване при мобилизация се прави веднъж на две години, при получаване на поименна заявка от органите на централната и местната власт и от юридическите лица с военновременни задачи. Отписването от военен отчет при навършване на пределна възраст за водене на военен отчет на запасни (пълна актуализация на базата данни) се прави 2 пъти годишно (през месец юли и декември).

Законът уточнява, че военните окръжия не са длъжни да уведомяват хората, че са в списъка на запасните. Дори да намерите такава покана в пощата си, повод за притеснения няма, става въпрос за рутинна процедура по сверка на вече събрани данни. Добре е повиквателната да не бъде пренебрегвана, защото законът предвижда глоба от 270 до 1000 лева.

Запасните с мобилизационно назначение - т.е. тези, които вече са били викани във военното окръжие и им е било съобщено къде да се явят в случая на мобилизация, имат малко повече задължения, при неизпълнението, на които ги грози санкция. Освен за трайни здравословни проблеми, те трябва да уведомят военните, ако напускат страната за повече от 6 месеца и да им се обадят като се върнат. Запасните с мобилизационно назначение имат и задължението в 30 дневен срок да съобщят за промяна на постоянния или настоящия си адрес.