За над 300 съвместни проверки на ангажираните институции с повишените цени на храните съобщи днес вицепремиерът Христо Алексиев. Той говори по време на едночасова пресконференция, която даде като председател на Националното координационно звено за овладяване на цените на хранителните продукти, чието създаване обяви вчера премиерът Гълъб Донев.

Алексиев обясни, че в звеното са включени всички ангажирани държавни инситуции, които да действат заедно за да овладеят тази криза, да индикират нелоялните търговски практики, както и генерирането на необосноважни свръхпечалби. Вицепремиерът обобщи, че има сериозен натиск върху българския производител.

За проблема правителството заговори преди около месец, когато не бяха оповестени детайли как ще бъдат намалени цените, а основната идея бе въвеждане на ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига, като целта бе да се привлекат и потребителите чрез създаването на сайт.

Днес бе съобщено, че се очаква той да е готов до 10 дни, а в него е желателно хранителните вериги да публикуват цените си, за да могат потребителите да се ориентират откъде да пазаруват.

Като резултати от дейността на правителството Алексиев отчете изградена методика за мониторинг и контрол по цялата верига на определени храни, както и определянето на още няколко държави, в които също да се следят цените.

От проверките на институциите той обобщи, че са установени редица нелоялни търговски практики, както и съмнения за необосновано високи печалби. Той подчерта, че държавата не обявява война на търговските вериги, а опитва да защити интереса на потребителите и да се увери, че не се генерират свръхпечалби на гърба на уязвимите обществени слоеве.

Подготвят се и промени в нормативната база, за да могат всички нелоялни практики да се упоменат в закон и да бъдат забранени.

Председателят на КЗП Стоил Алипиев обобщи, че най-често нелоялните практики са реклами за най-ниска цена в съответния ден, което е некоректно послание, тъй като анализ показва, че съответната цена не е най-ниска цена, а е 20-30% по-висока от конкурентните обекти. Други практики са невярна информация на етикетите на стоки, подвеждаща информация за теглото на стоката, както и продукти, представени за българско производство, които са внос от други страни.

Министърът на икономиката Никола Стоянов обяви, че олиото в Румъния струва 2.65 лева, а маслото във Франция и Германия е 20-30% по-евтино, отколкото в България, при по-високи заплати и цени на горива и електричество.

Министърът на земеделието Явор Гечев обобщи, че вдигането на цените започва от войната в Украйна, а през последните 2-3 месеца те са относително стабилни. Пикът е през ноември с 26.1% повишение. Обясни, че са наблюдавани асиметрии при цената от полето до крайния потребител - над 100% марж при някои продукти. Подчерта, че производителите са "под нулата" при тези цени. Призова каналите за дистрибуция да вдигнат изкупната цена и да намалят горницата си. Даде за пример млякото, чиято изкупна цена е около 1 лев на литър към 22 февруари, цената на едро обаче е 2.91 лева, а в магазина 3.36 лева (средно). Разликата между цената на едро и в магазин на кашкавала пък е 4 лева.

Министърът обърна внимание на краставиците, чиято цена на дребно е средно 6.92 лева, като обясни, че 50% от оранжериите в ЕС не са засяли, а производствените райони в Турция съвпадат с района на тежките земетресение от началото на февруари.

Гечев направи презентация с графики, без да посочва нито една конкретна фирма. По думите му големите маржове за веригите идвали най-вече от таксите, които събират от доставчиците си, като например за реклама, за асортимент, за по-видно място на щанда.

Министрите отказаха да разкрият пред медиите кои магазини продават скъпо, а карат доставчиците да им продават евтино и да плащат такси за допълнителни услуги. Като причината, която изтъкнаха е, че хората, които подавали информацията, се страхували, че веригите няма да работят вече с тях, ако разберат, че са се оплаквали.

Освен приемането на Закон за търговията с храни, според Гечев трябва да се приеме наредба , свързана с всички продукти, която да донесе публичност и контрол по цялата верига. Ще бъдат електронизирани и регистри, в които първият по веригата трябва да отрази храната, която е вкарал и пуска в оборот в старната, вторият по веригата да прави същото, като пояснява къде е отишла тази храна. Освен това трябва да има и регистър и на бракуваната стока. Уточни, че не става дума за храните на дребно, които са за директни продажби и са малки количества. Търговците на едро пък разполагали и сега с такъв складов софтуер и просто трябва да свържат системите си, което нямало да им представлява тежест.

Министърът констатира, че се разчита най-много на публичността и медиите, а и най-лошата демокрация се лекувала с повече демокрация.