След края на изслушването бившият министър на финансите, а сега депутат от "Продължаваме промяната" даде брифинг по темата в кулоарите на Народното събрание.

На въпрос на "Дневник" дали отказът на служебното правителство да внесе нов закон за бюджета, не е ход, за да не се раздуят разходите от партиите в парламента, Василев отговори, че досега имаше две актуализации на бюджета, които са били предизборни. "Миналата година се прие бюджетна рамка, която завърши с 3% бюджетен дефицит, както е по европейските критерии. Тази година се прие бюджетна рамка, в която дефицитът остана 4.1% с COVID мерките. Сега чухме, че даже дефицитът ще бъде по-малък, тъй като ще има повече приходи и по-малко разходи", коментира той.

Бившият министър на финансите Асен Василев обяви, че е безотговорно решението на служебния кабинет да не внесе проектобюджет за 2023 г., а вместо това ще предложи удължаване действието на стария. Първоначалното намерение на правителството не бе такова, за него се разбра по-рано днес при изслушването на ресорния министър. Сега дискутираме какво би станало, ако се приеме бюджет, който не е внесен, обяви той.

Допълни, че подобен ход на служебния кабинет показва и това, че актуализираният при кабинета "Петков" бюджет е адекватен да продължи и догодина.

Преди това Василев влезе в словесна схватка с Кирил Ананиев, също бивш министър на финансите, след като бе обявен от него за лош макроикономист. Той му препоръча да се вслуша в съвета на лидера на ГЕРБ от миналата седмица.

Самият Ананиев поздрави Росица Велкова за решението да се внесе не нов бюджет, а "удължителен закон".

Депутатите от "Продължаваме промяната" Венко Сабрутев и от БСП Петър Кънев обявиха, че въпросите, задавани на финансовия министър, са довели до объркване какво се обсъжда в момента.

Сабрутев посочи, че се обсъжда "нероден Петко" - бюджет, който никой не е виждал. "Реално бюджет не е входиран в Народното събрание. Но дискусията минава на ниво много милиарди заеми, дефицити и тази информация се яхва от част от парламентарните групи и се внушава, че тези заеми вече са взети и държавата потъва", обяви той.

В отговор финансовият министър увери, че в срок - до 31 октомври, в парламента ще се внесе проект за удължаване действието на тазгодишния бюджет, който ще бъде публикуван и на сайта на ведомството. Петър Кънев посочи, че за разлика от предходното изслушване при това всеки излиза и говори за различни неща, а темата е финансирането на дефицита. Оприличи ситуацията на виц в чуждата преса за това какво представлява форума в Давос, при което обяснението било, че няколко милиардери обясняват на няколкостотин милионери как да се грижат а народа си.

България е подала първо искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост за 2.6 млрд. лв. и в момента тече проверка. Има уверение, че парите ще бъдат преведени до 10 декември, обяви министърът на финансите.

Посочи, че ако това не стане, то тогава бюджетът трябва да завърши с по-висок от планирания дефицит и освен това трябва да се направят икономии. В допълнение, въпреки, че поемането на дълг вече е много скъпо, ще се наложи да се вземе до разрешения в бюджета таван от 10.3 млрд. лв. До момента са поети около 7 млрд. лв.

Повечето от държавите затягат фискалната политика заради продължаващото вдигане на лихвите от централните банки. Дългосрочно редовно правителство би следвало да види как да оптимизира разходите, за да намали дефицита, защото финансирането на дълговите пазари ще е скъпо и трудно, обяви още министътрът.

Обявеният вчера аукцион за продажба на ДЦК със срок 3.5 години е бил отменен, обяви в парламента министърът на финансите Росица Велкова. Причината е силно повишената лихва - до 5.8%. За сравнение - на аукцион през септември лихвата бе 3.01%.

Ако се приеме закон за бюджета с дефицит 6.6%, категорично това ни отдалечава от всякакви перспективи пред влизането на България в еврозоната, обяви тя с аргумента, че такава перспектива поставя България по-добре пред инвеститорите, когато иска заем от пазара.

Допълни, че в момента пазарите са много волатилни, дълговете поскъпват и дори на Германия е трудно да набере заеми в обемите, в които са й нужни.

Уточни, че поемането на нов дълг през следващите три години е около 16 млрд. лв. годишно при сега заложените политики, но ако има нови, то тогава разходите на бюджета биха се натоварил с 5-7 млрд. лв.

Подчерта, че редовно правителство може да вземе дълг при много по-добри условия от служебно правителство.

След почивка продължила с 45 минути над определеното време изслушването на финансовия министър бе възобновено като този път то е по искане на ГЕРБ за взимането на нов дълг и финансирането на дефицита.

Депутатът от ГЕРБ и бивш министър на финансите Кирил Ананиев обяви, че на базата на прогнозите на Министерството на финансите изчисленията на партията показват, че за всяка от следващите 3 г. ще трябва да се взима по 16 млрд. лв. нов дълг, което ще го увеличи до 75 млрд. лв. в края на 2025 г. или близо 40% от прогнозния БВП. Отново техни изчисления показват, че това създава тревожна тенденция по повишение на разходите по изплащането на този дълг до 5 млрд. лв. - общо главница и лихви, което поставя въпроса за фискалната стабилност.

Владислав Панев от "Демократична България" обяви, че основен приоритет на Народното събрание, независимо колко ще е дълъг животът му, е да се приемат реформаторски закони и да се заложи минимален бюджетен дефицит. Посочи, че не говори за конкретни проценти, а за изчистване на разходи, които са ненужни или могат да изчакат по-добри времена.

С това дневният ред по изслушването на финансовия министър по искането на БСП бе изчертан. След обявената почивка депутатите ще изслушат Росица Велкова по внесеното искане от ГЕРБ, което е за финансирането на дефицита.

Депутатът от БСП Румен Гечев призова от името на партията си във финансите "да не се правим на пò католици от папата", като в името на финансовата дисциплина се орязват социални разходи в тежки времена. Това е стара теза на партията, която бе лансирана и при пандемията с призив да се дават повече помощи на хората и бизнеса.

Даде пример с това, че още при пандемията никой в Европа не спазва изискванията за размера на бюджетния дефицит и на дълга като процент от БВП.

Обяви, че дори и при сметките на настоящото ръководство на Министерството на финансите за нов дълг то той няма да надхвърли 30% от БВП и през 2025 г.

Бившият премиер Кирил Петков обяви, че от планирания бюджет от служебното правителство излиза, че се продължава стара тенденция на планиран занижен икономически растеж, за да може да се преизпълнят разходите и да се харчи непрозрачно в края на годината за капиталови разходи.

Оценката му, лансирана вече и от Асен Василев в интервю в неделя, е, че има занижена оценка на приходите с 4 млрд. лв.

Призова Велкова да ревизира негативните си прогнози, които са плашещи.

В отговор на въпрос министърът на финансите Росица Велкова обяви, че ако бъде приет бюджет през 2023 г. с бюджетен дефицит от порядъка на 6%, то тогава няма как България да изпълни изискванията и да влезе в еврозоната от 2024 г.

Потвърди в отговор на въпрос от БСП, че служебният кабинет няма да предлага свой бюджет, а удължаване действието на сегашния, защото служебното правителство не е излъчено от политическа сила и не може да провежда своя политика.

Нинова определи това още при задаването на въпроса си, че явно служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро от предния, в който участваше и БСП.

Заключи, че това означава, че няма да има повишение на минималната заплата догодина, че няма да има допълнителни помощи и др.

Допълни, че за 2024 г. и 2025 г. се предвижда разходите за отбрана да бъдат 2% от БВП като са заложени разходите по одобрения вече национален план. Обясни това при въпрос на Нинова дали се предвиждат допълнителни разходи за покупка на бойни самолети - каквото предлага служебният кабинет. В първия работен ден на Народното събрание, на тържественото заседание, служебният кабинет е внесъл два проекта - за покупка на нови самолети и за други инвестиционни разходи, обяви тя.

Депутатът от ДПС Байрам Байрам пък коментира, че явно не е лесно на Велкова да управлява след най-голямото финансово камикадзе за последните 20 г., имайки предвид предшественика й Асен Василев, чийто заместник-министър беше самата Велкова.

Приходите от ДДС, който е основен източник за бюджета, няма да бъдат повече от планираните въпреки високата инфлация. Това обясни финансовият министър Росица Велкова пред депутатите.

Посочи, че заради инфлацията има изключително висок размер на внесен ДДС, но също и доста висок размер на възстановяването, което се прави към бизнеса. Допълни, че НАП се старае максимално бързо да прави ревизиите и проверките, за да възстановява подлежащият на възстановяване данък.

Ако не се очертава да има редовно правителство, министърът на финансите предлага в Народното събрание да се внесе не представения от нея проектобюджет за следващата година с 6.6% дефицит, а удължаващ закон. Тоест, проект, в който се удължава действието на мерки от тазгодишния бюджет, и работата по него до формирането на редовно правителство.

Както виждате не сме внесли никакъв проектозакон в Народното събрание, обяви тя в отговор на въпрос от БСП. Напомни, че с такова удължаване държавата функционираше и в началото на тази година преди да се приеме новия бюджет от редовното правителство и който влезе в сила от 1 април.

Посочи, че ако се очертава да има редовно правителство, служебният кабинет би внесъл представения вече проектозакон, който тя определя като "базов", върху който редовен кабинет може да нанесе политиките си.

Ако до края на годината не се вземе нов държавен дълг, фискалният резерв силно ще намалее, обяви пред депутатите министърът на финансите Росица Велкова. Съобщи, че към 30 септември той е 12.1 млрд. лв. Въпреки планираните приходи по различни програми като европейската SURE има разходи, които ще намалят наличността на средства - като например 900 млн. лв., които трябва да се платят на земеделските стопани в края на годината. Като се сметнат всички, излиза, че към 31 декември фискалният резерв ще спадне до 5.6 млрд. лв. при изискване той да е минимум 4.5 млрд. лв.

Напомни, че в началото на януари, когато няма данъчни приходи, трябва да има средства да се платят пенсиите.

Министърът на финансите Росица Велкова увери депутатите, че ревизията, която направи НСИ на растежа на БВП за цялата минала година и за първите две тримесечия за тази са взети предвид при разработването на тригодишната макроикономическа прогноза и при подготовката на бюджета за 2023 г.

Даде пример с прогнозите на българските и международните институции, от които Министерството на финансите е взело в повечето случаи средната стойност. Даде за пример прогнозите за растежа на икономиката за 2023 г., които са в диапазона 0.1%- 3.8%, което означава средно 2.3%. Ведомството й очаква ръст от 2.9% на икономиката. Макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти, които години наред правят това, увери тя.

Министърът на финансите Росица Велкова очаква преизпълнение на планираните приходи в бюджета с 250 млн. лв., 200 млн. лв. от които да дойдат от повече социални осигуровки и 50 млн. лв. от данък върху личните доходи. При това положение, тя очаква бюджетът да завърши с по-малък от планирания дефицит. В Закона за бюджета за 2022 г. е записан дефицит от 4.1% от прогнозния БВП. При повишените приходи се очаква той да спадне до 3.4% от БВП на касова основа.

Обяви, че към края на септември бюджетът все още е на излишък - от близо 1 млрд. лв., но напомни, че това е обичайно до последните два месеца на годината, когато започва разплащане на извършените инвестиционни разходи и така годината завършва на дефицити, както е и по план.

В началото депутатите гласуваха изслушването на министъра на финансите Росица Велкова да се излъчва на живо по БНТ.

Ние трябва на всяка цена да приемем бюджета за 2023 г., защото не можем да оставим хората без подкрепа в тежката зима и цялата следваща година, обяви Корнелия Нинова от името на БСП докато мотивира искането за изслушване. От това, което анонсира служебният кабинет, сме притеснени от единия вариант на бюджет, в който се орязват или замразяват социални плащания. За нас в следващите тежки месеци е изключително важно да има подкрепа за хората, таван на цените на ток, парно, газ и вода, две тарифи за плащане, увеличаване на минимална заплата, преизчисляване на пенсиите.

Притеснени сме, че в единия от вариантите служебният кабинет допуска тези неща да не се случат, посочи Нинова.

Притеснени сме, защото в ситуация, в която няма правителство, обикновено някоя от парламентарните групи приемат времето за предизборно и започва небивало наддаване с предизборни обещания, което е риск за стабилността на бюджета.

Обърна се към ГЕРБ да не се допуска практиката на контактьори, защото това досега не води до добър резултат. Предложението на Бойко Борисов да има контактна група, в която да се обсъжда бюджетът, за нас е абсолютно неприемливо. Нямаме нужда от контактьори във и без това трудната ситуация за разговори, обяви Нинова.