Резултатите на учениците и учебното съдържание, мотивацията и подготовката на учители и директори, намаляване на образователните неравенства, управление на системата на образованието - това бяха сред основните теми, които дискутираха участниците в предизборна дискусия за образованието, организирана от осем граждански организации.

В нея участваха представители на само три от поканените пет партии - Веска Ненчева, учител по български език и литература (БЕЛ) и кандидат за депутат от БСП, Елисавета Белобрадова - кандидат за депутат от "Демократична България" и акад. Николай Денков, бивш министър на образованието в последното редовно правителство и кандидат за депутат от "Продължаваме промяната". Представители от ГЕРБ и ДПС не са се отзовали на поканата.

На матурата по БЕЛ в една трета от училищата средният успех е под среден 3. Международният тест за оценяване на функционалната грамотност на 15-годишните PISA пък показва, че близо 50% от българските ученици не разбират смисъла на това, което четат. Според Веска Ненчева трябва да бъдат променени учебните програми, за да се подобрят тези показатели.

Системата не дава възможност на учениците да се ограмотят функционално - това мнение изказа Елисавета Белобрадова. По думите й не учебната програма е от значение, а начинът, по който протича диалогът между учителите и учениците. "Трябва да се създават възможности на децата да разсъждават, да спорят, да влизат в конфликт с учителя и да доказват себе си пред него. Няма как да създадем функционално грамотни хора, ако цялата ни система се основава на пасивност", заяви тя.

Два са основните проблеми на образованието, посочи Денков. Първият е, че то е насочено към наизустяване и възпроизвеждане на факти, и вторият - че голяма част от децата не посещават училище или го посещават нередовно. "Докато не се оправят програмите и учебниците, няма как да се реши проблемът с фунционалната неграмотност", каза бившият образователен министър. По думите му учебниците трябва да са насочени към създаване на умения за критично мислене, формулиране и защита на тези. Да се отдели време за упражнения и усвояване на материала. Нужни са и комплекс от извънкласни дейности, трябва и да се усъвършенства механизмът на обхват на учениците, посочи той.

Според Елисавета Белобрадова училището се променя и на децата им е интересно там, ако директорът "си е на правилното място". Така тя отговори на въпроса какви промени са необходими, за да започнат децата да харесват да ходят на училище, защото голяма част от българските ученици не се чувстват добре в училище.

Според Денков материалната среда трябва да е походяща и да има регулярни срещи с психолози, "които в момента не са организирани по подходящия начин". По думите му, за да не е училището мъчилище, са много важни и извънкласните дейности, защото всяка агресия се разтоварва в спорта, изкуствата. Той има идея и в училище да влизат редовно и външни хора - музиканти, актьори, спортисти, художници. Според него е важно и да има активни и редовни срещи с родителите.

Националните външни оценявания (НВО) в 4 и 7 клас винаги са напрежение за учениците, учителите и родителите. "Месеци преди изпитите сме напрегнати", посчи Ненева. "В частни уроци се хвърля целия потенциал и сила на всички в системата, защото те компенсират онова, което не се е случило в училище", добави учителката.

Според Белобрадова е важно да се изясни дали тестовете показват знания, трупани в годините, или децата се готвят специално за тези изпити. "Ако училището не служи на НВО и НВО не отразява наученото в училище, стигаме до истинския проблем", заяви тя.

Денков подчерта, че няма друг надежден източник на информация какво се случва в образователната система, освен НВО. Според него обаче трябва да бъде променен начинът, по който се провеждат изпитите. "На първо място да се оценяват все повече уменията, да има повече задачи с отворен отговор и задачи от типа на тези, които се дават на PISA - с повече логическо мислене", е на мнение той.

Несъмнено качеството на образованието зависи от мястото, в което едно дете учи и живее, от социалното положение на семейството, от нивото на образование на родителите. За да бъде превъзмогнато това, Ненчева се обяви за равен достъп до образование на всички места. За Денков е важна оценката на добавената стойност, защото тя показва доколко са напреднали децата в даден етап и тя оценява училищата според условията, в които се намират.

Около 10% от децата се обучават в сегрегирани училища. Сегрегацията може да бъде занижена с безплатните ясли и детски градини, безплатните учебници, безплатната храна, безплатни електронни устройства, смята Ненчева. Според Белобрадова сегрегацията ще изчезне, ако българите започнат да приемат ромите още от училище, а после - и във всеки аспект от живота.

И тримата участници в дискусията се обявиха за мандатност на директорите и за нуждата от прозрачни конкурси за заемане на длъжността. По времето на Денков Министерството на образованието и науката прокара нова наредба за конкурси за директори, чието действие съдът спря и така и стотиците конкурси, обявени в цялата страна. "Конкурсите трябва да са ни един от основните приоритети", заяви Ненчева.

Според Белобрадова учителите трябва да се подготвят за директори, "да се развиват само тези, които искат и са в полза на образованието". Денков настоява да бъде подобрена системата за подбор на директори. "Всеки знае, че от години системата беше политизирана безобразно поради липса на правила. Подборът ставаше по една скрита наредба, която никой не беше виждал. Ние изготвихме нова нардба с ясни правила. Всеки директор ще трябва да прави публичен отчет на целите, които е заложил. Всеки директор, който не си е постигнал заложените цели и няма обективни причини за това, трябва да бъде сменен", подчерта той.