Ирис Визнер пристига с малката си дъщеря в България два дни преди 10 ноември 1989 г. и рухването на комунистическия режим. Следва любовта си към българския си съпруг, с когото се запознават при следването във Фрайбург.

Решава, че тя е по-адаптивна и събитията не я опровергават. След толкова години тя си си спомня с усмивка опашките за храна по време на Лукановата зима, защото тогава е научила български от контактите с хората.

Ирис днес помага на българските абсолвенти да учат в Германия. "Винаги има избор", казва Ирис на младите българи, но добавя, че не трябва да се губи време, защото светът вече е различен.