Знаете ли какво е общото между касовите холивудски продукции "Фантастични животни: Тайните на Дъмбълдор", "Соло: История от междузвездни войни", "Короната", "Екатерина Велика", "Параграф 22", "Вещерът", "Аквамен" и българските ленти "Петя на моята Петя", "Чичо Коледа", "Летовници", "Златната ябълка", сериалите "Белези" и "Дървото на живота". Освен че се радват на голям зрителски интерес, във всеки от има отпечатък от таланта на 32- годишния българин Георги Стрезов. Именно той е човекът, който доизгражда екранните образи и истории, увеличава емоциите чрез музиката, която създава или записва за филмите.

Вече повече от 15 години Георги Стрезов композира за филми, сериали и компютърни игри, а през последните десет години работата му е да оркестрира, дирижира и записва музика за някои от най-големите световни продукции.

Стрезов успява да извърви пътя до големия музикален филмов пазар благодарение на "нездравословния си работохолизъм" (както го определя) и любовта към музиката. Страстта към нея наследява от семейството си, които още като дете му пускали от "Нирвана" до произведения на Жан Мишел Жар, джаз и класика.

Започва да свири на пиано на 6 години, но заради липсата на търпение и нежеланието да се изявява пред публика бързо се отказва. Виждайки обаче любимата си книга "Властелинът на пръстените" пресъздадена на големия екран, Георги Стрезов моментално осъзнава, че не иска да прави нищо друго, освен да облича картините в мелодия.

Започва да пише музика още 14-годишен, използвайки обикновен компютър и "доброто старо пиано", а на 15 успява да продаде първите си произведения. Ранният успех не го главозамайва, а напротив - мотивира го да задълбочи познанията си. Амбицията го отвежда в Музикалната академия, където учи дирижиране и оркестрация. И до ден днешен не съжалява, че е избрал да остане в България, защото е убеден, че "това дали си учил в чужбина, на Луната или в България всъщност няма кой знае какво значение, ако нямаш вътрешното желание да искаш да научиш нещо".

Още докато е студент, започва да търси контакт с други творци и чрез популярните по онова време форуми се запознава най-различни хора, които от уста на уста го препоръчват за работа, отваряйки му пътя за международния пазар. По-сериозният пробив идва след 2012 г., когато Стрезов създава първата си компания за виртуални инструменти (наричани още семпли - бел. ред.) Обяснява работата си така: "Записваме различни звуци по определен начин, така че, когато натиснеш клавиша на синтезатора, да ти прозвучи било то хор, тромпет или нещо друго."

Клиентите му от чужбина първоначално проявяват интерес именно към тази услуга, но впоследствие започват да търсят възможност да запишат музиката си в България. Тъкмо по такъв начин Стрезов сбъдва две свои мечти - да работи с един от идолите си в музикалния свят - американския композитор Джон Пауъл, по емблематична за цели поколения поредица "Междузвездни войни". Разказва как един ден получава обаждане от Пауъл с обяснението: "Работя по един проект, сигурно си прочел. Ползваме твоите виртуални инструменти и народни гласове, един от персонажите във филма сме го озвучили с твои звуци. Ти нали можеш да ни помогнеш да организираме записа?"

Стрезов откликва веднага. От днешна гледна точка определя преживяването като "голямо приключение" заради драконовските мерки за сигурност и потайността, съпровождаща звукозаписния процес. Разказва, че до последно не се е знаело дали продуцентите ще одобрят направените записи, но в крайна сметка изпълненията на мъжкия и женския народен хор влизат във финалния микс на саундтрака, а името Георги Стрезов се появява във финалните надписи на филма.

След "Междузвездни войни" участва и в други две продукции със звезден екип и многобройна зрителска аудитория - сериалът "Короната" на Нетфликс и минисериите "Параграф 22", които бележат завръщането на Джорд Клуни на малкия екран след 20-годишно отсъствие.

Компанията му Four for music, създадена няколко години след първата в партньорство с колеги от Музикалната академия, записва изцяло музиката към втория сезон на "Короната". Тогава Стрезов си партнира с Рупърт Грегсън-Уилямс, който го кани да участва в записа и на други проекти, като например екшъна "Аквамен", в който отново звучи българска народна музика.

Макар че договорите му за чуждестранни продукции се увеличават, Стрезов признава, че не би искал да пише музика за Холивуд. "Честно да си кажа, като гледам тези хора там колко са очукани от бизнеса, горкичките, може би не бих искал да ми се налага да създавам музика за холивудски филми", казва той и дава за пример втория сезон на сериала "Вещерът", чиято музика също е записана в студиото му.

Връща се и към срещата си с Джон Пауъл в София, който след една седмица записи в Лондон изглеждал направо смазан: "Може би целият този стрес на мен лично не ми е нужен."

Той обаче признава, че работата с Холивуд му е оставила ценен урок - как да бъде по-дипломатичен и да приема по-лесно отхвърлянето, защото по думите му на филмовите композитори им е най-трудно да преглътнат творческото си его: "Ние винаги се чувстваме много засегнати, когато някой режисьор не хареса работата ни. Аз лично преживявах тези моменти много тежко, направо се сривах психически. В един момент започнах да работя с хора на Запад и започнах да виждам още поне 200 човека, които имат същите проблеми."

Въпреки че е само на 32 години и вече е постигнал много повече в сравнение с повечето си връстници, Стрезов казва, че не се интересува от успеха.

Признава, че се чувства най-удовлетворен, когато знае, че музиката му е докоснала душата. Затова от всички свои проекти най-много се гордее с музиката към играта Surviving Mars. В нея всяка част носи името на химичен елемент. Стрезов разказва, че един ден получил писмо, в което младо момиче му обяснило, че докато се готвела за изпитите по химия, за да бъде приета в НАСА, всеки ден слушала саундтрака към играта. Накрая си татуирала името на произведението, което я вдъхновявало най-много - H2O.

Стрезов не крие, че дължи постигнатото дотук на "страхотния екип от хора, които обичат музиката също толкова колкото него". Подчертава, че макар композирането да е самотно занимание, превръщането на идеите в мелодии се дължи на много общи усилия и отборна работа.