"Прозрачност без граници": Борбата с корупцията в България е като монитор на безжизнен пациент
Борбата с корупцията в България напомня на монитор на пациент без жизнена дейност. В последните десет години напрактика индексът за възприятие на корупцията у нас не се е променил особено, а движението в международната класация е само с един до два пункта нагоре и надолу (бел.ред. при три може да се говори за промяна), или на последното, или предпоследното място в Европейския съюз.
Това беше един от изводите на Калин Славов от "Прозрачност без граници", които представиха глобалната класация "Индекс за възприятие на корупцията" за 2022 г. на "Трансперънси интернешънъл". Изследването измерва нивата на възприятие на корупцията в публичния сектор в 180 държави и територии по света. България е включена за двадесет и пети път в изследването.
| В нея България се нарежда на 72-ро място с 43 точки (от 100, като 100 полиучават държавите, в които на практика няма усещане за корупция). |
В рамките на Европейския съюз България заема предпоследно място, като през изминалата година тя е "изместена" от последното от Унгария. Традиционно държавите с най-добър резултат и липса на корупция са скандинавските Дания, Швеция, Норвегия (от Европа) и Нова Зеландия и Сингапур в световен мащаб.
"Трансперънси интернешънъл": България остава "най-корумпираната в ЕС" и влошава позицията си
Позицията на България е с една позиция по-добра от миналата година, но това не може да се отбележи като напредък, защото констатациите от предишни години за състоянието на борбата с корупцията, за липсващите законодателни инициативи, са повторени. Освен това стойностите на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и на неефективна борба, уточниха от организацията.
| "В България има състояние на траен застой по отношение на борбата с корупцията. През годините властта правеше различни експерименти - бяха създадени няколко органа, после те бяха събрани, после този орган вероятно ще бъде разделен на части отново. Всичко това се оказват безплодни преобразувания.", коментира още Калин Славов. |
По думите му "България е поставена във фокуса на вниманието като държава, към която трябва да се насочи специален поглед". Това се дължи на фрагментацията на политическия живот, продължаваща политическа криза, липсата на видими действия и неглижирането на поети европейски ангажименти. Като пример за "не добра антикорупционна среда", Славов посочи и факта, че голяма част от ръководствата на контролните органи не са били обновявани, което ги прави "слаби и делегитимирани". Той даде пример със Сметната палата, Българската народна банка, Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, чиито състави вече над две години не са били обновявани.
Критични за индекса на корупцията са непрозрачното използване на публични ресурси, като Славов даде пример със строителството на тунел "Железница", който все още не е пуснат в експлоатация. Друг фактор, обуславящ възприятието за корупция са и атаките към гражданския сектор и опитът на последния парламент да се въведат практики срещу неправителствени организации, характерни за държави като Унгария и Русия.
"Отиващият си парламент беше белязан от безпрецедентен лобизъм", коментира още Славов. Липсата на законодателство за лобизма е една от причините, които според организацията повлияват на индекса за България. Тяхната критика по тази тема съпътства всяка година представянето на резултатите за България.
"България е една от малкото държави в Централна и Източна Европа, присъединили се към Европейския съюз, които все още нямат правила за контрол върху лобистката дейност", коментира Ваня Кашукеева-Нушева от "Прозрачност без граници". Според нея проблемите в изборния процес са друг критичен елемент в доклада относно България. "Станахме свидетели на прибързан процес на промяна на изборното законодателство в сегашния парламент", заяви още експертът.