Как и защо културен център в Битоля раздели София и Скопие
Визита на премиера Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска, вицепрезидента Илияна Йотова и бившия първи дипломат Екатерина Захариева завихри политическа буря в Скопие, като върна фокуса в разговора към проблема, в който той се препъна преди няколко години: историята.
Дори самият състав на делегацията бе замислен като символ на българското единство, но визитата ѝ само показа колко монолитно може да изглежда македонското.
Петков и делегацията пристигнаха в македонския град Битоля да обсъждат енергетика, но и откриха културен център на сдружението "Иван Михайлов". Посрещналите Петков протести, както отбелязаха наблюдатели в София и Скопие, бяха организирани от крайни организации: на антифашисти и партия "Левица", малка формация в парламента, известна и с расистки и ксенофобски послания.
Те може да не представляват официалната власт, но целият македонски елит се солидаризира с част от посланията им. В България пък коментарът на премиера Димитър Ковачевски бе капката, която предизвика множество реакции, за пореден път смесили разговора за миналото и бъдещето.
Защо се стигна дотук, какво точно подразни македонското общество и как реагираха българските политици?
Какво точно каза Ковачевски
Във видеообръщение Ковачевски говореше за провокациите и "езика на омразата" около отварянето на българския клуб, поставили под съмнение "сегашния напредък в диалога между Скопие и София".
Той обясни, че от самото начало не отстъпвал от това разговорите да се водят с "достойноство и в духа на европейските ценности", работено е по конкретни проекти, ограничен е езикът на омразата, подобрени са отношенията за последните няколко месеца.
За съжаление с последното посещение на българската делегация в Битоля се разбудиха духовете от миналото, подтиквайки повторно говора на омразата и недоверието, срещу което успешно се борехме. Оттук цялостно разбирам и чувствам гнева на гражданите в изминалите дни.
Ковачевски припомни, че "независимостта на държавата" е получена след Втората световна война (всъщност тогавашна Македония става част от Югославия", а като отделна държава битува едва от 1990 г.). За всеки македонски политик обаче е важно да говори за "антифашистката народноосвободителна война" и за "антифашисткото определение на гражданите", което е ключова съставка от македонската идентичност.
По думите му "македонските граждани са определени за членство в ЕС, но провокации, които вредят на чувствата ни, са в посока на застрашаване на това определение". Северна Македония е суверенна и трябва да влезе в ЕС, защото това е стратегическата ѝ цел, но трябва да "пази достойнството си", да се интегрира "с национална гордост и особеност".
Вярвам, че трябва да продължим и да работим за укрепване на диалога и напредък в отношенията между двата народа до окончателно решаване на спора.
За да стане това обаче, "нито една от страните не бива да прави крачки назад", нито да разреши "постоянно връщане към миналото и ходове, които значат еднодневна политическа полза, а дългосрочна щета на крехките отношения, които градим". Реформите в Северна Македония обаче ще продължат.
Всъщност това бе най-умереният коментар по темата. Ковачевски не осъди пряко България, нито нарече Ванчо Михайлов "фашист". Думите му обаче отекнаха по две причини. Първо, като на македонски премиер, призоваващ от месеци (подобно на предшественика си Зоран Заев) да се остави историята на историците. Второ, това даде повод за смесване на две теми: подхода на България към спора със Северна Македония и трудно решимите проблеми за историята, която е само част от нерешените въпроси между страните.
Иван (Ванчо) Михайлов: защо вбесява македонците
Иван (Ванчо) Михайлов се приема в македонския официален дискурс - а следователно и в македонското общество - много различно в сравнение с българското.
Дълги години ръководи Вътрешната македонска революционна организация (първоначалното значение на ВМРО), наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1918 г. е поканен от Тодор Александров като личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Някои историци го свързват с убийството на Александров.
Под негово ръководство започват въоръжени нападения срещу полицейски участъци и военни обекти, мостове, жп линии и други. В края на 20-те и началото 30-те години организацията изпада в постоянни междуособици, забранена е след деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и Михайлов се оказва в изгнание, живее в Истанбул и Загреб, не се връща в България, след като е амнистиран по времето на фашисткото управление. Взаимодействието му с нацистките сили, на които България се превръща в съюзник, в годините, когато България администрира (според официалния дискурс в София) или окупира (според официалния дискурс в Скопие) Вардарска Македония, често се разглежда като патриот в България и фашист - западно от границата.
Неговото име носи и културният център "Иван Михайлов" от Битоля, поканил българските власти на откриването на въпросната сграда. Това е същият клуб, който подхвърли топката към президента Румен Радев с искането българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония и говореше за "120 хил. души" (всъщност това е броят на взелите български паспорти, които, според повечето оценки, далеч не съответстват на самоопределящите се към момента с българско самосъзнание) във времето около преброяването на населението в съседната държава.
Клубът бе една от редица български организации, с които Петков се срещна при първото си посещение в Скопие през януари. В случая на македонския елит проблемът обаче не е в конкретната българска организация, а в името.
Отстрата критика на президента
Ден след визитата президентът Стево Пендаровски избра обичайния си подход: при напрежение между София и Скопие по теми като историята обичайно си служи с по-остър тон към България от правителството, откакто пое поста през 2019 г. Клуб с името на Михайлов според него "не служи на благородна кауза".
Вчера в Битоля някой се опита да представи доказан сътрудник на хитлеристкия нацистки режим като мост за сближаване.
Президентът обаче обърна внимание и на факта, че в Битоля в състава на българската делегация "бяха и двама представители на бившата власт в София, които бяха най-гласни противници на македонския път към Европа". "Сигурен съм, че нито македонският, нито българският народ смятат, че ликът и делото на Ванчо Михайлов могат да допринесат в тази насока", се казва в съобщение на Пендаровски.
В последните месеци президентът често е изразител на позиции, които отекват в София: през януари той обяви среща с нерегистрираните и отстояващи каузата на "македонското малцинство" в България ОМО "Илинден" - решение, което в Северна Македония се изглежда като провокация.
ВМРО-ДПМНЕ и Пендаровски - на една страна
Опозицията недвусмислено застана зад тезата, че провокацията идва от официална София. Тя дори поиска кабинетът да излезе с декларация, в която да осъди "поддръжката на профашистки личности".
С отварянето на клуб "Ванчо Михайлов" в Битоля са извършени три провокации от България: с името ("сътрудник на нацистите и Гестапо"), с надписа над входа, който бил само на български, и с избора на място, еврейската махала в Битоля, където има най-много жертви евреи във Втората световна война.
Това заяви зам.-председателят на ВМРО-ДПНЕ Александър Николоски. Според него бившият премиер Зоран "Заев преди това и сега - Ковачевски и СДСМ са готови да приемат всякакво унижение от България, само за да останат на власт и да получат дата за начало на преговори с ЕС, защото се надяват, че по този начин народът ще забрави за корупцията и лошото управление на икономиката", каза Николоски.
| Това е обичайната линия на ВМРО-ДПМНЕ от последните седмици: Ковачевски е нелегитимен, той не може да обединява, а само да разделя и провокира. Нещо повече, той бил избран "неслучайно", за да "накърни чувствата на македонците и да създаде напрежение". |
Николовски, подобно на Християн Мицкоски (лидера, когото замества), имаше послание и до Кирил Петков:
Много ми е мъчно, че премиерът Петков, който се обявява за модерен политик, успя да се поведе по ума на маргинали в Македония, които успяха да го завлекат в Битолия и да навреди на целия македонски народ.
Обясни, че българите имали право да се сдружават (за разлика от македонците, които нямали в България), но можело да изберат по-подходящо име: Пейо Яворов, който бил "в четите на Гоце (Делчев - бел. ред.) и Яне (Сандански - бел. ред.) и биограф на Гоце Делчев, приятел на Тодор Александров, а една от неговите песни е посветена на Гоце Делчев".
ВМРО-ДПМНЕ същевременно изпробва нова тактика в отношението към темата: Европейският съюз всъщност не давал дата за начало на преговори не заради българското вето, а "преди всичко заради корупцията", обясни Николовски. По думите му нямало сериозен натиск върху България, защото "повечето развити държави не са убедени, че заслужаваме дата".
Мълчанието на управляващите
Много от социалдемократите избраха да запазят мълчание по темата.
Разбирането на опозицията се споделя открито, дори да не са реагирали - и части на Социалдемократическия съюз (СДСМ), партията мандатоносител. Оглавената от премиера Димитър Ковачевски формация е наследник на македонските комунисти.
Част от кадрите споделят разбиранията за македонската история от времето на Студената война, част съчетават принадлежността си към югославската школа с близостта с организации като "Отворено общество" (бивш член на ръководството на СДСМ, Владимир Милчин, оглавяваше института в Северна Македония, но по-рано бе лустриран като сътрудник на югославските служби).
Общото между тях е, че темата за сближаването с България често е трудна. Това се видя и в реакцията на бившия външен министър Никола Димитров, който бе по-остър и критичен към България от други членове на предходното правителство.
Коалицията в България: от критика до призиви за диалог
В коментарите си на изявлението на Ковачевски днес представителите на парламентарните партии в София смесиха проблема от визитата в събота с перспективата за преговори между Северна Македония и България в момент на разногласия в коалицията дали да се оттегли ветото за преговори на Скопие с ЕС. Това е само един от множеството спорове, но той съвпада с момент, в който, по информация на "Дневник", от двете страни на границата има принципно съгласие как би трябвало да изглежда бъдещата сделка.
Председателят на парламентарната група на "Продължаваме промянат" Андрей Гюров, помолен да коментира последните изявления на македонски държавни лидери "с антибългарска насоченост", заяви, че делегацията в Битоля оказала поскрепа на сънародниците в страната. "В тази връзка не може да има коментари за влошаване на езика между двете страни." В отговор на коментара, че българите са наречени "фашисти" в Битолия, той обясни:
Не мога да кажа, че това е официална позиция. Имаше два плаката и няколко човека, очевидно платени хора, които не могат да бъдат третирани като позиция на македонския народ.
Гюров повтори, че позицията на България ще бъде променена само с решение на Народното събрание. След него Атанас Михнев от същата призова: "Нека да оставим тази тема да се развие. В момента се занимаваме с Украйна, моля ви, нека да оставим тази тема."
Христо Иванов ("Демократична България") отказа да дава "историческа експертиза" за Ванчо Михайлов, попитан дали смята, че той е "фашист". Добави обаче, че това са "сложни исторически фигури", а за него е "факт, че има определено взаимодействие с Германия в този период", но "не е това темата, която трябва да се превръща във водеща в политическия дневен ред".
Според Иванов размяната на реплики "не е основание да се променя дългосрочната политика на България, която иска едновременно да постигне целите си в Рамковата позиция и същевременно да помогне Северна Македония да стане член на Европейския съюз". Той припомни разбирането на формацията си, че България има "собствен интерес" тя да не остане в ЕС, а да е в орбитите на Белград и Москва."
Трябва да има диалог, но и двете страни да внимаваме, защото има исторически наслагвания и емоции и много лесно стават къси съединения. Има много хора, които са заинтересовани отношенията между България и Северна Македония да не се развиват. От тази гледна точка всички трябва да сме много внимателни, много да си пестим думите. Лесно се разпалват негативни емоции, много трудно се овладяват.
"До момента не видяхме нито един сигнал от Северна Македония по посока бъдещи преговори", казва Станислав Балабанов от "Има такъв народ". "Тоест, не виждаме позиция на Северна Македония, те не изпрашат сигнали, даже напротив - имам чувството, че умишлено всяват още по-голям смут в тези бъдещи разговори."
Позицията за посещението в Битоля и Иван Михайлов, който бил фашист, техният проблем проблем всъщност е, че той е българин. Това е основният им казус, но ние сме твърди в позицията си - ще отстояваме националния ни интерес безапелационно. Който си мисли, че ще го продава, се е объркал.
Вицепремиерът Корнелия Нинова (БСП) заяви, че "подобно изявление затруднява диалога и разговорите и по-скоро би трябвало и двете страни да се въздържаме от такива изявления, ако искаме да има напредък. Принципната ни позиция остава непроменена: да се изпълни двустранния договор между България и Северна Македония и тогава ще имат зелена светлина"
"Възраждане" е готова на протести
"Всъщност тези духове от миналото никога не са заспивали, за да бъдат събудени", бе коментарът на Ангел Георгиев от "Възраждане" според когото в Скопие се наблюдава "истерична, антибългарска политика, говорене, включително и то медиите, от най-висше ниво политически елит на Северна Македония, спрямо България". Той постави под въпрос и преброяването в Северна Македония като "меко казано съмнително" заради разминаването в броя на обявилите се за българи 3500 души и десетките хиляди с български паспорти (преброяването ; по информация на "Дневник" властите в България нямат основание да се съмняват в броя на записалите се като българи).
Георгиев обърна внимание, че Пендаровски нарекъл Михайлов "нацист и хитлерист, което е абсолютна лъжа, защото Михайлов, освен че е един от най-големите български патриоти, който работи за създаване на независима македония, отказва на нацистите да създадат македонска държава, на която да е предводител и ще бъде марионетна на нацистите", и поиска Петков и Генчовска "да изпратят дипломатическа нота" (Генчовска каза днес, че България "ще реагира"). "Какво трябва да стане, да бият българите по улиците или да ги убиват, за да имаме реакция." България да допусне Северна Македония да влезе в ЕС, било "национално предателство":
Ако това се случи, ще организираме незабавно мащални протести, които да свалят правителството.
България не решава в момента дали Северна Македония да влезе в ЕС или не. Оттеглянето на ветото би довело само до това Скопие да започне преговори с Европейския съюз, процес, който би отдел десет години или - в случаи като сръбския или турския - дори много повече.
България и Северна Македония обаче са в процес на вземане на решения как да си гарантират, че могат да получат необратимо това, което искат една от друга: подобряване на отношението към България и българите срещу възможност да започнат преговори за членство. Историята е най-опасната част от пакета, който трябва да реши въпроса. Динамиката на последните две години показа, че всеки път, когато София и Скопие направят крачка към решение, въпроси от общото минало изплуват без повод, но се ползват като повод политиците да правят интерпретации за общото бъдеще.