Ако търсите добрата новина на 2022 година в България - година, заключена между (ефектите от) войната и серия от кризи - то тя е доброволчеството. Невиждана досега активност на граждани и организации, вълна от емпатия и съпричастност. Хиляди хора се включиха в десетки акции в помощ на украинските бежанци, да спасяват наспасяемото в наводнените села в Карловско и Пловдив, да търсят малкия Александър Цветков от Перник, да чистят речни дерета и планински райони, да потушават горски пожари, да помагат на хора и животни в нужда, да развиват и променят средата.

Официална статистика колко доброволчески акции са били организирани и колко хора са се включили в различни мисии и каузи няма. Затова е и несравнимо дали те наистина са в пъти повече от предходни години, усещането обаче е за "вълна". Доброволчески акции е имало и през предишни години, но никога не са били толкова масови, продължителни и успешни. Тези наблюдения потвърждават и организации, и участници, с които "Дневник" разговаря, като фокусът беше върху участието на хората, а не върху дарителските инициативи и събиране на средства, които също имат своите рекорди през тази година.

В България няма закон за доброволчеството, а в отделни общини има доброволни формирования, които действат при бедствия и аварии. Името доброволец доскоро основно се свързваше с Българския червен кръст (БЧК), както и с някои неправителствени организации, известни с акциите си за привличане на доброволци. Но от 2022 година образът на доброволеца вече включва всякакви хора. Те останаха непримирими пред трудностите, създавани от държавата или обстоятелствата.

Според психолога Елена Енева желанието да усещаме, че премахваме болката, особено ако и ние самите сме я преживели, е сред основните мотиви на хората, които решават да са доброволци.

Енева смята, че е това е много силна мотивация и е лечебно, заради което и много хора участват в акции. Обяснението е, че човекът, който прави добро, е в активна позиция, а не в безпомощна и безсилна и резултатите от действията се виждат мигновенно.

Според нея част от обяснението идва и от това как чрез доброволчеството хората се чувстват, че принадлежат към нещо. Защото са много малко ситуациите, в които човек се усеща част от група и малко са ситуациите, в които той самият прави нещо добро и дава нещо на другите.

Според Наталия Иванова "да си доброволец за мен е да бъдеш непримирим". "Уроците, които получаваш, са различни и зависят от каузата на твоето сърце, но ето някои, които, струва ми се, всеки може да вземе: да бъдеш част от общност, която съхранява идеалите си; да разбираш по-добре предизвикателствата, пред които е изправен другият; да чувстваш, че времето ти не минава покрай теб. Като се замислиш, и трите са чувствителни теми за днешния човек, притиснат в хватката на ежедневието", казва още Иванова.

Общото мнение на хората, които се занимават с доброволчество е че държавата не прави нищо да подпомогне тази дейност. Още повече, че в доста случаи и пречи. От над 20 години се очаква и да има закон за доброволчеството. Не са известни причините, поради които този законопроект не успява да бъде припознат като приоритет от нито едно правителство. Преди време директорът на БЧК акад. Христо Григоров призова за приемането му, за да може да се уредят взаимоотношенията между доброволците и работодателите им, които често стигат до конфликтни ситуации заради участието на гражданите в различни каузи.

Той разказа за доброволец, който три дни е помагал за разчистване на наводненията в Аспарухово, на четвъртия ден е бил уволнен.

Според Красимир Кънев от БХК е добре, ако не със закон, държавата да помогне със система на организации и доброволческите инициативи.