След дъжд качулка, или какво готвят здравните власти за новата COVID вълна

След дъжд качулка, или какво готвят здравните власти за новата COVID вълна

Само при обявена извънредна епидемична обстановка инфекциозно болни могат да бъдат лекувани извън инфекциозни отделения.
Само при обявена извънредна епидемична обстановка инфекциозно болни могат да бъдат лекувани извън инфекциозни отделения.
След като през последните седмици случаите на заразени с коронавирус отново започнаха да се покачват бързо, здравните власти заговориха за въвеждане на мерки от началото на следващата седмица. Формални стъпки в тази посока обаче все още не са направени, а накои от обявените намерения ще изискват време.
Междувременно поне осем области в страната преминаха от неутралната "зелена" зона в т. нар. жълта COVID зона, където новите заразени за период от 2 седмици на 100 хил. население са между 100 и 250 души. Смята се, че покачването на официално регистрираните случаи се дължи на подвариант на варианта Омикрон, наречен BA.5, който беше засечен в България още в края на юни.
Намеренията на здравните власти са за повече тестване с цел по-добро проследяване на разпространението на заразата, но те могат да бъдат реализирани най-рано след месец. Ако няма обявена извънредна епидимична обстановка, пък има юридически проблеми къде могат да бъдат настанявани повече пациенти с усложнения заради COVID-19, тъй като по закон е позволено само в инфекциозните отделения.
По всичко личи, че здравните власти отново ще повторят познатата практика от предходните пикове на епидемията - да действат след разпространението вместо да опитват да предотвратят ново натоварване на здравната система.
Единственото начало на тенденция с положителен знак изглежда плахото нарастване на ваксинациите. Според коментари на лекари ръстът в поставените дози е предимно при бустерните инжекции. (Графика на ваксинациите вижте в края на статията. Карта с жълтите и зелени зони вижте тук.)
Как може да се въвеждат мерки
От началото на април правителството прекрати практиката с удължаването на т. нар. извънредна епидемична обстановка, която в продължение на две години даваше административна гъвкавост на здравните власти да въвеждат ограничения, но и облекчения, например при отпускането на лекарства или като дават възможност за финансово подпомагане на затворени бизнеси.
Според информация на "Дневник" здравното министерство сега не смята да предлага отново обявяване на извънредна епидемична обстановка, въпреки значителния ръст на случаите. Вместо това ведомството възнамерява да предложи план, който би трябвало да включва критерии при какви условия се въвеждат мерки.
"Министерството на здравеопазването вече е разработило актуализация на Националния план и се очаква още тази седмица да бъде приет от Министерския съвет. На тази база при идентифицирана необходимост ще бъдат въвеждани съответните мерки", отговориха от здравното министерство на "Дневник".
Оттам не посочват какви мерки планират, но, ако се следва Законът за здравето, то ограниченията могат да бъдат минимални. От текстовете на чл. 63, ал. 12 се разбира,
че при липса на извънредна епидемична обстановка мерките НЕ могат да включват:
  • забрана за влизане в България (независимо от какъв произход са пътуващите)
  • ограничения в придвижването в България
  • спиране на работата на търговски обекти
  • изискване на документ за достъп (иначе казано COVID сертификат)
Или с други думи, мерките в общи линии могат само да са за задължително носене на маски, препоръки за спазване на дистанция и организиране на ваксинационни пунктове.
Какви да бъдат мерките
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова поиска маските отново да станат задължителни на обществени места. На по-различно мнение обаче е главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който предпочита изискванията да са само препоръчителни.
"Ако бъде задължително, как да осигурим тая задължителност. Няма милиционер да върви да види дали носите маска. Контролни мерки по-скоро предизвикват допълнително разделение на обществото", каза Кунчев, но и даде да се разбере, че при нужда мерките може да станат и задължителни.
Проблемите вече са налице
Според данните на официалния портал за коронавируса към 13 юли настанени с усложнения от коронавируса в болница са 460 души, от които 40 са в интензивни отделения. Предвид, че в предишен етап на епидемията хоспитализираните са достигали и 10 хил. души, трудно може да се говори за липса на места.
В същото време обаче медиите вече съобщиха за случай на бебе с усложнения заради коронавируса, на което няколко болници отказали прием. Здравните власти в София не предоставиха на "Дневник" данни за дела заети болнични легла от наличните. От Спешната помощ в София посочиха, че обажданията към тях за усложнения заради COVID-19 са се увеличили до около 15 за денонощие, като с това са много далеч от близо 200-те в най-тежките етапи от предходни вълни.
При допълнително разрастване на епидемията може да се окаже, че здравните власти ще са изправени и пред юридически проблем как да настаняват на пациентите. Причината е, че според закона за лечебните заведения (чл. 94) само при обявена извънредна епидемична обстановка инфекциозно болни могат да бъдат лекувани извън инфекциозни отделения. А този тип клиники по принцип са малко и недостатъчни в страната.
Безплатни тестове на изчакване
Заради разрастващата се епидемия здравното министерство предложи и личните лекари да могат да дават направления за антигенни тестове, които са по-евтиното и по-бързото от PCR тестовете решение, а разходите да се покриват с публични средства. Заради задължителната в такива случаи процедура на обществено обсъждане обаче инициативата може да влезе в сила най-рано около средата на следващия месец.
Дотогава действа сегашният режим: при симптоми човек трябва да получи първо направление от личния си лекар за преглед при специалист, който от своя страна да му даде направление за PCR тест.
Засега изглежда, че лични лекари одобряват идеята да дават направления за тестове: "Би следвало да се върне старата система, когато ние можехме извън лимита си за направления за изследвания при общи заболявания, да назначаваме тестването. И това да се случва освен електронно, така и дистанционно, без пациентът, който има оплаквания, да посещава кабинета", коментира пред "Дневник" общопрактикуващият лекар Гергана Николова. Мнението й е различно обаче за идеята антигенните тестове да се правят от личните лекари: "Аз не съм лаборатория, кой ще плати това изследване? То не е в основния пакет дейности, платени от Здравната каса, гарантиращи определени изследвания и манипулации. Освен това в лабораториите има обособени манипулационни, каквито в нашите кабинети няма".
Къде да се ваксинирам
Освен при общопрактикуващите лекари и в регионалните здравни инспекции, ваксини се поставят и във временно разкритите в страната пунктове. Здравното министерство публикува два списъка с местата - отделно за възрастни и за деца. Към 13 юли в страната има близо 140 ваксинационни пункта, от които 39 са в София.
"В страната са налични достатъчно количество ваксини срещу COVID-19: около 1.7 млн. дози ваксина Comirnaty, около 1.2 млн. дози ваксина JCOVDEN и около 32 хил. дози Spikevax", посочва здравното министерство пред "Дневник", като ваксините съответно са на "Пфайзер"/"БиоНТех", "Янсен" и "Модерна".
Хората, които държат да получат ваксина на конкретен производител, трябва предварително да се обадят в избрания от тях пункт, за да проверят наличностите, съветват властите.
Какви са препоръките на ЕС за втора подсилваща доза вижте тук.
Що е то BA.5
Смята се, че подвариантът BA.5 на Омикрон е по-заразен, включително за хора със защита от преболедуване или ваксиниране. Според информация от Световната здравна организация (СЗО), цитирана от "Ройтерс", мутацията е открита в 52% от новите случаи в края на юни, като само за седмица повишението е с 15 процентни пункта.
"Няма доказателства, че BA.5 е по-опасен от който и да е от другите варианти на Омикрон, каза Мария Ван Керхов от СЗО. Все пак тя отбелязва, че ръстът на случаите заради по-заразния вариант може да постави здравните служби под натиск, както и да се завишат рисковете от дълъг COVID.
"Ройтерс" съобщава още, че въпреки увеличения брой нови инфекции, нито броят на хоспитализираните, нито смъртните случаи са нараснали драстично. Не е сигурно обаче, че тази тенденция ще се потвърди и в България, тъй като делът на ваксинирани в страната е много нисък, а тъкмо ваксиниранирането предпазва в най-висока степен от тежко протичане на заболяването.