До две седмици партиите ще обобщят идеите си за промени в Конституцията

До две седмици партиите ще обобщят идеите си за промени в Конституцията

За да бъде внесен проект за промяна на основния закон са необходими подписите на поне 60 депутати
За да бъде внесен проект за промяна на основния закон са необходими подписите на поне 60 депутати
След две седмици депутатите ще могат да представят обобщение на идеите на отделните партии за промени в Конституцията. Те ще ги изложат пред комисията по конституционнни въпроси, която проведе днес първото си заседание и взе това решение.
"Комисията трябва да работи при равнопоставеност и паритет, като се зачитат силата на аргументите, а не аргументите на силата, като се привличат всички заинтересовани страни, за да се стигне до припокриващ се консенсус и воля за иницииране на конкретни конституционни промени", заяви председателят на комисията Атанас Славов от "Демократична България".
За промени в основния закон, свързани с Висшия съдебен съвет, прокуратурата и по други теми се обяват няколко партии.
За да може да бъде разгледан от Народното събрание проект за промяна на основния закон трябва да има повече от 60 подписа. Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. За да бъдат приети промените трябва мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
В началото на заседанието имаше дебат по предложения от него дневен ред, който включваше като първа точка обсъждане заедно със служебния министър на правосъдието Крум Зарков на становището на Венецианската комисия по законопроекта за разследването на главния прокурор. Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ и Златан Златанов от "Възраждане" се обявиха против разглеждането на тази точка.
Според Карадайъ "колективното четене на доклади няма да доведе до нищо". Той намекна, че темата няма нищо общо с това, което комисията трябва да извършва. Бившият председател на парламента Никола Минчев ("Продължаваме промяната") го репликира, че обхватът и работата на комисията не се изчерпва само с разглеждане на проекти за изменение на основния закон.
За "Възраждане" пък е недопустимо депутатите да "пригласят като папагали на някакви документи, спуснати от Брюксел"."Планът за възстановяване и устойчивост (бел. ред. проектът е включен в законодателния пакет, който трябва да бъде приет, за да може България да получи бличо милиард евро) - това са преходни неща, дайте да се съсредоточим по други приоритети, а не като някакви туземци в Африка да пляскаме на някакъв доклад", обяви още Златанов.
В крайна сметка той предложи от първа тази точка да стане втора, а останалите членове на комисията му обясниха, че Европейска комисия за демокрация чрез право - както е официалното име на Венецианската комисия, е консултативен към Съвета на Европа и не може да се приеме, че е някакъв орган от чужбина.
"Целта на тази комисии не е да бъде деловодство на проекти за конституционни промени, а място за изработване на консенсус. Комисията е правилното място за постигане на съгласие в публичен, структуриран формат с други институции и участници", заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов. Той призова да се излезе от схемата "вие ще подкрепите ли нашия проект", а да се търси общо съгласие, за да може да се облекчат дълбоките разделителни линии.
Колективното четене може да бъде полезно, ако води до колективно разбиране
От ГЕРБ също подкрепиха темата за становището на Венецианската комисия да остане в дневния ред на комисията. Екатерина Захариева се присъедини и към призива да се търси съгласие, като уточни, че това трябва да е не само с отделни представители на неправителствени организации на магистратите, а с отделни съдии и прокурори и дори допусна в разговора да бъдат включени и работодателски организации.
В крайна сметка комисията прие да разгледа становището като втора точка, а преди това очертаха своите планове. До две седмици ще трябва да бъде изготвени и правила как ще работи комисията.
Венецианската комисия даде положителна оценка и зелена светлина за пакета от законодателни промени, с които се предвижда да бъде въведен механизъм за разследване на главния прокурор, промяна в начина на избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и други поправки, свързани със съдебната реформа. Нейното становище беше поискано от бившия правосъден министър Надежда Йорданова.
Целта на тази комисии не е да бъде деловодство на проекти за конституционни промени, а място за изработване на консенсус
Служебният министър на правосъдието Крум Зарков, който присъстваше в залата, за да представи и обсъди становището обърна внимание на депутатите, че комисията по конституционни въпроси, не е същото като комисия по промяна на основния закон и заяви: "Колективното четене може да бъде полезно, ако води до колективно разбиране".
Зарков заяви, че темата за механизма за търсене на отговорност на главния прокурор не се решава, защото депутатите, умишлено или не, говорят за различни неща. "Венецианската комисия конкретно казва, че въпросът за отчетността на прокуратурата е далеч отвъд наказателното преследване на главния прокурор".