През 2022 г. са ремонтирани едва една трета от планираните километри пътища и нито един участък от магистрала и първокласен път, е равносметката на "Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Това е цената на безвремието, в което изпадна системата в опит да се пренастрои след подхода на ГЕРБ, при който е възлагана повече работа без да е осигурено финансиране. Чести смени на пътни шефове, невъзможност да бъдат платени извършени работи, лошо качество, необмислени условия в заданията, нелепи управленски решения - така сдружения на ползвателите на пътищата обобщиха пред "Дневник" проблемите, заради които трайното подобряване на състоянието им се отдалечава във времето.

През 2022 г. агенцията е завършила ремонта (основен и текущ) на 970 км пътища (включително магистрали, както и първокласни, второкласни и третокласни пътни артерии), се посочва в отговор на въпроси от "Дневник", но от предоставената разбивка се вижда, че реално ремонтираните километри са всъщност по-малко.

През април 2022 г. АПИ одобри инвестиционна програма за годината, която предвиждаше да бъдат ремонтирани около 3000 км пътища. Текущ ремонт се планираше за около 1300 км пътища. За над 1200 км трябваше да продължат ремонти, започнали през 2021 г. Основен ремонт следваше да се прави на 230 км, за които имаше проектна готовност.

Равносметката след края на годината е, че са завършени текущите ремонти и поддръжката на 863 км пътна мрежа:

От АПИ уточниха, че за основния ремонт на около 2000 км пътища областните пътни управления са обявили търгове за избор на изпълнители за изготвянето на технически проекти, което означава че те са в съвсем начален етап. Чак след като техническите проекти станат готови, ще се определят конкретните строително-монтажни работи, стойността и срокът им за изпълнение. След това при осигурено финансиране ще се обявят обществените поръчки за избор на изпълнители на строителните работи и на строителния надзор.

По думите му превозните средства се чупят повече, а за малките превозвачи това е особено остър проблем. Отбелязва, че малките транспортни фирми са "безкрайно щастливи", че тунелът "Витиня" беше пуснат за движение, защото в момента "няма разкачане на ремаркета, няма ударени камиони, няма тапи, което за нас наистина означава много".

Казва, че самите превозвачи са против претоварването на пътищата, защото то, първо, създава нелоялна конкуренция между тях, и второ - създава сериозни рискове и за шофьорите, и за пътната инфраструктура. "За съжаление държавата няма воля да си свърши работата", констатира той.

По думите му превозвачите са хвърлили десетки милиони левове за ремонти на изпочупени камиони заради затварянето на тунел "Витиня" на "Хемус". На много места по пътя между Ботевград и Видин (предвидено е неизвестно кога да се превърне в скоростен път - бел. ред.) липсва мантинела и осева линия. "Пътната инфраструктура не е само пътят, нямаме инфраструктура, където да отбиват тези камиони, нямаме паркинги, нямаме условия за водачите", подчертават представителите и на малките, и на големите компании.

Димитров напомня и че освен чрез тол системата пътното строителство и ремонти трябва да се финансират и от 20% от акциза за горивата. "Обаче това нещо през последните 7-8 години го забравя всеки един финансов министър. Нали не забравяте, че основната част от акциза пак я плащаме ние чрез горивата, с които зареждаме камионите, които харчат много повече от леките коли", отбелязва той.

Петима председатели на управителния съвет са се сменили в агенцията от падането на ГЕРБ от власт през април 2021 г. досега, като последният - Венцислав Ангелов, е назначен само преди месец. Поне двама от тях бяха уволнени с официален мотив забавяне на пътните ремонти и поддръжката на пътищата. Последните обявени обществени поръчки за ремонт и поддръжка на пътища бяха спрени в началото на ноември отново заради неточности в условията по тях.

Още един белег за неуредиците в пътния сектор беше решението от края на ноември на Конституционния съд, който единодушно обяви за противоречащо на конституцията решението на 47-ото Народно събрание от април 2022 г., с което пътните фирми трябваше да получат 50% от дължимото им, а останалото да се изплати след като извършената работа бъде потвърдена и одобрена в парламента.

С произнасянето на конституционните съдии решението на парламента стана невалидно от момента на приемането му, тоест беше заличено със задна дата. Това означава, че споровете между пътните фирми и АПИ за реално извършените дейности и дължимите плащания ще продължат в съда, а фирмите могат да предявят искания за евентуалните вреди, понесени в резултат от парламентарното решение.

Предишното коалиционно правителство с премиер Кирил Петков търсеше начин с решението от април от една страна фирмите да получат финансиране по сключените с държавата договори, а от друга - да се засили контролът върху възложените им дейности и тяхното изпълнение. До това се стигна след като при управлението на ГЕРБ бяха наддоговорени, но неподплатени финансово, дейности за над 1 млрд. лева.

АПИ предостави на "Дневник" списък с всички извършени основни ремонти на пътища, като от него се разбира, че нито един километър магистрала или първокласен път не е бил ремонтиран през миналата година.

От пътната агенция уточняват, че през 2022 г. е била завършена рехабилитацията на 107 км второкласни и третокласни пътни отсечки:

През май 2022 г. е започнат основен ремонт на 23.4 км от пътя Полски градец - Тополовград - с. Устрем в Хасковска област със срок на изпълнение 10 месеца. Още не е завършен, но е включен в отчетените 970 км, ремонтирани през миналата година.

Завършен е и ремонтът на тунелите "Витиня" и "Ечемишка" на магистрала "Хемус". През 2023 г. предстои ремонт на тунелите "Топли дол" и "Правешки ханове".

При изготвянето на годишната програма на АПИ за пътните ремонти на гражданите беше дадена възможността да подават сигнали и предложения за ремонт на пътни участъци. Експертите в агенцията са разгледали постъпилите над 210 предложения. Сред предложените от гражданите участъци, включени в ремонтната програма за 2022 г., беше пътят през Дюлинския проход - най-кратката връзка между общините Варна и Бургас през Стара планина и алтернатива на първокласния път Варна - Бургас. За основния ремонт на прохода АПИ задейства процедурите за избор на изпълнители и се предвиждаше до края на годината дейностите да бъдат възложени. Не е известно до момента това да е направено.