България предприе безпрецедентната стъпка да изгони 70 дипломати и служители на руското посолство, които до 3 юли трябва да са напуснали страната. Решението бе обявено във вторник и предизвика полярни реакции и силни политически трусове. Казусът е особено чувствителен в контекста на продължаващата война в Украйна, изострените отношения между Запада и Русия и в частност между София и Москва, както и предвид очертаващите се поредни предсрочни парламентарни избори наесен. Противопоставянето достигна ново ниво тази вечер, когато Москва заплаши да затвори посолството си в България и да скъса дипломатическите отношения между двете страни.

Решението бе обявено с няколко изречения на сайта на Министерството на външните работи, но разпространено публично от премиера в оставка Кирил Петков. Това допълнително разклати крехкия баланс между трите партии в управляващата коалицията, след като лидерът на БСП Корнелия Нинова спря преговорите за подкрепа на нов кабинет и настоя за оттеглянето на Петков.

Въпреки поредицата от изявления на представителите на институциите и изслушването на премиера в Народното събрание по темата в казуса с изгонените дипломати и служители на посолството продължава да има повече въпроси, отколкото ясни отговори. "Дневник" обобщава какво е (не)известно до момента.

В разпратено малко по-късно до медиите съобщение Министерството на външните работи уточни, че зам.-министърът Ирена Димитрова е извикала на среща посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова и я е уведомила за решението на София да намали числеността на персонала на руските представителства до тази на българските представителства в Русия. Според властите числеността следва да бъде поддържана в рамките на до 23 дипломатически и 25 административно-технически служители.

На посланика са връчени имената на 70 сътрудници на представителствата на Руската федерация в България, които следва да напуснат територията на страната до 24 ч. на 3 юли 2022 г.

В съобщението на Външно министерство се казва, че България е посочила две основания за редуциране на дипломатите и служителите на посолството и консулските служби:

Пред "Дневник" дипломати обясниха, че искането за отзоваване на основание реципрочност се извършва по различна процедура от изгонване за нерегламентирана дейност. По думите им това не може да стане наведнъж и в еднакви срокове, тъй като реципрочността изисква доста по-дълго изчакване. Повече за процедурите - тук. Детайли дали е имало предварителни стъпки не са известни.

Всъщност, по официална информация руските дипломати, акредитирани в България, към март месец са 43, като в тази бройка влиза и посланикът Елеонора Митрофанова. Имената им са посочени в листата на представителите на дипломатическия корпус, акредитирани у нас, публикувана на страницата на Министерството на външните работи.

В отговор на парламентарно питане от депутата Ивайло Мирчев ("Демократична България") на 26 май тази година външният министър Теодора Генчовска отговоря следното: "Броят на руските дипломати, акредитирани към посолството на Руската федерация в страната ни, е 32 човека. Броят на руските дипломати, акредитирани към Генералните консулства във Варна и Русе, е 8 човека."

Така към този момент общият брой на руските дипломати в България би следвало да е 40 души плюс посланика. Разликата до споменатите от "70 дипломати" се допълва от техническо-административни сътрудници и помощен персонал на посолството. Подробности по темата четете тук. Числеността беше потвърдена от изявление на Митрофанова, излъчено във "Фейсбук" в сряда вечер, в което тя заяви, че от изгонените 34 са дипломати, а останалите 36 души са нейният готвач, шофьори, охрана на посолството, счетоводители, всички технически служби на руското дипломатическо представителство.

Изявлението на Кирил Петков от вторник вечерта остави впечатлението, че решението е взето от изпълнителната власт, макар и без уточнения, с изключение на изказани благодарности за работата на Външно министерство.

То беше подсилено от коментарите на президента и вицепрезидента, които дадоха да се разбере, че не са знаели предварително за връчената нота. От Мадрид Румен Радев коментира лаконично, че не е запознат, че се надява решението да е било добре обмислено като мащаб и последствия. В телевизионно интервю председателят на Стратегическия съвет при президента проф. Александър Маринов пък поиска да се обясни публично как е взето решението, с каква процедура и посочи, че не знае дали държавният глава е бил информиран. Вицепрезидентът Илияна Йотова директно заяви, че в институцията научили за случващото се след изявлението на министър-председателя в оставка.

Малко по-късно лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини Петков, че е взел решението еднолично, без съгласуване с коалиционните партньори и обсъждане в Министерския съвет, и това беше посочено като основание да поиска оттеглянето. Тезата ѝ беше отхвърлена от Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова. Те повтарят, че решението е на Външно министерство и обясняват впечатлението, че Петков е действал самостоятелно като недоразумение, предизвикано от комуникационна грешка.

Тази вечер външният министър Теодора Генчовска препрати въпросите за решението към премиера и допълни. "Имаме две указания от Министерския съвет, по които сме работили", каза министърът и допълни, че документите са секретни и са депозирани в парламента.

Премиерът в оставка Кирил Петков заяви пред медиите, че до изгонването се е стигнало след решение на Съвета по сигурност към Министерския съвет след три доклада на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Преди изслушването си пред депутатите Петков обяви кои са били участниците в заседанието на Съвета като посочи сред тях и представител на "Дондуков" 2. Депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев обяви в социалните мрежи, че сходна информация е била изнесена и на закритото заседание, където се разбрало, че представителите на президента са били наясно с всяка стъпка в процеса.

По закон в Съвета по сигурност участват и двама представители от президентството, изрично определени от него с указ. На 17 май 2021 г. Румен Радев е определил за представители в звеното главния си секретар Димитър Стоянов и съветника си по сигурност и отбрана Стефан Годжевъргов.

Ден по-късно държавният глава потвърди, че представител на институцията е участвал в заседанието на Съвета на 9 юни. По думите му обаче темата за руските дипломатически представители не е фигурирала в предварително определения дневен ред, а на самото заседание е била повдигната за обсъждане, но не е било взето решение.

В интервю за "Нова телевизия" в четвъртък лидерът на БСП Корнелия Нинова отхвърли възможността президентът Румен Радев да не е бил информиран за доклади на ДАНС, ако е имало такива. Макар че самата тя не е присъствала на срещата, Нинова каза, че шефът на агенцията е потвърдил, че на съвета е имало двама души от президентството, а след това е бил информиран и главният секретар на Радев - Димитър Стоянов.

Нинова потвърди, че на заседание на Министерския съвет, датата на което не можа да си спомни, е била изнесена информация за непропорционално големия брой служители в руското посолство като министрите от БСП са заявили, че ако се подготвя изгонване, за тях това е неприемливо.

Началникът на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова обясни пред "Дневник", че процедурата се движи от Министерството на външните работи, въпреки че малко по-рано Тошко Йорданов (ИТН) обяви, че министърът Теодора Генчовска е била против.

Бориславова увери, че процедурата е спазена, но въпросът дали това действително е така и дали действително министър Генчовска е била на различна позиция, може да получи отговор само от Министерството на външните работи. Оттам до момента не отговарят на въпросите на "Дневник" по казуса.

По закон процедурата се осъществява само с писмени документи и започва с "нотифициране" на съответната държава чрез посланика й. Това означава да бъде извикан посланикът в МВнР и там му се връчва нотата като писмен документ.

В конкретния случай българската страна е избрала да посочи в нотата и снованията за изгонването. Според дипломати Външно министерство трябва да е имало пряка отговорност само за списъка на отзованите на основание на реципрочност, другите имена би трябвало да са подадени от службите.

По думите на Кирил Петков решението е взето на базата на три доклада на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) от периода май-юни. "В президентската институция не е постъпвал доклад на ДАНС по темата", реагира днес президентът. Третият, който по закон получава докладите на агенцията - председателят на парламента по това време Никола Минчев, засега не е коментирал официално дали е получавал документ.

Информацията за съдържанието на подобни доклади е класифицирана, но след изслушването в Народното събрание в сряда депутатът Ивайло Мирчев написа във "Фейсбук", че има достатъчно информация от службите и че има всички индикации, че информация за антибългарска дейност на руските служби е имало и в предишни години.

Той посочва и че "българските служби са в тежка битка с предатели вътре в тях, които работят срещу България. Службите са тежко пробити и е нужна реформа за ограничаване влиянието на Путин върху тях". От прокуратурата заявиха за "Дневник", че не са получавали от службите за сигурност информация за нерегламентирана дейност от страна на тези 70 души на територията на България. Практиката показва, че в случаи на нерегламентирана дейност службите за сигурност уведомяват и държавното обвинение, което започва разследване, най-често за шпионаж срещу лица без дипломатически имунитет или българските им връзки.