Делото за двойното убийство през 2009 г. пред вече несъществуващата дискотека "Соло" може да бъде преразгледано, а доживотната присъда на Илиян Тодоров може да бъде заменена с по-лека. Законът предвижда процедура, според която, ако делото е гледано задочно, осъденият да има право да поиска преразглеждане на процеса, което да доведе и до по-леко наказание. Дали делото ще бъде преразгледано обаче зависи дали има законово основание за това. Според закона, на теория главният прокурор Иван Гешев също има право да поиска преразглеждане.

Междувременно прокуратурата, съдът и близките на убитите през 2009 г. Кирил Въжаров и Васил Александров очакват властите в Узбекистан да се произнесат по искането за екстрадиция на Илиян Тодоров, който преди седмица беше задържан там с фалшиви документи при опит да напусне страната.

Случаят с Илиян Тодоров и арестът му е прецедент - рядко осъдени с такива тежки присъди като доживотен затвор, издирвани и с червена бюлетина от Интерпол, са били задържани след 12 години. И той може да бъде върнат в България, за да изтърпи наказането си, коментираха юристи пред "Дневник".

Делото за убийството пред "Соло" приключи за 4 години на три съдебни инстанции. Илиян Тодоров бе единственият подсъдим по случая. Той е син на бившия заместник-председател на областния съвет на БСП в Перник и бивш лидер на групата на общинските съветници на БСП в града Венцислав Тодоров.

Тодоров е осъден за смъртта на Васил Александров и хокеиста Кирил Въжаров, както и за опита за убийство на Кирил Димитров. Александров и Въжаров бяха наръгани с нож в гърба след скандал пред столичната дискотека на метри от съдебната палата на 18 април 2009 г., а Кирил Димитров бе ранен, но оцеля.

На 9 декември 2011 г. Тодоров беше оправдан на първа инстанция от докладчика по делото Румяна Ченалова, която в последствие стана съдия в търговското отделение на Софийския градски съд, а след това името й бе в основата на скандал, след като френският посланик Ксавие дьо Кабан обяви, че чрез съдебно дело, водено от нея, се прави опит да се открадне собствеността върху две фирми на френски инвеститор.

Ченалова, която оправда Илиян Тодоров за двойното убийство пред "Соло", в последствие бе задържана и разследвана, а след това и съдена за престъпление по служба и за документно престъпление.

Решението бе подписано с особено мнение от младши съдията Мария Дончева, която не бе съгласна със становището на мнозинството в съдебния състав и смяташе, че макар и косвени, доказателствата срещу Тодоров са достатъчно, за да бъде осъден. Ченалова го освободи от ареста и му наложи по-лека мярка за неотклонение.

На фона на протести на близките на жертвите, процесът продължи на втора инстанция пред Софийския апелативен съд, където Тодоров не се явяваше на заседанията по делото по собствено желание, но и не беше длъжен да го направи - законодателството към онзи момент позволяваше той да бъде представляван само от адвокатите си. Софийският апелативен съд го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор. Тогава съдебният състав не промени мярката му за неотклонение, но му беше наложена забрана да напусне страната.

По това време вероятно той вече не е бил в България, но хора от обкръжението му посочват, че твърдял, че не е искал да се явява на заседанията, за да не се среща с роднините на жертвите, за да не се разстройват допълнително и да не ги дразни. Доживотната му присъда е обжалвана и стига до Върховния касационен съд, който в края на 2013 година осъди Тодоров окончателно на доживотен затвор като потвърди наказанието му. Той бе осъден и да плати и по 150 хил. лв. обезщетение на родителите на убитите момчета и 50 хил. лв. на ранения Кирил Димитров.

Дни след прочитането на присъдата, когато съдебна охрана трябва да го отведе в затвора, става известно, че Тодоров не е намерен на адреса си. Родителите му твърдят, че не са го виждали през последната година, но и че не е споделял пред тях намерения или планове да се укрива. Илиян Тодоров е обявен за издирване както в България, така и с червена бюлетина на Интерпол и остава в неизвестност в продължение на 12 години.

През годините след това се появява различна информация за местонахождението му като се предполага, че е бил във Великобритания, откъдето изпраща видео обръщение към главния прокурор по онова време Сотир Цацаров, в което твърди, че е невинен. В интернет публикува и записи на видеокамери около съдебната палата в София от нощта на убийството. Има предположения и че е пътувал и е пребивавал в различни държави в Европа, но нито едно от тях не е потвърдено официално от властите.

Илиян Тодоров бе задържан на 1 март на летището в Ташкент. Опитвал се да се качи на борда на самолет с полет до Истанбул. Представил български документ за самоличност, но служителите на летището се усъмнили, че е фалшив. Свързали се с българските власти от дирекция "Български документи за самоличност" и поискали справка. Служител в сектора направил проверка, а след допълнителна справка в Главна дирекция "Национална полиция" установил, че документът е фалшив научи "Дневник". След експертна оценка на снимки от Националния институт по криминалистика към МВР е потвърдено, че става дума за Тодоров.

Така Илиян Тодоров е задържан след 12 години в неизвестност и след укриване от българското правосъдие.

Все още няма официална информация какво точно в българския документ, който е представил, е било фалшифицирано - името, дата на раждане или други данни, както и по какъв начин се е снабдил с документа и кога - дали с него е напуснал страната малко преди да получи окончателната присъда, или го е получил по-късно.

Прокуратурата веднага съобщи, че е изпратила всички необходими документи на властите в Узбекистан, които са необходими, за да бъде поискана и мотивирана екстрадицията на Тодоров. Главният прокурор Иван Гешев се срещна и с родителите на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров. Процедурата по закон обаче е друга - документите не се изпращат от прокуратурата, а от Министерството на правосъдието, което е водещо в случая.

В двустранния договор за екстрадиция обаче е посочено и че "ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено за друго престъпление на територията на Узбекистан, екстрадицията му може да бъде отложена до прекратяване на наказателното производство, до приключване на изпълнението на присъдата или до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание". Така, на практика, Узбекистан може да забави предаването на Тодоров в България за изтърпяване на присъдата му за двойното убийство докато разследването за документното престъпление приключи.

Според юристи, има възможност, макар и малка Илиян Тодоров да поиска делото срещу него да бъде преразгледано. "Един от мотивите, които може да използва, е, че не е участвал лично във въззивното и касационното производство, но тук е тънкият момент, че тогава законодателството го позволяваше и че той сам е изразил желание, да не присъства", коментира адвокат Рангелов пред "Дневник".

Българското законодателство също дава възможности за възобновяване на процеса - едно от условията е "някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински" или "съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство".

И двете основания обаче са малко вероятни да бъдат валидни в случая с Тодоров, коментираха юристи. Друга, предвидена в закона възможност, е процесът да се възобнови ако "чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото".

Теоретично наблюдаващият прокурор чрез главният прокурор Иван Гешев би могъл да поиска възобновяване на делото. Един от последните случаи, при които главен прокурор поиска възобновяване на наказателен процес, беше по искане на Сотир Цацаров, когато през 2019 г. под натиска на близки бе възобновено делото за убийството на Ангел Димиторв-Чората.