Вярващите или атеистите са повече в България (какво показа "Преброяване 2021")
На въпроса "Религиозен ли сте" 51.4% (3 млн. души) от отговорилите са заявили "да", а два пъти по-малко - 24.7%, са отговорили "не". Това показват резултатите от "Преброяване 2021" на населението. Останалите 23.9% не са уточнили набожни ли са или въобще не са отговорили. На пръв поглед картината е ясна - вярващите в Бог в България очевидно преобладават. На предишното преброяване през 2011 г. обаче те са били повече - 60%, докато обявилите се за нерелигиозни - 22%.
Според статистиците вярата намалява сред населението на страната, но според социолози, до които "Дневник" се допита в търсене на обяснение за данните, от една страна, са се променили нагласите на определени общности, отказвали в миналото да се самоопределят пред преброителите. А от друга, социологически изследвания показват, че за по-продължителен период от 30 години религията става важна за все повече хора, така че резултатите трябва да се анализират внимателно и в контекст.
Разликата между вяра в Бог и принадлежност към вероизповедание
Въпросът "Към кое вероизповедание сте", задаван от преброителите, определя към коя исторически обособена група - християни, мюсюлмани, юдеи и др., се самоопределя, че принадлежи интервюираният. Това не означава непременно, че той е религиозен и вярва в Бог, поясниха от Националния статистически институт (НСИ), провел преброяването. "Религиозността се обвързва с вярата в нещо и в упражняването на традиции и обичаи, характерни за дадена религия", поясни Магдалена Костова, директор "Демографска политика и анализи" на НСИ.
| "Може да се каже, че вярата намалява сред населението на България", коментира статистикът. Като цяло жените са по-религиозни от мъжете, съответно 56% и 44%, показва "Преброяване 2021". |
Сред хората, заявили принадлежност към християнското вероизповедание, религиозните са 59.1%, докато сред тези с мюсюлманско вярващите в Бог са повече - 77.6%".
Тенденциите за вярването в Бог статистически не могат да се очертаят по-рано от 2011 г., защото тогава за първи път е включен въпросът "Религиозен ли сте".
Все по-малко уклончиви отговори на въпроса "Религиозен ли сте"
Обратната тенденция показва броят на хората, които на въпроса "Религиозен ли сте" са посочили отговора "Не мога да определя". През 2011 г. те са били 1.012 млн. души, докато десет години по-късно са 770 хил. - с 24% по-малко.
Спадът на броя неопределени отговори за последното десетилетие може да се обясни с процес към по-голяма откритост сред българомохамеданите. Според Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси (1990 - 1997), при преброяването през 2011 г. много от хората от тази общност въобще са отказали да посочат своето вероизповедание и са отговорили с "Не мога да определя" на въпроса религиозни ли са.
Спад в отрицателна тенденция сред мюсюлмани в Родопите
"Екстремен беше случаят с област Смолян (през 2011 г.), където общо неотговорилите за тяхното вероизповедание (отказали да отговорят или отговорили, че не се самоопределят) беше 49.3%", посочи Иванов. При преброяването през септември 2021 г. в областта е отчетен спад до 27.6% на тази отрицателна тенденция, коментира той. В община Златоград спадът е от 73.1% на 51.8%, в община Девин - от 57.2% на 36.7%, в Доспат - от 50.1% на 11%, в община Смолян - от 38.9% на 24.8%, в община Мадан - от 40.3% на 13.5%.
"Това показва намаляване на дистанцираността на част от населението в родопските общини, където делът на говорещите български език мюсюлмани е относително по-висок", коментира Иванов.
Като етнически българи на "Преброяване 2021" в област Смолян са се определили 86 818 души, от турския етнос - 3049, роми - 483, а други - 3589.
Социолог: Има дълбоки пластове на фолклорно християнство и ислям
Според доц. Алексей Пампоров, социолог от Института по философия и социология на БАН, през последните 30 години значително се увеличава делът на хората, които казват, че религията е важна част от живота им. България е част от дългогодишна международна изследователска програма, наречена "Европейско изследване на ценностите", която проследява над 10 индикатора за религиозност в продължение на вече 30 години.
"За националния ни светоглед като че ли е характерна максимата "Да сме добре и с Господа и с дявола", коментира социологът. Тоест липсват религиозна практика и религиозни познания, но се поддържат дълбоки пластове на фолклорно християнство и фолклорен ислям, често граничещи с шаманизъм.
| "Ако погледнем данните за младите, броят на онези, които се самоопределят като религиозни, се е удвоил за 30 години и от 28.5% през 1990 г., към 2017 г. е 59.6%. |
Същевременно делът на хората, които се самоопределят като атеисти, спада от 7% до 2.9%. Де факто през 2017 г. приблизително 78% от младите казват, че вярват в съществуването на Бог, като 42.5% вярват в задгробния живот, а 41.6% - че има рай, сочат данните от европейското изследване.
Четете интервю с доц. Алексей Пампоров по темата утре.
Ражданията след 35-годишна възраст растат, както и на избралите "окончателно бездетство"
