Пет държави за два дни - германският канцлер Олаф Шолц се опитва от вчера да обсъди почти всички големи проблеми на Балканите.

София е само спирка - но и "дипломатическа поанта" - по пътя. Така я нарече германският вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" в момент на засилен чуждестранен интерес към региона.

Според канцлерството в Берлин спорът със Северна Македония ще е основна тема в Скопие и тук, където предстоят срещи с премиера Кирил Петков и по-късно с президента Румен Радев. Германски и балкански медии определиха посещението му като опит чрез него ЕС да покаже, че може да посредничи в решаването на проблеми и да запази влиянието си в регион, който възприема като част от себе си, за сметка на Китай и Русия.

Посещението е особено важно за канцлер, който се обяви против бързата писта за членство в ЕС за Украйна: нарече я несправедлива към Балканите, заседнали от дълги години по пътя на евроинтеграцията. След седмица се очаква Еврокомисията да препоръча Украйна да получи статут на кандидат за членство. В Прищина обаче той обяви влизането на Западните Балкани - а не на Украйна - в ЕС за приоритет по време на канцлерския му мандат. Според агенция "Блумбърг" поне още две държави - Нидерландияи Дания - не одобряват за украинците статут на кандидати за членство.

Друга посочена тема са възможностите "за обща реакция срещу руската агресивна война" в Украйна (според някои интерпретации това включва и разговори за оръжейни доставки). Вчера, след Косово и Сърбия, той се насочи към Гърция, където бе на заседание на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, а в лицето на домакина, премиера Кириакос Мицотакис, срещна съмишленик за нуждата от интеграция на Западните Балкани. За брюкселското издание "Политико" Мицотакис написа вчера специален коментар, в който призова до 2033 г. всичките шест страни от Западните Балкани да станат реални членове на съюза.

Днешният ден от Балканската обиколка на Шолц е посветен на Северна Македония и България.

С идването си Шолц е поредният европейски политик, търсещ край на безизходицата. Той обаче пристига в трудни политически времена, дни след като управляващата коалиция в България остана без мнозинство заради решението на "Има такъв народ" да напусне кабинета.

Северна Македония се оказа спорна тема и след разпада на коалицията: външният министър от квотата на ИТН Теодора Генчовска заяви, че премиерът Кирил Петков е обсъждал начини да бъде "заобиколено" ветото, наложено от България на началото на преговорите с Европейския съюз. Но тя не показа никакви доказателства за твърденията си, освен че в министерството ѝ имало някакви поверителни паметни бележки.

Депутатът от ИТН Станислав Балабанов показа бележка с ръкописна схема и някакви обяснения, за която твърди, че показвала как България е готова първо да свали ветото, а едва след това Северна Македония да изпълни изброени условия. По информация на "Дневник" съдържанието не е нещо подмолно, защото за въпросните условия има консенсус от месеци между София и Скопие, просто той още не е формализиран в конкретно споразумение.

Част и от управляващите, и от опозицията също така съзряха натиск над София да промени позицията си за ветото в призиви за решение, които обичайно съпътстват края на всяко председателство на Съвета на ЕС (френското приключва в края на месеца), надяващо се да реши спора. От коментари на Петков пред Би Ти Ви следва, че София и Скопие работят по условия за решаване на спора, които биха отговаряли на българските искания по най-спорния елемент - начина на вписването на българите в конституцията.

В Скопие обстановката е малко по-различна: там основно опозицията говори за "национално предателство", което би извършило всяко пожелало "да отстъпи" правителство (същите обвинения в България отправяха ИТН и като коалиционни партньори, предупреждения идват и от президента Румен Радев). Още по-голямо объркване внесе коментарът на външния министър Буяр Османи, който отрече да има консенсус за конституцията.

Сред неизвестните, които не зависят от двете столици, е въпросът за гаранциите пред всяко бъдещо споразумение. България иска в преговорната рамка за Северна Македония с ЕС да се впишат под някаква форма българските условия или поне част от тях. Подобна стъпка би трябвало да бъде подкрепена от всички държави в блока, а неведнъж от някои от тях неофициално са изпращани сигнали, че не искат двустранен спор да влиза в механизъм за преговори, който би трябвало да е универсален за всеки кандидат. Това не означава, че не може да се намери подходяща формулировка, принципно удовлетворяваща България.

Въпросът за евроинтеграцията на Скопие (и Тирана, която е "в пакет" с него) върви ръка за ръка с други деликатни въпроси на Балканите: например върховенството на закона в Сърбия (но и усилието ЕС да стане по-харесван в страната, докато подкрепата сред жителите спада), споразумението с Косово, перспективите пред регионалната интеграция, които бяха обсъдени на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Последният е създадена през 90-те години по инициатива на България платформа за диалог в региона, в чиято годишна среща в петък в Солун се включи и външният министър Теодора Генчовска.

Канцлерът застана на твърди позиции по теми, които за някои евролидери в момента са по-скоро деликатни, и Косово е сред тях.

В Белград и Прищина той поиска от Сърбия и Косово ясен ангажимент за политическо решение на спора. Единайсет години след началото на Брюкселския диалог между Косово и Сърбия няма сериозен напредък в отношенията им.

Шолц обаче обърна внимание, че е необходимо окончателното споразумение да включва признаване на Косово:

Белград дълги години не приемаше разрешаването на спора с Косово да е част от критериите за присъединяването на ЕС, но с годините призна, че най-малкото нормализацията е фактическо условие за това.

От косовския премиер Албин Курти Шолц чу, че Прищина се кани да кандидатства за статут на кандидат за членство в ЕС, както направиха Украйна, Молдова и Грузия. На сръбския президент Александър Вучич напомни, че ако дадена държава иска да е в блока, тя трябва да се съобразява със законите и обичаите му (Белград например рязко се отклонява от екологичните стандарти и не налага санкции на Москва заради войната в Украйна, за разлика от ЕС).

Вчера германски медии писаха, че в дневния ред на Шолц са разговори с Вучич за близостта между Сърбия и Русия, дни след като руският външен министър Сергей Лавров трябваше да долети до Белград, но България, Северна Македония и Черна гора не допуснаха прелитане на самолета му. Вучич потвърди, че Шолц е поискал от него синхронизиране на Сърбия с европейските санкции, но добави, че не скрил от него невъзможността това да стане утре предвид подкрепата на Москва в енергетиката и по въпроси като Косово.

Всъщност вероятно никой не чакаше това посещение колкото Белград, от дни украсен с германски знамена.

Не на последно място обаче, Шолц вече води разговори и за напрежението между Гърция и Турция, в опит да гарантира, че в разгара на войната в Украйна ще се избегне немислимото.