Обжалването на поръчките попарвало надеждите за основен ремонт на пътищата
Няма поръчка на основен ремонт на пътища, която да е обявена от нас и да не е обжалвана. Това попарва надеждите ни да ремонтираме пътища тази година. Това се оплака министърът на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов по време на парламентарния контрол в отговор на депутатски въпроси.
По думите му за тази година можело да се започне основен ремонт само на онези участъци от пътната мрежа, за които оторизираните държавни институции имат наследени технологични проекти и за които може да се обявят обществени поръчки. Караджов напомни, че една обществена поръчка за строително-монтажни работи по пътната настилка отнема около 6 месеца.
Регионалният министър уточни, че за 300 км пътища за основен ремонт има направени технически проекти от предишните управляващи.
"В програмата за тази година за проектиране на пътната агенция, която лично съм разпоредил, са 2600 - независимо кой министър ще седи на моето място, догодина, лятото, той ще има 2600 приключени проектирания, вероятно и започнати процедури за строително-ремонтни", каза Караджов.
Той подчерта, че политиката на предишните управляващи от ГЕРБ е била подценяваща към третокласните пътища и особено в планинските райони.
Наскоро стана известно, че около 30 жалби на пътностроителни фирми в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу обявените в началото на април обществени поръчки от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за текущ ремонт и поддържане на пътищата могат да принудят коалиционното правителство най-малко още година да работи с тези фирми, чиито договори бяха предсрочно прекратени от служебното правителство през миналата година. Шест от договорите изтекоха в края на април, а останалите договори изтичат в края на юни.
АПИ обяви на 5 април обществените поръчки за избор на изпълнители за поддържане на републиканските пътища за следващите 3 години. Обществените поръчки са за поддържане на автомагистралите "Хемус", "Тракия", "Струма" и "Марица", както и за пътната мрежа в шестте района за планиране - Северозападен, Северен централен район, Североизточен, Югоизточен, Южен Централен и Югозападен район. Общата предвидена сума е 2.31 млрд. лв. без ДДС. Дейностите, предмет на обществените поръчки, следва да се финансират от държавния бюджет и в съответствие с разчетените в бюджета на АПИ средства за всяка година.
Най-много жалби са подадени срещу поръчката за избор на изпълнител за ремонт на пътища в Югозападния регион. Жалбите са от фирми, свързани със сегашните изпълнители на пътните ремонти в тези области. Те обжалват документацията на обществените поръчки по думите на вицепремиера и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов. Той не конкретизира срещу какво точно възразяват, но новото е, че АПИ разшири кръга на възможните участници в търговете с цел да има по-голяма конкуренция.
Сред подалите жалби в КЗК пътни фирми се виждат имената на:
- "Обонато билд", която според източници от бранша има връзки с "Джи Пи груп", която от своя страна беше част от редица публични скандали през последните години;
- "Автомагистрали Хемус" АД, която строеше незаконно част от магистрала "Хемус". Общата сума на договорите за пътно строителство, възложени на тази фирма по непрозрачната инхаус процедура от третото правителство на Бойко Борисов, доближава 1 млрд. лв.;
- "ПСТ-Груп";
- хасковската "АБ" АД, зад която според източник на "Капитал" стои Велико Желев, но официално потвърждение няма. Според "Капитал" фирмите на Желев са най-големите получатели на обществени поръчки за строителство на пътища през последните години в България;
- "Инфра експерт", която пряко или косвено е свързана с "Хидрострой", чийто собственик е Велико Желев;
- "Нелсен Чистота", която е собственост на "Титан интернешънъл холдинг" на пернишкия бизнесмен Иво Иванов;
- "Евро строй кънстракшън", която е свързана с едни от най-големите получатели на средства от държавната фирма "Автомагистрали" покрай нейните инхаус договори - "Европейски пътища" и групата на "Грома холд", бившето "Агромах", собственост на Христо Савев;
- "Бул строй груп ИГ", собственост на бизнесмена Павел Божилов, чието име се появи по разследването за пране на пари от строителството на магистрала "Хемус", по което беше задържан футболният съдия Борислав Колев. През "Бул строй груп ИГ" са минавали милионите, отпуснати за лот 5 на "Хемус";
- пернишката "Лиел констракшън", която е собственост на "Стройинженеринг" АД, която има за акционери три офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови, и три дружества със седалище в Лондон. Към 2005 г. обаче по 20% в компанията са притежавали Людмил Стойков заедно с друго име от ъндърграунда в Перник - Феодор Феодоров-Федята (който е бил съдружник с "братя Галеви" в осем различни фирми). Един от управляващите "Лиел констракшън" е Емил Иванов, който заедно с Людмил Стойков е в ръководството на "Ладимекс холдинг" - една от първите и основни фирми на известния пернишки бизнесмен.