На първо четене парламентът извади Националната следствена служба от прокуратурата
Народното събрание прие с голямо мнозинство на първо четене два законопроекта за промени в Закона за съдебната власт - единият на "Възраждане", а другият е внесен от Министерския съвет. И двата бяха приети "символично" като знак, че са нужни поправки, но и с ясното съзнание, че вероятно няма да минат на второ четене до края на дейността на настоящото Народно събрание.
Поправките на "Възраждане" бяха приети със 117 гласа "за", 20 "против" (предимно депутатите от "Демократична България") и с 48 "въздържал се". Законопроектът предвижда Националната следствена служба (НСлС) да бъде "извадена" от шапката на прокуратурата като независим самостоятелен орган. Предложенията предвиждат и разследванията срещу главния прокурор да се водят от директора на НСлС, който в момента е и зам. главен прокурор. Според предложенията шефът на следствието ще става ад хок прокурор в случаите, в които има сигнали срещу ръководителя на държавното обвинение. Предвижда се и механизъм за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор, докато тече разследване срещу него.
Предложението на Министерския съвет за поправки в Закона за съдебната власт бе прието също с голямо мнозинство със 166 гласа "за", без против и с 28 "въздържал се". Той е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост и с него се урежда правомощието на съдийската и на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии и съответно прокурори и следователи. Предвижда се и правилата за етично поведение да бъдат гласувани от пленума на ВСС в едномесечен срок след влизането на закона в сила.
Поправките, предложени от "Възраждане", са пряко свързани със следващата точка от дневния ред, която депутатите ще обсъждат - поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се предлага въвеждане на механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. Заради това и дебатът за това кой и как да разследва главния прокурор започна още при обсъждането на промените в Закона за съдебната власт.
Депутатите от всички парламентарно представени партии бяха единодушни, че най-сетне трябва да бъде въведен механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, но основният спорен въпрос е по какъв начин да се случи това.
Предложението на "Възраждане" бе подробно обсъдено в зала. То включва изваждането на Националната следствена служба от "шапката" на прокуратурата и обособяването на службата в самостоятелен и независим орган. "Следователите са независими магистрати. Трябва да изработим такъв механизъм, че да не се дава възможност за политически произвол и саморазправа с висшите магистрати. Съобразили сме се с препоръките на Венецианската комисия", посочи Цвета Рангелова от "Възраждане". "Това е максимално оперативно решение, без излишни законодателни движения. Целта не е да размахваме иновативни, но неработещи механизми", обясни още Рангелова.
Депутати от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" обаче видяха проблем в законопроекта, доколкото в момента конституцията предвижда назначаването на директора на НСлС да става от прокурорската колегия на ВСС, в която член е и главният прокурор. Без поправки в конституцията решението няма да бъде работещо, смятат Искрен Митев, Мирослав Иванов и Милен Матеев от "Продължаваме промяната". Те коментираха, че дори и това да се направи, ще е нужно време да се "скъса връзката с прокуратурата" и да се стигне до относителна независимост на следствието.
"Този дебат е изключително важен и много закъснял. И нямам предвид последната една година, а последните 10 години, в които нямаше никаква воля за съдебна реформа. Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото "Колеви срещу България" е от 2009 г. и до ден днешен такъв механизъм не е приет и ние не сме отговорили на този дефицит на законодателството ни", коментира Милен Матеев.
"България дългосрочно още от Възраждането е поискала да е европейска страна. За нас европейските стандарти и стандартите, които следват от практиката на ЕСПЧ, са ценности. Големите проблеми идват от там. Струва си цялото усилие да започне от това да гарантираме независимостта на съда и всичко останало да е ориентирано по тази ценност", коментира Христо Иванов от "Демократична България".
Надежда Йорданова от своя страна напомни, че няма как директорът на националното следствие да води независимо разследване срещу главния прокурор, защото той се назначава от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съответно и от главния прокурор, както е регламентирано в конституцията.
"Рационалното зрънце" в предложенията на "Възраждане"
Бойко Рашков обаче видя "рационално зрънце" в предложенията на "Възраждане" и коментира, че те могат да бъдат работещи. Той защити идеята за независимост на следователите.
"Моделът в момента със сливането на следствените органи с прокуратурата унищожава тази относителна самостоятелност и подчинява недопустимо следствието на един прокурор. В момента се крият дълбоки негативи - унищожи се инициативността на следователите, защото в момента те изчакват пасивно решения на наблюдаващия прокурор", даде пример Рашков.
"Има рационално зрънце в проекта на "Възраждане" и трябва да го обсъдим сериозно, а не да го отхвърляме с лека ръка. То се състои в това, че е възможно с допълнителни поправки относително независим орган и директорът на националната следствена служба да разследват главния прокурор. Но за това трябва да се направят промени в закона, включително и в конституцията", коментира Рашков и приветства освобождаването на следствието от прокуратурата.
"Трябва най-накрая да има механизъм за разследване на главния прокурор, който и да е той. Определяме като добро предложението на "Възраждане", трябва да уважим тази юридическа експертиза на следователите", коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Според нея отделянето на следствената служба като независим орган ще гарантира по-независимо и по-добро разследване. "В следващите законопроекти за поправки на НПК - и на "Демократична България", и на "Продължаваме промяната", има рационални текстове, които трябва да обсъдим в професионален, а не в политически тон. Ние ще подкрепим и тези законопроекти, въпреки че има текстове, които са на ръба на конституцията", добави Нинова.
ДПС също подкрепиха идеята за промените, предложени от "Възраждане", в структурата на прокуратурата и изваждането на следствието като независим орган от прокуратурата.
"Това заслужава внимание и следва да се обсъди и подобри. Това може и да даде решение за разследване на главния прокурор различно от това, което ние сме предложили още преди една година с предложения за поправки в конституцията. За колегите, които се опитват да се позовават на препоръки на Венецианската комисия, да отбележа, че нито тя, нито нашите евроатлантически партньори искат от нас да нарушаваме нашата конституция. Да намерим легален начин за разследването на главния прокурор ще бъде трудно без промяна на конституцията", коментира Мустафа Карадайъ.