Две комисии в парламента почти едновремнно разглеждаха два законопроекта със сходно съдържание. Те са ключови по две причини - от една страна, защото са свързани с плана за възстановяване и устойчивост, от друга - защото касят реформа, която събира най-малко мнозинство в парламента, но е обявена за ключова от голяма част от политическите формации.

Става въпрос за законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с който се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Единият проект е на служебния кабинет, а другия - на предишния правосъден министър от кабинета на Кирил Петков - Надежда Йорданова.

Проектите бяха разглеждани на първо четене в правната комисия и в тази по конституционни въпроси.

В комисията по конституционни въпроси, която от своето създаване се събира за трети път, беше приет проектът на Министерския съвет, а този на бившия правосъден министър Надежда Йорданова - беше отхвърлен (за него гласуваха единствено депутатите от "Продължаваме промяната" и "Демократична България").

В правната комисия 12 народни представители гласуваха в подкрепа на промените (ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България"), осем се въздържаха (ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход"), а един гласува "против" (Бранимир Балачев от ГЕРБ).

Проектите са доста сходни, като освен механизъм за разследване на главния прокурор, в тях са разписани и редица други въпроси като въвеждането на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство от прокуратурата, ефективността на наказателното производство и други.

В комисията по конституционни въпроси единствената точка беше именно разглеждането на тези законопроекти. Тонът на депутатите беше спокоен, но направи впечатление, че въпреки че съдбата на третия мандат, който президентът Румен Радев връчи на БСП е все още неизвестна, повечето депутати предричат скорошен финал на 48-ото Народно събрание и неуспех на последния опит за съставяне на правителство. Затова и повечето говореха за символично приемане на законопроектите и неуспех за финалното им приемане, заради малкото дни оставащи на парламента.

И в двете комисии от ГЕРБ бяха подръжници на тезата, че измененията противоречат на основния закон и предричаха, че дори да бъдат приети, вероятно ще бъдат отменени от Констиуционния съд. "Възраждане" отстояваха позицията, че идеите са повлияни от "чуждестранни концепции" (в комисията по конституционни въпроси). Позицията на партията беше различна в правната комисия, където Петър Петров заяви, че темата на проектите е важна, защото дава възможност на парламента да свърши нещо важно и да въведе механизъм за разследване на главния прокурор и за предсрочното му освобождаване от длъжност.

Според Хамид Хамид от ДПС заяви в правната комисия (бел.ред. представител на движението отсъстваше от гласуването в комисията по конституционни въпроси), че има необходимост от реформа, но тя трябва да стане през промяна в Конституцията. Хамид заяви, ДПС ще предложи промени в основния закон, с които да се даде начало на истинската съдебна реформа. Именно на първото заседание на комисията по конституционни въпроси, депутатите решиха в двуседмичен срок да представят идеите за реформа в основния закон. Близо три месеца след това няма данни ДПС или някоя друга формация да е спазила този ангажимент.

По думите на министъра на правосъдието Крум Зарков в правната комисия, законът трябва да се приеме от парламента, защото моментът е назрял и обществото не желае да се занимава повече с този въпрос.

Преди гласуването той коментира, че приемането на законопроекта от правната комисия ще бъде добра новина и ще покаже че народното представителство има сила и воля, а нека след това да се произнесе по него и Конституционният съд.