Социалните партньори не постигнаха съгласие за размера на минималната работна заплата, предвиден за догодина. На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) представители на служебния кабинет, работодатели и синдикати обсъдиха проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2023 г., но не се обединиха около нейния размер, съобщава БТА.

Служебното правителство предлага минималното възнаграждение, получавано от около 500 хил. българи, да стане 770 лева. Вицепремиерът по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че министерството е готово да ревизира своето предложение и то да стане 780 лева, като ще е в сила от началото на 2023 г.

Лазаров обясни, че предвиденото увеличение възлиза на около 8.5% спрямо сегашния размер от 710 лв., утвърден от 1 април 2022 г. Увеличението покрива инфлацията, установена с индекса на потребителските цени, стана известно от думите на ресорния вицепремиер.

Представители на работодателските организации изразиха принципна подкрепа за предложението, но поискаха размерът на минималната заплата да не бъде единен за цялата страна, а обособен по икономически дейности. Президентът на КНСБ Пламен Димитров пък заяви, че "опитът за внушения как ръстът на доходите щял да доведе до инфлация" трябва да бъде пресечен. Според него две трети от инфлацията в ЕС, както и в България, се генерира от външни фактори и няма нищо общо с покачването на доходите.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" припомни, че от синдиката настояват минималната заплата да стане 850 лв. По думите ѝ ръстът на инфлацията не е породен от ръста на заплатите, а поради съвсем различни причини. КТ "Подкрепа" настоява минималната заплата задължително да се увеличи над 770 лв., а след това по график да стане 50 процента от средната работна заплата за страната.