В средата на ноември адвокатите на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, заедно с представители на граждански организации, внесоха искания за помилване на бившия кмет на "Младост" и нейната заместничка от президента на България. Исканията бяха придружени от близо 4 хил. подписа на граждани. Те бяха събрани за 4 дни след обявяването на присъдата по делото за подкуп, а излъчваното в социалните мрежи отвеждане на Иванчева към затвора и раздялата с едногодишното ѝ дете родиха призиви за помощ от страна на държавния глава.

Молбата за помилване до президента е един от последните механизми, на които всеки затворник разчита, за да излезе отново на свобода. Молбите на Иванчева и Петрова са сред стотиците, които затворници изпращат всяка година. Докладите на Комисията по помилването към президентството обаче показват, че малко от тях са одобрени, а за да стане това, трябва да има основателни причини и случаят да е извънреден. Заради това и най-често срещаната причина за помилване е изключително тежко здравословно състояние.

Право да поиска помилване от президента има всеки затворник. Най-често молбите обаче се внасят от близки на осъдения или от адвокат. От януари до края на ноември 2022 г. са постъпили общо 244 молби за помилвания. За цялата 2021 г. молбите са били общо 243.

В България упражняването на правото на помилване води до безусловно освобождаване на осъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на присъдата. Помилването може да се поиска за ефективни присъди, които вече са влезли в сила и не може да се прилага към други наказания, като например конфискация, обществено порицание или лишаване от ордени и звания.

Според закона, а и практиката на комисията, помилването може да се приложи само към изключителни случаи - такива, в които случаят радикално се отличава от останалите поради настъпили след осъждането обстоятелства. Преценява се също и дали изпълнението на присъдата представлява ненужна репресия, компрометираща принципа на хуманност на наказателната политика.

По закон молбите се разглеждат първо от специална Комисия по помилванията, която е помощен орган към президента. Тя излиза със становище и предложение за помилване или с отказ. В някои случаи комисията събира и допълнителни доказателства, за да се произнесе. Становището ѝ не е решаващо, но често предопределя окончателното произнасяне по случая, което по конституция е на президента.

Както беше практиката и на предшествениците му, настоящият държавен глава Румен Радев е възложил правомощието да помилва на вицепрезидента Илияна Йотова. С акта на помилване може да се опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - да се опрости или замени (чл. 74 от Наказателния кодекс).

От началото на годината до август включително Комисията по помилванията към президента е получила общо 176 молби за помилване. Взети са решения по общо 182 молби, като някои от тях са постъпили в предходни години. От началото на годината до август включително комисията е излязла с предложение за общо 7 помилвания, с които частично се опрощава част от наказанието.

16 от разглежданите молби са прекратени. Най-често причините за прекратяване са в случаите на подадена молба за помилване непосредствено след произнасяне на вицепрезидента с отказ по предишна молба, а в новата не са посочени нови обстоятелства, които биха променили решението. Други основания за прекратяване разглеждането на молбите е наличието на неприключило съдебно производство и липсата на влязла в сила присъда, както и че към датата на разглеждане на молбата наказанието е било изтърпяно.

През 2021 г. в комисията са подадени 243 молби за помилване като статистиката показва, че има намаление в броя им в сравнение с предходни години. През миналата година комисията е направила едно предложение за помилване, което е уважено и затворникът е частично помилван от остатъка от наказанието лишаване от права.

В общо 246 от случаите комисията е отказала помилване като причините, с които се е мотивирала, са основно няколко:

Комисията се е произнесла с предложение за прекратяване на разглеждането на общо 32 молби. Основанията обикновено са:

Комисията по помилванията разглежда стотици молби всяка година, но няма краен срок за разглеждане или произнасяне, а понякога е нужно и събиране на допълнителна информация. "Мога да очаквам всичко - от "коледно чудо" до това да няма произнасяне в близкото бъдеще", коментира пред "Дневник" Николай Хаджигенов, адвокат на Десислава Иванчева.

Иванчева беше осъдена окончателно на 6 години затвор по делото за подкуп и изнудване, което започна след показния ѝ арест през 2018 г. Присъдата на Петрова е 5 години затвор. В мотивите си Върховният касационен съд посочва, че поведението на Иванчева е било "злонамерено и користно" за поискания и получен подкуп от бизнесмена Александър Ваклин.

В молбите за помилване на Иванчева и Петрова са посочени още няколко аргумента. Един от тях е, че през последните повече от две години двете бяха в ареста и под домашен арест, с което целите на превенцията са били постигнати и оттук нататък ще се прекрачи предел, отвъд който наказанието ще изглежда като изтезание. Още повече че условията в арестите са били лоши, а самият арест беше извършен показно на централен софийски булевард, като бяха държани с часове там с белезници.

В молбата се подчертава също, че Иванчева, която е осъдена на строг режим в Сливенския затвор, има малко дете, което е на 1 година и има нужда от майка си, а бабата е достатъчно възрастна и не може да компенсира майчините грижи. Друг мотив е, че самата Иванчева има сериозно заболяване. Биляна Петрова също има дете, макар и по-голямо. Трябва да се грижи и за болен родител. Според адвокатите, помилването се упражнява по хуманни подбуди и в случай на изключителност, а в случая с Иванчева аргумент може да е това, че тя има малко дете.

Хаджигенов обясни, че в момента Иванчева и Петрова минават през едномесечен адаптивен период, в който имат право на свиждания. След това обаче Иванчева трябва да изтърпява наказанието си 1 година при строг режим, който ограничава значително възможностите за свиждане.

Законът предвижда още един вариант за свобода - условно предсрочно освобождаване. Процедурата може да бъде инициирана, ако осъденият е изтърпял поне половината от наказанието си. В случая с Иванчева и Петрова обаче все още не е изчислено колко точно дни са прекарали в ареста и под домашен арест (срокът за който също се приспада от присъдата) преди да влязат в затвора.

Молба за условно предсрочно освобождаване може да бъде внесена пред съда, който се произнася с решение на две инстанции. По време на процедурата се изслушва становище на прокуратурата, както и на затворническата администрация, която докладва за поведението на затворника, дали работи, колко активен е и на какъв етап е процесът на поправяне и превъзпитаване.

Адвокат Хаджигенов обясни и че с колеги работи по дело, което да бъде заведено в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. "Това е дело, в което няма нито една стотинка, носи само негативи и е доста тежко. Спокойно мога да кажа, че това дело не е за всеки", коментира Хаджигенов. Той припомни, че Страсбург не е четвърта инстанция и както и да се произнесе съдът, това няма да доведе до ревизия на присъдата. Освен това 2 г. за произнасяне е оптимистичен срок, а срокът не може дори да започне да тече, защото делото все още не е внесено.