С решение на правителството се дава ход на проект за петролопровод "Александруполис-Бургас". Служебният кабинет одобри Меморандум за разбирателство с Гърция за проучването на възможностите за изграждането му.

За проект с точно обратното име - "Бургас-Александруполис" се говореше години наред като дори бе споменат от предишен президент - Георги Първанов, като част от голям енергиен шлем на България. Нито един от проектите от въпросния шлем не е изпълнен.

В края на миналата година президентът Румен Радев анонсира проекта, а Гърция потвърди, че изпълнението му се обсъжда.

Целта на проекта от 2008 г. беше да се доставя руски нефт бързо и евтино през България към Европа като се използва Средиземно море. "Капитал" припомня, че тогава има протести заради опасенията от замърсяване и увреждане на туризма в 10-те общини, през които е предвидено да мине тръбата. После Русия започва да използва Босфора за транзит и се отказва от нефтопровода.

Сега президентът Радев обяви, че идеята е България да има достъп до неруски петрол през Средиземно море, като той да бъде доставян до рафинерията в Бургас.

В днешното решение не се задават срокове за изпълнение. Посочено е, че се предвижда създаването на работна група от представители на Министерството на енергетиката на България, на Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция, както и на заинтересованите лица от двете страни. Експертният екип ще направи необходимите предварителни проучвания, ще изследва възможностите за структуриране на проекта и ще анализира вариантите за неговото финансиране.

Единствено е посочено, че в рамките на работната група ще бъде изготвен План за действие за изпълнение на проекта до края на 2024 г. Не е известно засега и колко би струвал проектът. Посочено е още, че се предвижда капацитетът на тръбата да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници.

С друг меморандум с Гърция кабинетът предвижда газови доставчици от Гърция да могат да резервират капацитет в хранилището за газ в Чирен. За българските фирми пък се получава насрещна възможност да се разтоварва втечнен газ на гръцки терминали. Липсата на такива слотове както и цената им създадоха проблеми пред доставката на втечнен газ в България през миналата година.

Според европейски регламент от лятото на миналата година всяка страна в ЕС, която няма газово хранилище, каквато е Гърция, трябва да поддържа стратегически резерви, отговарящи на поне 15% от потреблението й. Един или повече гръцки доставчици на националната система за пренос на природен газ, управлявана от DESFA, следва да се регистрират като потребители на българската преносна система, както е предвидено в Мрежовия кодекс на "Булгартрансгаз". По този начин те ще могат да резервират капацитети за нагнетяване и добив в хранилището "Чирен" за максимален общ обем на съхранение от 0.7 TWh, е записано в меморандума.

От своя страна слотове и капацитет за съхранение, както и съответният капацитет за регазификация от терминали в Гърция, могат да бъдат резервирани от един или повече български доставчици на националната газопреносна система, управлявана от "Булгартрансгаз" ЕАД. Те ще използват втечнен природен газ за директно снабдяване на крайните потребители на територията на България за максимален общ годишен капацитет за регазификация от 2 TWh.

Този меморандум е за срок от 12 месеца и подлежи на ратификация от Народното събрание.