На емоционално заседание общото събрание на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" отхвърли проектите за нова методика за атестация на университетските преподаватели и за актуализирани минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации, научи "Дневник" от свои източници. От пресцентъра на СУ потвърдиха информацията.

Двата пакета от промени в подзаконови нормативни актове са внесени от министъра на науката и образованието и преподавател в СУ акад. Николай Денков и са публикувани за обществено обсъждане до 30 май 2022 г. С огромно мнозинство събранието е решило да поиска оттеглянето на проектите в присъствието на самия министър. Точката е внесена допълнително в дневния ред за днешното събрание по предложение от Философския факултет.

Предлаганите промени срещнаха силна съпротива от гилдията, която смята минималните изисквания пред доцентите и професорите за прекомерно завишени и оспорва начина, по който се прокарва новата методика за атестация във вузовете. "До 70% от преподавателите в някои университети не отговарят на минималните изисквания, заложени в Закона за развитие на академичния състав", коментира Денков пред БНР, след като внесе предложенията.

Според закона за висшето образование правилата за атестация на университетските преподаватели се уреждат във вътрешните правилници на висшите училища от самите тях (чл. 57). Сега обаче кабинетът предлага новата национална методика за атестация с решение на Министерския съвет. Ректорите определят това за груба намеса в академичната автономия. Освен това се поставя условие университетите да възприемат националната методика, за да получат 20 млн. лв. към бюджетите си за 2022 г. Това е записано в параграф 17 в преходните разпоредби на закона за бюджета, който дори коалиционните партньори от "Има такъв народ" определиха за абсурден.

Пред вестник "Сега" зам.-председателят на Народното събрание Ива Митева заяви, че за да се реши проблемът, са нужни промени в закона за бюджета, за да може университетите да получат парите без подобни условия. За да се въведе методиката за атестация на национално ниво пък, са нужни промени в Закона за висшето образование. Вчера Юридическият факултет на СУ е приел становище, в което оспорва законосъобразността на предложените от МОН нормативни актове.

Пред вестник "Сега" преподавателят от Факултета по славянски филологии в СУ проф. Амелия Личева разказва, че събралите се са аплодирали бурно становището на Юридическия факултет, като са се обединили върху искането допълнителните пари за заплати в университетите да не бъдат обвързани с изпълнение на новите правила. Становища по предложената от Денков реформи са дали почти всички факултети на СУ, казаха пред "дневник" от пресцентъра на учебното заведение.

1. Предложените проекти за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на Решение на Министерския съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища трябва да бъдат оттеглени.

2. Заявяваме своята готовност да допринесем за изработване на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Подобна промяна следва обаче да бъде подготвена чрез провеждането на прозрачен, отворен и инклузивен процес на изработване на нови законодателни разрешения, основани на заявяване на законодателни намерения, провеждане на мащабен и задълбочен дебат с висшите училища и академичната общност и изменение на законодателната уредба при предоставяне на достатъчно време на университетите и академичните кадри за съобразяване с новите правила, на които биха били подчинени.

3. Настояваме държавата да заличи безусловно с нищо неоправданата разлика във финансирането на държавните висши училища спрямо останалите институции в системата чрез увеличение на субсидията за издръжка на обучението за 2022 г. от поне 12% спрямо действащия държавен бюджет за повишаване на възнагражденията.