Парламентарната група на "Възраждане" е внесла отново проектозакона си за българския език, който в предходния парламент беше силно критикуван от учените, се вижда от деловодната система на Народното събрание.

Проектът е мотивиран с необходимостта от цялостна правна уредба на обществените отношения, свързани с българския книжовен език и опазване на езика като основа за националната идентичност. Подобен законопроект в момента се обсъжда и в руската Дума. Там вносител е правителството.

Текстът, внесен от "Възраждане", за пръв път е публикуван през 2018 година, внесен тогава от партия ВМРО, а при обсъждането му през март 2022 г. представители на Института по български език го разкриктикуваха като непрецизен и несъстоятелен в научно отношение.

Новите думи и изрази, с които езикът ще се обогатява, ще могат да бъдат заимствани от други езици, ако в българския език няма такива с възпроизвеждащ смисъл, гласи друга от проектонормите.

Авторите на литературни произведения и журналистите се допуска да използва общоприети диалектни думи и изрази.

Сред текстовете е предложението информационните табели (включително с названията на улиците) да се изписват само на български, а за удобство на чужденците надписите да бъдат транслитерирани. Ако това се приеме, ще се повтори комичната ситуация от преди петнайсетина години софийският булевард "Джеймс Баучер", кръстен на името на кореспондента за Балканите на британския "Таймс", да бъде изписано като Dzheyms Bauchar вместо правилното James Bourchier.

Друга идея е да бъдат задължени чужденците, които искат да работят в България, да спазват "изискванията за владеене на български език", което, ако бъде прието, ще затрудни работата на международните компании , където работен език е английският, и част от заетите са чужденци.

Вносителите и търговците на електронни и мобилни устройства ще трябва да гарантират, че на тях се поддържат символите на българската форма на кирилицата, ако законът бъде приет.

За чистотата на езика ще следи Съвет за българския език от 11 члена, чиито заплати и комунално-битови разходи няма да надхвърлят 100 хил. лв. годишно, сочат разчетите на "Възраждане". Част от сумата ще се покрива от глобите по този закон - до 500 лв. за длъжностни лица и до 2000 лв. за фирмите, издатели на учебници, речници, енциклопедии др.