Адвокатурата с унищожителна критика за проекта на закон за личния фалит
Текстът е препубликуван от специализирания юридически сайт lex.bg. Становището на Висшия адвокатски съвет четете тук.
Неприемливи, противоречиви, неясни, несполучливи, неразбираеми, излишни, механично преписани от Търговския закон (ТЗ) - така Висшият адвокатски съвет (ВАдС) определя много от разпоредбите в проекта на Закон за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ). Той беше внесен от Министерския съвет в Народното събрание и е част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Законопроектът урежда т. нар. фалит на потребители, тъй като не засяга несъстоятелността на физическите лица предприемачи. Най-общо с него се предлага физическо лице, което повече от 6 месеца не може да плати задължения за над 10 минимални работни заплати, да има право да поиска да бъде обявено в несъстоятелност. Неплатежоспособността ще се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а такова е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Освен това неплатежоспособността ще се предполага и ако имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.
Висшият адвокатски съвет е разгледал в детайли предложените от служебното правителство правила за личния фалит и е открил десетки проблеми в тях, които го карат да не подкрепи законопроекта.
Адвокатурата възразява срещу подхода за несъстоятелността на потребителите да има отделен закон, а за всички останали - физическите лица, които се занимават със стопанска дейност, търговците и юридическите лица с нестопанска цел, тя да е уредена в ТЗ. В становището се посочва, че мястото на цялата уредба е в ТЗ, защото сега в закона за личния фалит ненужно се възпроизвеждат правилата на ТЗ и са изброени десетки дублиращи се текстове.
ВАдС дава пример с Германия, където уредбата на несъстоятелността на всички субекти е в един закон. А и там е уреден личен фалит само за човек с по-малко от 20 кредитори и при задължение за опит за постигане на извънсъдебно споразумение с тях.
Освен това ВАдС критикува концептуалното разрешение производството по несъстоятелност да се образува единствено по желание на длъжника. "кредиторите също имат интерес да поискат откриване на производство, още повече, че по отношение на техните вземания давността не се прекъсва (сравни чл. 628а ТЗ). От друга страна, няма причина длъжникът да има само право, но не и задължение да иска образуване на производство по несъстоятелност, каквото е положението при останалите неплатежоспособни длъжници (след като целта на закона е универсално принудително изпълнение - чл. 3, ал.1 от законопроекта), още повече, че универсалното изпълнително производство го освобождава от задълженията му", се посочва в становището.
Адвокатите изтъкват, че не може да се подкрепи предложението в законопроекта във фазата по откриване на производството по несъстоятелност да участва само длъжникът, а кредиторите, по отношение на които решението за откриване на производство ще действа по право, да са лишени от каквато и да било възможност да влияят на крайния съдебен акт. "Това разрешение, съчетано с невъзможността кредиторите да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност, лишава кредиторите от възможност да търсят каквото и да било удовлетворение вън от производството по несъстоятелност, независимо дали това производство е открито законосъобразно - при установена добросъвестност и неплатежоспособност на длъжника", заявяват те.
Друг концептуален проблем е дефиницията за "добросъвестен длъжник", която дава законопроектът в чл. 9, ал.1. Адвокатурата я определя като неясна. И поставя следните въпроси:
"Как се определя съотношението между задълженията и имущественото състояние и доходи на длъжника? Какво се разбира под термина "увреждане"? Кога длъжникът "умишлено" или "небрежно" уврежда интересите на кредиторите? Какви са "интересите на кредиторите"? Също така предвижда се, че не е добросъвестен длъжникът, ако през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал "стопанска дейност по занятие, която да е източник на доходи", а законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват стопанска дейност.
Критериите за наличието на недобросъвестност са абсолютно неясни. Не е ясно, кои са "основните жизнени потребности на длъжника и неговото семейство"; не е ясно, кое задължение е "явно несъобразено с имуществото и доходите му" и към кой момент се прави тази преценка; не става ясно, как отрицателната предпоставка - "длъжникът да не е оказал съдействие или да е препятствал упражняването правомощията на съда и синдика", може да се преценява като предпоставка за откриването на производството, при положение че съдействие длъжникът дължи едва след откриване на производството. Поставя се и въпросът какво е съотношението между ал.1 и 2 на чл. 9 и не изчерпва ли ал.2 на чл. 9 случаите на недобросъвестност".
Адвокатурата определя като несполучлива и предложената уредба във връзка с откриването на производството по несъстоятелност. Както беше посочено, от една страна, това ще става при неплатежоспособност - когато длъжникът в продължение на повече от 6 месеца не е в състояние да изпълни едно или повече парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Тук ВАдС изтъква, че критерият е формален, но липсва яснота какви са съображенията за времевия и стойностния праг на неплатежоспособността. "От друга страна, в чл. 8, ал. 3 от законопроекта е предвидено, че неплатежоспособността се предполага, когато имуществото на длъжника не е достатъчно, за да покрие всичките му парични задължения, т.е. при наличие на свръхзадълженост. ТЗ урежда свръхзадължеността (в чл. 607а и 742, ал.1) като основание за откриване на производство по несъстоятелност само при капиталовите търговски дружества, като наличието на това основание е подложено на критики de lege lata. Не е ясно защо то се въвежда при физическите лица, които не се занимават със стопанска дейност", пише адвокатурата.
Може да се дадат и още няколко примера за проблеми в законопроекта, изложени в становището. Един от тях е за правомощията на синдика в производството по несъстоятелност на физическо лице. Според адвокатите те са заимствани изцяло от ТЗ, но са неприложими за несъстоятелността на физическите лица, тъй като те не губят дееспособността си с откриването на производството по несъстоятелност. "Синдикът следва да дава съгласия за сключване на сделки и за извършване на процесуални действия от длъжника, като оттегляне на иск или отказ от иск, а не да го представлява, без да е ясно в какво качество участва в производствата по делата на длъжника", се посочва в становището.
Друг пример за проблем е, че законопроектът предвижда, че при смърт на длъжника производството не се прекратява, а се спира - "сякаш наследниците му могат да станат несъстоятелни в същото производство".
"Не е ясно какви временни обезпечителни мерки за запазване на имущество си може да поиска длъжникът с молбата си за откриване на производството по несъстоятелност, т.е. да поиска запор и възбрана върху собственото си имущество? Съгласно разпоредбите на ТЗ - чл. 629а, такива мерки може да поиска кредитор. Също така неясна е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 36 съгласно която определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава на лицето, което е поискало налагането им - кое е това лице (мерките се налагат по искане на длъжника или служебно от съда).
Налагането на обезпечителни мерки, като запор и възбрана, по искане на длъжника не могат да бъдат споделени, защото длъжникът трябва да иска от съда да му забрани да извършва разпореждане, което изцяло зависи от него. Неясно е и кой може да обжалва допуснатите обезпечителни мерки и може ли това да бъде например кредитор, чието индивидуално принудително изпълнение е спряно", коментира и друго нелогично разрешение в проекта адвокатурата.