Главният прокурор Иван Гешев отново изрази отрицателно становище по законопроект, с който се предлага декриминализация на преработката на индустриален коноп. Законопроектът беше внесен в парламента на 9 декември 2022 г. от Владислав Панев, Албена Симеонова от "Демократична България" и група народни представители.

Гешев е изпратил до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в 48-ото Народно събрание Росен Костурков отрицателно становище на прокуратурата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В становището се посочва, че законопроектът не следва да бъде подкрепен поради липса на необходимия минимум от правни съображения и убедителни аргументи за причините, които да налагат приемането му.

Гешев е направил преглед на предложенията на вносителите и на действащата към момента законодателна уредба. Той посочва, че от предложенията и мотивите към тях за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите остава неясно по какъв начин новата редакция на закона ще подобри организацията на обществените отношения и ефикасността в дейността на държавните органи с оглед защитата на застрашените от разпространението на наркотични вещества обществени групи, като се има предвид, че действащата сега уредба е достатъчно ясна и детайлизирана.

Според Гешев не е отчетен и значителният риск за нарушаване на баланса на взаимодействие при осъществяване на общия и специалния контрол между компетентните по този закон органи.

За предварителната оценка на законопроекта той посочва, че липсва изследване на съотношението между формулираните цели и очакваните резултати. Изложението и в тази част е изключително схематично и основано единствено на декларативни заявления за защита на данъкоплатците, привличане на инвестиции и нови работни места, смята главният прокурор.

В началото на декември законопроектът беше внесен в Народното събрание с мотиви към него, в които вносителите посочват, че Cannabis Sativa L. със съдържание на THC (психоактивната съставка в конопа) под 0,2% не може да се използва за производство на наркотици. Вносителите посочват и че индустриалният коноп вече се ползва в десетки индустрии в света за производство на бои, мастило, хартия, биогорива, козметика, биопластмаса, фармацевтични продукти, храни.

В мотивите вносителите посочват, че щом една земеделска дейност по отглеждане и добив на коноп подлежи на финансово подпомагане по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, тя не трябва да бъде ограничавана или забраняване от българското законодателство.

Посочва се и че облекчаването на земеделските производители във връзка с новите правила на Общата селскостопанска политика за периода 2023 - 2027 г. ще създаде нови възможности за земеделските производители на технически култури. "Обратно, поддържането на остарели ограничения ще постави българските земеделци в по-неблагоприятно положение спрямо земеделците в останалите страни - членки на ЕС", смятат още от "Демократична България".

По законопроекта са постъпили и други две становища - на Министерството на здравеопазването, което най-общо казва, че компетентното ведомство е на земеделието. Второто становище е на Министерството на земеделието и то също е отрицателно.

В края на април миналата година в предходното Народно събрание депутати от четири партии - "Има такъв народ", "Демократична България", "Възраждане" и "Продължаваме промяната", предложиха промени в Закона за наркотичните вещества, с които да се легализира преработката на индустриален коноп в България. Тогава становището на прокуратурата беше отново отрицателно, а мотивите - почти същите.

В момента отглеждането на индустриален коноп е законно в България, но не и преработката му. Със законопроектите, внасяни до момента, се предлага да се направи ясно разграничение между индустриалния коноп и марихуаната, която е класифицирана като наркотично вещество.