Външното министерство препоръча бързо произнасяне на парламента за Северна Македония
Целесъобразно би било Комисията по външната политика в парламента незабавно да свика заседание с участие на Министерството на външните работи, на което да бъдат обсъдени всички налични документи по темата Северна Македония, да бъде формулирана консолидирана българска позиция и да бъдат определени последващите действия на българската дипломация. Това се казва в позиция на външното министерство по повод т.нар. "Френско предложение", което всъщност е общо за Председателството на Съвета на ЕС.
В нея се уточнява, че ако това не се случи във възможно най-кратък срок, МВнР има мандат единствено да се придържа към Рамковата позиция, Декларацията на парламента от 2019 г. и към заключенията на Консултативния съвет по национална сигурност от 2022 г.
В текста министерството обявява, че формулировката, изработена през последната половин година в сътрудничество с френското председателство, е приемлива за България:
| "Нито един от тези документи самостоятелно не отговаря на българските изисквания. Като съвкупност обаче те биха могли да ги покрият." |
Преди това се обяснява, че това винаги е била и изходната позиция в работата на министерството, ръководено от Теодора Генчовка:
| "Министерството се ръководеше от разбирането, че няма как един единствен документ, независимо от неговото съдържание и форма, да отговори на всички изисквания на Рамковата позиция, на Декларацията на НС от 2019 г. и на заключенията на КСНС от 2022 г., а същевременно да бъде приемлив за държавите-членки на ЕС и за Република Северна Македония. На тази основа беше търсена възможност за урегулиране на отворените въпроси чрез няколко, взаимосвързани документа - Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и Протокол от съвместно заседание по чл. 12 от Договора от 2017 г." |
От съобщението става ясно, че във външното министерство не приемат за нормално решението на Министерския съвет всички позиции за Северна Македония да се изработват от парламента. Кабинетът зае тази позиция, след поредица от обвинения, че премиерът Кирил Петков води различна от официалната политика на външното министерство по темата.
От МВнР уточняват, че на база предложените от френското председателство документи и доклада на министерството за хода на преговорите и достигнатия в тях етап до Комисията по външна политика е бил изпратен проектът за двустранен протокол, който да се подпише със Северна Македония, заедно със съпроводително писмо, разясняващо неговото съдържание, но след 19 часа в петък не е имало кой да входира тези документи в Народното събрание. От министерството уточняват, че могат да внесат искания проект за протокол дори днес, в неделя.
В съобщението се казва също, че на този етап вече не съществува обективна възможност за изпълнение на заложените в рамковата позиция краткосрочни критерии до края на Френското председателство на Съвета на ЕС, което изтича на 30 юни. В този срок било възможно само да има яснота за следващите стъпки в процеса на европейската интеграция на Северна Македония с всички необходими гаранции за българските интереси и за правата на българите в съседната държава.
От петък, когато основните моменти на френското предложение станаха известни, то стана причина за сблъсък между премиера и правителството и за поредна атака от лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов към Кирил Петков.
Всичко важно за спора със Северна Македония тук
Какво представлява френското предложение вижте тук
Колко неистина казаха президент и премиер по темата тук
Този текст е допълнен в 10 часа на 20 юни с два цитата за положителната оценка на МВнР за проектопредложението на френското председателство на ЕС.