"Устойчив неуспех": Държавата нехае за психично болните и нищо не се променя
Пациенти с психични разстройства, които са връзвани към леглата с колани, с ръце над главата с часове. Персонал, който ги рита и им удря шамари. Обща тоалетна под формата на кофа в стая с много пациенти, недостиг на квалифицирани хора, които да се грижат за тях.
Тази зловеща картина виждат и описват за пореден път представителите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията (КПИ) към Съвета на Европа през октомври 2021 г. в български институции за лечение на хора с подобни разстройства. Заключенията им - както от заведенията за хора с психични разстройства, така и от местата за задържане в България, са поместени в доклад, представен на 18-ти октомври.
| Посещенията на комитета са част от постоянната комуникация на Съвета на Европа с всяка държава и целят да предотвратят малтретиране и лоши практики. Комитетът следи ситуацията в домовете за социални грижи от години и докладите му винаги са били критични за състоянието на грижата за една от най-уязвимите групи в обществото и за отношението на властите към този проблем. Визитите са обикновено на четири години и целят да проверят на място дали отправените до момента препоръки са били изпълнени от властите. Макар неизпълнението на препоръките да няма преки последствия за страната, то се има предвид от международните ѝ партньори |
Миналата година в специално публично изявление представителите на комитета констатираха, че българските власти нехаят за психично болните. Така на практика Съветът на Европа заяви, че не вярва на уверенията на властите, че системата ще бъде реформирана. Сега докладът го потвърждава, определяйки постигнатото като "устойчив неуспех".
България изостава, трябва радикална промяна
Организацията следи ситуацията с грижата за психичното здраве от години и с поредния си доклад потвърждава, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве и продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани.
Публичното становище по въпроса от октомври миналата година беше сериозен шамар към българските власти, защото подобна мярка се предприема, когато "страната не сътрудничи или откаже да подобри положението в светлината на препоръките на комитета".
Констатациите на експертите са че българските власти трябва да направят радикална промяна в политиките спрямо хората, настанени в институции и че действията за някаква положителна промяна са закъснели.
"Резултатите от посещението през 2021 г. обаче отново показаха сериозните дългогодишни проблеми, които не са били разглеждани системно. Комитетът против изтезанията е на мнение, че действията в това отношение отдавна са закъснели и че подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени", пишат в заключенията си експертите.
Делегацията е изследвала лечението, условията и правните гаранции, предлагани на пациенти с психични разстройства и обитатели на социални заведения, както и лечението и условията на задържане на лица, намиращи се в полицейски арест и заведенията за изтърпяване на наказания.
Наскоро доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) разкри, че затворниците и арестуваните не получават адекватна медицинска грижа и че болницата към Софийския централен затвор прилича по-скоро на морга.
Доклад: Болницата за затворници в София е "морга"
Голи стаи и опасност от шамари
Делегацията посещава психиатричните болници в Кърджали, Карлуково и Ловеч и констатира, че повечето пациенти не са критични към персонала и дори е имало позитивни коментари. Експертите обаче са получили малък брой оплаквания, че персоналът понякога крещи, бута или удря плесници на пациенти.
"В Карлуково обаче се получиха редица твърдения, че освен персонала, който крещи на пациенти, санитарите също ги бутали, удряли и понякога са ги удряли или ритали, като някои от тях пиели алкохол по време на дежурство. Що се отнася до условията на живот, делегацията на КПИ отбеляза, че и в трите посетени болници е имало съществен вътрешен ремонт, като сега са осигурени значително по-добри условия в болниците в Карлуково и Ловеч, в сравнение с тези, установени при последното им посещение", пишат от комитета.
Експертите отбелязват, че въпреки позитивните бележки, все още пациентите са настанени, в малки, общи спални помещения, които обикновено остават голи, без всякаква индивидуализация и възможности за лично пространство.
| "Освен това нито една от болниците не предлага подходящо защитени зони за упражнения на открито, така че пациентите често бяха ограничени до един час на ден упражнения на открито, когато имаше наблюдение", пишат още експертите в резюмето на доклада. |
Персоналът: недостатъчно и на възраст
В доклада се констатира, че - както и в предишните години - персоналът в отделенията остава крайно недостатъчен за предоставянето на необходимото ниво на персонализирани грижи и внимание. Същата е ситуацията и с т.нар. мултидисциплинарен клиничен персонал, включващ психолози, социални работници и трудови терапевти. Те са крайно недостатъчен брой, за да отговорят на многото нужди на пациентите от психосоциално лечение и рехабилитация, а това възпрепятства в значителна степен тяхното ефективно терапевтично подобрение.
Според наблюдателите има известно подобрение в броя на психиатрите и други лекари, но от Комитета остават загрижени, че "много медицински служители наближават или надхвърлят пенсионната възраст, без да се очаква непосредствена замяна".
Заключението е че заради това възможностите за психологически, трудови и творчески терапии и отдих във всички посетени болници са много ограничени: "Повечето пациенти просто лежаха на леглата си или се скитаха бездействащи".
| Експертите констатират, че много пациенти не разбират изцяло диагнозата си и/или приеманото от тях медикаментозно лечение и страничните му ефекти. Те не участват заедно с персонала в лечението си. |
Практиката за връзване продължава
Отбелязва се, че във всички посетени болници се практикува изолация, механично и химическо обездвижване на пациентите, макар да виждат известно подобрение в това отношение в сравнение с предходни проверки: "Нямаше доказателства за широко разпространена прекомерна употреба на рестриктивни мерки и когато се прилагаше механична имобилизация, за разлика от по-ранните посещения, във всички посетени болници бяха използвани правилно проектирани предпазни колани", пише в заключението.
Посочва се обаче, че въпреки дългогодишните препоръки от Комитета, използването на средства за задържане все още не е в съответствие с международните насоки и често се записва без спазване на съответните законови изисквания или изобщо не се записва.
| "В болницата в Кърджали някои пациенти (включително пациенти на доброволен принцип) представиха свързани и достоверни разкази на делегацията как са били оставяни сами, без присъствие на персонал, завързани към леглото с колани с 4 или 5- точково фиксиране в стаи за изолация за повече от 48 часа, с подложки за инконтиненция навсякъде (вероятно се има предвид болнични подлоги - бел. ред.), в които е трябвало да уринират и дефекират, като тези подложки се сменят на всеки шест часа. Някои пациенти също съобщиха, че ръцете им са били връзвани над главата и това им причинявало болка, подуване и изтръпване на горните крайници", се разбира от резюмето на доклада на български език. |
Експертите са посетили и няколко домове за социална грижа - в Баня, Лакатник и Петково, където виждат вече констатирани при предишни визити проблеми.
Полицейските арести - липса на реален напредък
В полицейските арести, пратениците на Комитета са получили данни от повечето интервюирани, че са били третирани правилно от полицията. "Въпреки това, делегацията отново получи няколко обвинения за физическо малтретиране (предимно в София). Почти всички от тях се отнасят до прекомерната употреба на сила от полицейски служители при задържане, някои се позовават и на физическо малтретиране и психологически натиск по време на разпит от полицейски служители", се отбелязва в доклада.
В същото време се подчертава, че няма никакъв реален напредък по основните гаранции срещу малтретиране, застъпвани от организацията:
- правото да се уведоми трета страна за нечие задържане,
- правото на достъп до адвокат и лекар
- правото на информираност за споменатите права.
"Материалните условия в полицейските дирекции, оборудвани с килии, снабдени с легла, като цяло могат да се считат за приемливи за максималния период от 24-часово задържане. Въпреки това задържаните лица невинаги получават матрак и одеяло за през нощта, редът за храната варира, а относно нивото на чистота често има какво да се желае. На практика обаче в нито една от полицейските дирекции материалните условия не са били задоволителни за период над 24 часа", коментират още от организацията.