Правителството приоритизира проблема с пътната безопасност

Поставяне на предпазни колани и правилно обезопасяване на децата в автомобила, нулева толерантност към водачи, употребили алкохол и наркотици, по-високо качество на пътните настилки, засилен контрол и по-висока събираемост на глобите за нарушители. Това са основните приоритети, които набелязаха участниците в координационна среща между представители на правителството и експерти по пътна безопасност.
Домакин на срещата бе Министерският съвет, а премиерът Кирил Петков обяви темата за един от основните приоритети на правителството. Целите на правителството са насочени към образование в детските градини и училища, качествено обучение за придобиване на шофьорска правоспособност, по-качествени пътни настилки, засилен контрол и нулева корупция на пътя.
"Три са основните фактори, които влияят на пътната безопасност - водачът, автомобилът и пътят. Човешкият фактор е един от основите, които влияят при пътния травматизъм с действие или бездействие по време на шофиране", обобщи автомобилният състезател Димитър Илиев, който ще стане част от Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Заместник-министърът на транспорта и съобщенията Стоян Новаков коментира, че приоритет на неговото ведомство ще бъде управлението на трафика по начин, който да сведе до минимум конфликтните точки, а оттам и предпоставките за възникване на инциденти. Същата теза застъпи и заместник-министърът на електронното управление Александър Йоловски, според когото дигитализацията на контролната дейност ще намали субективния фактор.
"Можем да променим закони, можем да направим нови, но когато липсва безопасност на пътя, това в много случаи е свързано с корупционни модели", коментира от своя страна депутатът от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев.
Зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев каза, че увеличението на някои санкции за нарушения на пътя и по-висока ефективност при събирането на глобите също ще дисциплинират водачите. "Някои от санкциите са прекалено малки, за да осъществяват превантивната си функция", смята заместник-министър Стоян Темелакиев. Миналата седмица от МВР внесоха законопроект, който предвижда намаляване на максималната скорост на автомагистралите от 140 км/ч на 130 км/ч., както и увеличаване на санкциите за някои нарушения.
"Пътните настилки на автомагистралите не отговарят съвсем на скорост от 140 км/ч. Има участъци, може би немалко, в които, движейки се с такава скорост от 140 км/ч, рисковете за участниците в движението са значително по-големи от това, което биха били, да речем, при ограничение от 130 км/ч", обясни Темелакиев.
По думите му това все още са само идеи и предложения, които предстои да минат на обществено обсъждане, а след това да бъдат внесени и в парламента.
Зам.-министърът на регионалното развитие Явор Пенчев посочи като приоритет изграждането на нова инфраструктура, както и поддръжката и текущия ремонт на републиканската пътна мрежа. Като проблем той отбеляза "ин хаус" договорите и довършването на два ключови обекта - автомагистрала "Хемус" и скоростния път Видин - Ботевград. По думите му, ако тези пътища бъдат довършени, това ще облекчи трафика в страната, а това ще доведе и до намаляване на пътните инциденти.
Междувременно беше засегнат и проблемът с плащанията, които държавата дължи на пътни строители. В Народното събрание са внесени два проекта за решение на проблема - единият текст е на "Има такъв народ", а другият - от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и с подкрепата на БСП.
Зам.-министър Пенчев обясни, че разликата между двата варианта е, че в предложението на "Има такъв народ" липсва уреждане на плащанията към изпълнителите.
"Дотук проектът за решение включва само 2 точки. Първо, Народното събрание да даде възможност на Агенция "Пътна инфраструктура" да възлага нови ремонтни дейности въз основа на действащите договори за текущ ремонт и поддръжка. И втора точка, Народното събрание да даде възможност на АПИ да завърши всички започнати през изминалата година 287 ремонта по пътищата в страната и нищо повече", обясни Пенчев.
По думите му идеята е плащанията "да бъдат уредени в МС по съгласие между коалиционните партньори", за да не се превръщат те отново в "карта в политическата игра в страната".
Зам.-министър Пенчев посочи, че за ведомството най-големият проблем е, че "ние към момента сме в абсолютна невъзможност да поддържаме републиканската пътна мрежа". |
Настимир Ананиев от своя страна допълни, че "държавата е взета за заложник от порочни практики, които са се вихрили 5-6 години" и затова сега Народното събрание трябва да бъде гарант. Той изрази надежда предложението да бъде прието и въпросът да бъде решен.
Той анонсира извънредно заседание на ръководената от него парламентарна комисия по регионална политика, което ще се състои утре и на което отново ще обсъжда евентуално решение на казуса с разплащането на пътностроителните фирми.
"Основните ремонти на пътища от републиканската пътна мрежа са правени като пътна поддръжка", каза по-рано днес премиерът Кирил Петков при откриването на срещата.
"Пътната поддръжка е частичен лек ремонт, който не изисква толкова високо ниво на гаранция, колкото основен ремонт. Ако правим нашите пътища през т.нар. поддръжки вместо основен ремонт, гаранциите са много по-ниски и качеството е по-ниско. Тази практика трябва изцяло да я променим", смята премиерът.
Той изрази надежда парламентът още тази седмица да одобри предложението на депутатите от управляващата коалиция за разплащането с пътностроителните фирми. Проектът за решение предвижда веднага да бъдат разплатени 50% от дължимите суми (около 550 млн. лв.) по сключените договори за текущ ремонт и поддръжка, а останалите 50% от дължимото да бъдат разплатени, когато се установи, че строителните дейности са реално извършени.
"Като цяло има единомислие между коалиционните партньори на чисто работно ниво няма разногласия, а всички сме на мнение, че трябва да бъдат изплатени дължимите суми за реално извършените ремонти на изпълнителите. И тук единственото нещо, по което трябва да постигнем съгласие, е механизмът за контрол върху тези плащания да е ефективен, да е прозрачен и да бъде извършен от комисии, които имат достатъчна експертиза да го направят", подчерта зам.-министър Пенчев.