Единен държавен изпит се въвежда за завършване на право във всички вузове
Въвежда се единен държавен изпит за студентите, завършващи магистърска степен по специалността "Право" във всички юридически факултети в страната. Изпитът ще се провежда по конспект, утвърден от министъра на правосъдието. А приемът на кандидат-студентите ще става при условия и ред, определени от съответното висше училище. Това означава, че факултетите могат да решават дали приемът да продължи според оценките от матурите, както през последните две години заради пандемията, или да се възстановят конкурсните изпити по български език и история, или само по български език
Това са акцентите от Наредбата на Министерството на правосъдието за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", публикувана в четвъртък (26 май) за обществено обсъждане.
Докато за въвеждането на единен изпит за завършване на право няма противоречия в мненията, то за реда за прием на студентите мненията са разделени - това се разбра на проведената миналата седмица дискусия на министъра на правосъдието с деканите на юридическите факултети в страната.
Юристите работят с българския език и трябва да го владеят отлично
Наредбата допуска избор за приема - може по оценките от матурата или с писмени конкурсни изпити, "които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене". Условията и редът за тях ще се определят от съответното висше училище, като се дава възможност университетите да си признават взаимно резултатите от положените изпити.
"Хората, които упражняват юридическата професия, е много важно да имат две базисни умения. Първото е добре да владеят езика - говоримо и писмено, да имат висока езикова култура. А второто - да имат логическа мисъл. Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически, да анализираш и да обобщаваш информацията, да вървиш от конкретното към абстрактното и обратното" - това мнение изрази министърът на правосъдието Надежда Йорданова по време на дискусията.
Освен това подготовката и явяването на конкурсни изпити показва дали е налице достатъчна мотивация у кандидата да учи именно право и да стане юрист, за което се налага да положи усилия.
Въвежда се предмет "Права на човека"
Въвеждат се нови задължителни учебни дисциплини - "Защита на правата на човека", "Организация на правосъдието и правозащитните институции". Променят се и хорариумите на някои от съществуващите предмети.
Наредбата посочва конкретни практически умения и компетентности, които обучението по
специалност "Право" следва да осигури:
- формулиране и защитаване на правна теза
- анализ на съдебната практика; решаване на казуси
- извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с
национални и чуждестранни правно-информационни системи
- академично писане
- участие в дебати, реторика и съдебна реторика
- подготовка и провеждане на преговори по юридически казус
- подготовка на проекти на юридически документи, включително на договори,
правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, подготовка на
пледоарии, съдебни актове и други процесуални документи
- професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа
институционална помощ и съдействие
- юридическа професионална етика.
Въвежда се още учебна практика от втори до пети курс, която ще е не по-малко от
четири седмици годишно по дисциплини, изучавани през съответната година.
Програмата и редът на учебната практика ще се определя със споразумение между съответния факултет и приемащите институции, организации и субекти, в които тя се осъществява. Министърът на правосъдието ще осъществява контрол за реда на протичане на учебните практики.
Дава се възможност юридическите факултети да създават правни клиники за практическо обучение на студентите по специалността "Право". В тях ще се осигурява възможност на студентите да придобият умения, необходими за упражняване на юридическата професия чрез лекции, симулации и работа с реални казуси под ръководството на практикуващи юристи.
Предлага се
езиково обучение като избираема дисциплина във всички юридически факултети
Запазва се задочната форма на обучение, като хорариумът се изравнява с редовната форма.
Проектът на наредба е изготвен от работна група с представители на академичната общност, адвокатурата, магистрати, неправителствени организации, студентски организации и експерти от Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката.
За изработване на актуализираните правила Министерството на правосъдието взело
предвид и резултатите от направената анкета, в която над 1800 студенти и
практикуващи юристи изразили позициите си за реформата в юридическото
образование, за която се говори от години.