Социологът Алексей Пампоров: Над 41% от младите вярват, че има рай
Резултатите от преброяването на населението през септември 2021 г. установиха, че 51.4% от българските граждани се самоопределят като религиозни (вярващи), а два пъти по-малко - че не са. В същото време експерти от Националния статистически институт коментират, че "вярата намалява сред населението". (Повече - тук.)
"Дневник" потърси мнението на социолога доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология на БАН, който ползва други изследвания на религиозността сред българските граждани.
Какви са реалните тенденции на религиозността сред българските граждани?
- За съжаление трябва да кажем, че съществена част от теренната работа на преброяването през 2021 г. беше компрометирана и нямаме реални данни. Въпросите, свързани с религия и етническа принадлежност, са въпрос на лично самоопределение. Когато през 2011 г. имаше над 30% от населението, непосочили религия, и 10% от населението, непосочили етнос, всякакви екстраполации днес са недостоверни.
За щастие обаче, България е част от една дългогодишна международна изследователска програма, наречена "Европейско изследване на ценностите", която предоставя много ясна картина за тенденциите и процесите. Изследването на ценностите съдържа над 10 индикатора за религиозност, но макар че различните въпроси водят до различни относителни дялове, тенденциите са сходни.
През последните 30 години значително се увеличава делът на хората, които казват, че религията е важна част от живота им - от 28.2% през 1990 г. до 60.4% през 2017 г. И тази тенденция се отнася както за най-възрастните, където интуитивно можем да очакваме подобни процеси, така и за най-младите.
Делът на хората, които членуват в религиозни организации, също нараства, но средно става дума за под 5% от пълнолетното население на страната. Любопитното в този случай, че "религиозните активисти" са по-голям дял сред младите, отколкото сред възрастните.
За младите кой мироглед е по-привлекателен: вярата в бог или атеизмът?
- О, атеизмът е държавна доктрина на тоталитарния режим в България до 1989 г., но въпреки това никога не се налага като вътрешно усещане. За националния ни светоглед като че ли е характерна максимата "Да сме добре и с Господа, и с дявола". Тоест да, липсват религиозна практика и религиозни познания, но се поддържат дълбоки пластове на фолклорно християнство и фолклорен ислям, често граничещи с шаманизъм.
Ако погледнем данните за младите, броят на онези, които се самоопределят като религиозни, се е удвоил за последните 30 години и от 28.5% през 1990 г. към 2017 г. е 59.6%. Същевременно делът на хората, които се самоопределят като атеисти, спада от 7% до 2.9%. Де факто през 2017 г. приблизително 78% от младите казват, че вярват в съществуването на бог, като 42.5% вярват в задгробния живот, а 41.6% - че има рай.
Колко от тях изпълняват религиозните ритуали?
- Като "практикуващи религиозни" можем да определим едва 8.5% от младите, които казват, че посещават религиозна служба веднъж седмично. По същата логика, независимо от тяхното самоопределение, като "фактически атеисти" можем да определим 9.2% от младите, които не вярват в съществуването на какъвто и да е бог, духовна енергия или висша сила.
През тази призма може да се каже, че има известен баланс между "търсенето на бога" и "отричането на бога" при младите хора, който е запълнен с огромен спектър от религиозни суеверия и фолклорни практики.
За по-образованите хора ли е характерен атеизмът?
- Да, това би изглеждало логично, но всъщност по-скоро не се наблюдават статистически значими разлики в зависимост от образованието. Най-силният фактор в това отношение се оказва полът, като делът на атеистите е приблизително три пъти по-голям сред мъжете, отколкото сред жените.
Много силен фактор е социалният статус, при който в горната градска класа - хората с високо образование и високи доходи, атеистите са значително по-висок дял, отколкото сред градската долна класа или хората в селата.
В страни като Германия, Нидерландия, Дания и други ясно се вижда обратното, тоест сработва т.нар. протестантска етика: хората с по-високи доходи и по-висок социален статус са по-религиозни от бедните и атеистите са по-голям дял в ниските пластове на обществото. А пикантната шега, която можем да произведем от това интервю, е, че атеистите са значително по-голям дял сред неженените спрямо хората в брак. Тоест бракът води до "Пази, Боже!" (...) и не, това не е свързано с възрастта. Между младите и най-възрастните на практика няма разлика в дела на атеистите.
