Парламентът одобри на първо четене европейските прокурори да са по-независими
С обвинения за противоконституционност и абсурдност, за създаване на паралелна структура в държавното обвинение, за промяна, извършена "в най-нахален вид", и с призив за избори депутатите от ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС се опитаха да оборят промените в закона за съдебната власт, предложени от управляващите, с които да се осигури по-голяма независимост на европейските делегирани прокурори.
Изменения, за които настоява самият европейски главен прокурор Лаура Кьовеши, предвиждат делегираните прокурори у нас да имат самостоятелна организационна структура, сграда, деловодство и регистратура, а административните функции на ръководител да се осъществяват от оправомощен от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор.
В крайна сметка предложенията бяха гласувани със 125 гласа "за" ("Продължаваме промяната", БСП, "Демократична България", "Има такъв народ" и петимата независими депутати), 41 против (ДПС, двама от ГЕРБ и "Възраждане") и нито един въздържал се.
"Тези законови промени не се харесват на приятеля на ГЕРБ, главния прокурор Иван Гешев, човекът с петорната експертиза, който досега умело успяваше да опъва политически чадъри при редица разследвания", коментира аргументите срещу промените депутатът от "Продължаваме промяната" Петър Кулински. Той определи промените като "крачка в борбата с корупцията".
В началото на дебата от ГЕРБ сякаш искаха да подкрепят промените с уговорката, че трябва да бъдат коригирани неща между двете течения, но в хода на дебата тонът им се изостри. Аргументите им бяха, че промените противоречат на регламента за създаване на Европейската прокуратура и се създава нов орган, който цели да прескочи структурата на настоящата прокуратура.
"Идеята е да направим прокуратура в прокуратурата. Защо? Защото на нас не ни харесва тази прокуратура. И може би не цялата прокуратура, а един човек в прокуратурата", заяви депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев. По думите му депутатите трябва да правят закони в полза на обществото.
"Дали ще се казва Иван Гешев и той няма да бъде обичан от всички със същата сила. Функцията му ще е винаги да рови в чаршафите на хората от политическите сили", каза още Балачев.
Според "Възраждане" с промените се създава "конкурентна структура". Според Петър Петров от проруската формация измененията са "пореден израз на отказ на национален суверенитет, който няма да доведе до съдебна реформа". "Ние казваме на българските граждани, че българската прокуратура не работи и затова правим спасителна група от европрокурори", смята Петров и нарече проекта "абсурден". "Кой ще контролира нейните актове?"
"Големият въпрос е може ли тези евроделегирани прокурори да работят, без да се държат под око от главния прокурор и от българската прокуратура. И като имат собствено деловодство, това най-вероятно ще им помогне това да не е така; да имат онази оперативна самостоятелност, за която говори регламентът", коментира депутатът от БСП Крум Зарков. Той обърна внимание, че проектът е създаден неслучайно в сътрудничество с Европейската прокуратура. "Законопроектът е важен и трябва да бъде подкрепен. Няма от какво да се плашим - това е продължение на пътя, по който България пое преди година и половина - две. Той не решава и няма да реши всички проблеми на българската прокуратура, но поне ще направи така, че европейската такава да може да функционира в България "по европейски", заяви още Зарков.
Правосъдният министър Надежда Йорданова, която проследи няколкочасовия дебат, но взе думата след гласуването, заяви, че промените са свързани с осигуряване на по-добра работа на европейските делегирани прокурори. Тя увери народните представители, че не се създава нов държавен орган, и обеща да има прецизиране на някои текстове между двете четения.
Европейската прокуратура работи от лятото на 2021 г. В нея има място за десет обвинители от България
В края на 2020 г. беше открита процедурата по излъчването на българските прокурори, като първоначално се явиха над 30 души. Прокурорската колегия изпрати 10 кандидатури на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, но от всички предложения тя одобри само четирима (Светлана Шопова-Колева, Бойко Калфин, Вероника Трифонова и Димитър Беличев)
В началото на работата на институцията през юли 2021 г. съставът с български делегирани прокурори не беше попълнен. На втория етап през есента на 2021 г. бяха попълнени пет от свободните шест места: Елена Попова от Специализирания наказателен съд, прокурорите от Софийската градска прокуратура Виктор Тарчев, Станислав Стойков и Анна Алексова, както и зам.-шефът на окръжната прокуратура на Кюстендил - Ивайло Илиев. В средата на февруари тази година прокурорската колегия откри трета процедура за изпращане на последния европейски прокурор, но за нея нямаше нито един кандидат. Междувременно Кьовеши поиска да има още прокурори от България и процедурата за това трябва да бъде обявена.