Върховният съд отмени наредба за работното време и почивките на полицаите

Върховният съд отмени наредба за работното време и почивките на полицаите

Наредбата определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките
Наредбата определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките
Петчленен състав на Върховния административен съд отмени наредбата за работното време и почивките на служителите на МВР, тъй като нормативният акт не съдържа задължителните преди приемането му мотиви и това противоречи на разпоредбите на Закона за нормативните актове.
Наредбата е от 15 декември 2020 г. и определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Тя е издадена от министъра на вътрешните работи по онова време Христо Терзийски (ГЕРБ) и е в сила от 1 януари 2021 г. С измененията се въвеждаше отпадане на ненормирания работен ден, регламентира се полагането на извънреден труд и неговото заплащане, отпадаше и възможността за компенсирането с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни за положения труд над установеното работно време в работни дни. Делото бе заведено по жалба на частно лице и на Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи.
Върховните магистрати приемат, че мотивите, както и докладът към проекта на нормативния акт, които се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган, трябва да съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Върховният съд посочва, че в случая е установено, че докладът не е мотивиран по критериите, които законът изисква. Не са посочени данните за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите.
Освен това съдът отправя критики, тъй като не е направен и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта, посочват магистратите в решението.