След като е осигурена доставката на един танкер с втечнен газ за октомври, сега правителството работи по осигуряване на нужните количества на поносима за бизнеса и домакинствата цена. Това обявиха представителите на създадения от служебното правителството кризисен щаб в енергетиката.

Вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев, който оглавява щаба, обяви, че решения в тази посока трябва да се вземат до края на август или в началото на септември, като преди това бъдат стабилизирани "Булгаргаз" и довършването на дейностите по газовата връзка с Гърция.

Колегата му Росен Христов заяви, че ситуацията прави неизбежни преговорите с "Газпром експорт" за възстановяване на доставките. Тезата бе защитена с искането на бизнеса на приемлива цена на газа, която се оказва по-ниска от актуалната.

Министърът на енергетиката Росен Христов обяви, че от встъпването си в длъжност кабинетът работил в пълен хаос, опитвайки се да намери информация и да разреши кризисни проблеми от национален мащаб. "За щастие успяхме да нормализираме някои от нещата, за други имаме изготвени програми", увери той.

Обяви, че оттук нататък управляващите спират "да гонят топката", а се съсредоточават върху доставките на приемлива цена. На свой ред обяви, че оферти за доставка на висока цена има множество. Затова и днес щабът поканил бизнеса, за да каже каква е приемливата за него цена на газа, на която ще остане конкурентен. По-късно Алексиев обяви, че приемливата цена за бизнеса е 250 лв. на мегаватчас. Действащата за август цена е 297.89 лв. за мегаватчас без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС.

На срещата са поканени и представители на синдикатите.

Никога не съм казвал, че "Газпром" не е в листата с компаниите, с които искаме да преговаряме. Напротив, винаги съм твърдял, че те са една от опциите, обяви още Христов в уточнение за позицията си. От началото на мандата той споменава тази опция като "последната".

Заяви, че предишното правителство е направило почти невъзможни преговорите с руската компания и е напрегнало отношенията с Русия до краен предел. Изгонихме всички дипломати, прекратихме всякаква комуникация, така че ситуацията изобщо не е розова, описа той. "Ние очевидно ще трябва да се обърнем към тях, нито очакваме лесни, нито бързи преговори, нито кой знае какъв резултат при все опита ни и при всички експерти", допълни Христов. "Отсега мога да ви кажа, че ще бъдат много тежки и много трудни заради всичко, направено до момента." Попита риторично защо "Газпром експорт" да дава газ на България, при положение че може да продава на много по-висока цена в Европа количества, които веднага биват взети.

Алексиев допълни, че в действащия договор с "Газпром експорт" трябва да се ревизира клаузата вземи или плати", която задължава България да плаща договорените количества, дори да не ги ползва.

И двамата министри обявиха, че помощи за газа няма при липса на парламент, а за тока са предвидени, но не били заложени пари за тях, което наложило спешното им намиране.

Вицепремиерът Христо Алексиев обясни, че в крайна сметка целта е икономиката да функционира нормално и да не се стига до помощи, защото ако продължава така, ще се стигне до вдигането на данъци, за да се осигуряват средства за помощите.

Председателят на Българската стопанска камара Добри Митев също коментира, че бизнесът предпочита да не стига до помощи. "Вариантът да сме стабилна държава икономически и политически е да имаме сигурност на доставките и достъпна цена. Ако успеем, няма да се налага да се взима от парите на всички данъкоплатци да се компенсират високите цени на газа", обяви той.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев каза, че бизнесът не може да работи на цените на синьото гориво в момента. Според него поносимата цена е 200 лева за мегават час, а ако е над 250 лв. трябва де търсят компенсации. "Нямаме алтернатива на договора с "Газпром експорт" в ценово отношение", подчерта Велев.

Според синдикатите при цена на природния газ от над 250 лв. ще бъдат затворени предприятия. Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" каза, че синдикатите настояват да се гарантира доставка на най-евтиния газ, както и да се ограничи износът на ток.

След като в петък вечер Росен Христов обяви, че тази седмица кабинетът започва преговори с Азербайджан за още доставки, днес той потвърди това. В отговор на въпрос посочи, че има шанс да се договорят още количества, които определи като 50% над вече договорените, но на различна цена.

По действащия договор България е договорила 1 млрд. куб. м азерски газ годишно, което покрива една трета от нуждите ѝ. За момента заради недостроената газова връзка получава едва една трета от договореното. Очаква се, ако интерконекторът заработи по план от 1 октомври, в страната да се доставя цялото количество и цената на газа за вътрешния пазар да спадне значително, тъй като договорените количества са доста по-евтини от пазарната цена в момента.

След като с идването си правителството обяви, че газовата връзка с Гърция всъщност не е довършена, премина през леко смекчаване на оценката си, сега отново енергийният министър посочи, че интерконекторът е бил оставен без надзор. За пореден път критикува предишните управляващи като посочи, че "почти никакъв контрол не е бил осъществяван" и е заварено ръководство, което не съдейства за решаването на проблемите.

Обяви, че в петък вечер строителят на връзката е дал график с ангажименти, така че всичко да е готово - и документално, и технически, газовата връзка да функционира от 1 октомври.

Към това добави и тежкото финансово състояние на "Булгаргаз", защото не успява да си събере дължимото за "стотици милиони левове", като основният дълг е на "Топлофикация София". Оценката му е, че ако столичната топлофикация продължи да работи по същия начин, дългът й за газ ще расте с по 300 млн. лв. месечно.

Затова е създадена работна група от експерти, за да се намери вариант за инвестиции и модернизация на оборудването на софийското дружество.

Деница Златева е новият изпълнителен директор на "Булгаргаз", съобщи компанията. Смяната на поста вече бе анонсирана преди седмица. И официалната ѝ визитка показва, че тя няма енергиен опит. Близо две години тя е работила в дружеството като административен директор. Златева има дългогодишен управленски опит както в частната сфера, така и в законодателната и изпълнителната власт. Заемала е ръководни позиции в международна компания, а в политиката се е занимавала основно с външнополитически теми. Тя е била народен представител в 42-ото Народно събрание, където оглавява Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските средства. През 2017 г. става служебен вицепремиер по подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Заедно с нея в борда на "Булгаргаз" са назначени още трима души. Това са Веселин Синабов, Татяна Петрова-Бояджиева и Димитър Спасов. От 2015 г. Веселин Синабов работи в "Булгартрансгаз", като през последната година е бил директор дирекция "Търговски услуги". Татяна Петрова-Бояджиева е финансист, специализирал във финансовите анализи, планиране и бюджетиране. Димитър Спасов е инженер с опит в международни индустриални проекти.

Постът председател на Съвета на директорите запазва Иван Топчийски.