Икономическите разходи, свързани с въздействията върху здравето от производството на електроенергия от въглища в България, възлизат на 11.8 млрд. евро за периода 2016 - 2020 г.

Замърсяването на въздуха причинява редица отрицателни въздействия върху здравето - хронични респираторни заболявания, хоспитализации, влошаване на симптомите на астма и други здравни последици. Те водят до повишени разходи за здравеопазване, икономическата производителност спада или поради заболяване и нетрудоспособност, или поради това, че даден служител е принуден да взема болнични, за да се грижи за болен близък.

Такива са част от констатациите в изследване на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (Center for Research on Energy and Clean Air, CREA), направено по поръчка на "Грийнпийс" - България.

Подчертава се, че свързаните с въздействията върху здравето разходи не са изчислени в цената на произведената енергия и се поемат изцяло от обществото. А те следва да бъдат част от всяка дискусия за бъдещето на енергийната система, се изтъква в доклада.

Емисиите на замърсители на въздуха от въглищни централи в България са отговорни за:

В доклада се припомня, че България е сред най-зависимите от въглища държави в Европейския съюз за производството на ток - пред нея са само Полша и Чехия, като тя е и с едно от най-високите нива на замърсяване с прахови частици.

"Системата е тежко зависима от остарели и замърсяващи централи, които използват местно гориво с високи концентрации на сяра и значително съдържание на прах, отделяни в процеса на изгаряне под формата на серен диоксид (SO2), фини прахови частици (ФПЧ), както и живак във въздуха. Дишането на мръсен въздух засяга буквално всяка част от човешкото тяло, както сочат все повече научни доказателства", се изтъква в изследването.

Проучването обхваща държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", другите две големи топлоелектрически централи в Маришкия басейн, които са собственост на американски компании - "Ей И Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", както и тецовете, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки - "Брикел" (в Гълъбово), "Бобов дол", "Русе", "Република" (в Перник) и "Сливен".

Докладът излиза точно в деня, в който с подавляващо мнозинство Народното събрание задължи служебното правителство да промени частта за енергетиката от Плана за възстановяване и устойчивост и да отпадне поетият от България ангажимент за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г.

Освен въздействието на емисиите на замърсители във въздуха върху здравето и свързаните с него разходи, още по-малко се говори за това дали въглищните централи трябва да платят сметката. През 2017 г. те се противопоставиха, макар и неуспешно, на въвеждането на по-строги изисквания за нови технологии за намаляване на тяхното замърсяване на въздуха. Преди пет години правителството и въглищната индустрия се оправдаваха с възможното поскъпване на тока, което в настоящата обстановка би било неуместен аргумент заради високите цени на енергията и възможността за инвестиции на печалбите, се отбелязва в доклада.

"Липсата на визия у правителството и непрекъснатото отлагане на ангажиментите за намаляване на емисиите под формата на прикрита предизборна кампания ще удължи експлоатацията на вече архаични съоръжения и ще послужи и като аргумент на някои оператори на въглищни централи да продължат да работят без инвестиции в подобрение на пречистващите си системи", се констатира в изследването.

А някои от дружествата в този сектор дори избягват да си платят данъците - например въглищни централи, свързвани с Ковачки, се фалират умишлено, освобождавайки се от данъчни задължения. Десетки дружества от този кръг към края на 2020 г. дължат 330 млн. лева по данни на НАП.

Данните от доклада обхващат периода преди войната в Украйна и двете години на ковид кризата, когато индустрията намали значително производството си заради пониженото търсене и влошеното си икономическо състояние. Повишените цени на тока след нарушаването на енергийните доставки накараха въглищните централи да заработят на пълни обороти и донесоха солидни печалби както на държавните централи, така и централи, свързвани с Ковачки. Последиците за здравето и здравните разходи тепърва ще се изчисляват, но те със сигурност ще бъдат значително по-високи заради увеличеното производство.