САЩ: "Магнитски" не санкционира България, а конкретни хора за злоупотреби с милиони
"Има хора, които продължават да опитват да се възползват от американската финансова система. Няколко души в България бяха включени в списъка "Магнитски" за такива опити. Тези действия (санкциите по глобалния закон "Магнитски" - бел. ред.) не са насочени към България и българския народ, и българските граждани. Това са санкции срещу конкретни физически лица, които по наша преценка носят отговорност за злоупотреби със стотици милиони публични средства." Това заяви временно изпълняващата длъжността посланик на САЩ в България Андриа Брулет-Родригез на конференция "Антикорупция и национална сигурност" в София, организирана от Министерството на правосъдието в сътрудничество с Базелския институт за управление и Центъра за изследване на демокрацията.
Форумът се провежда в рамките на инициативите, включени в Годината на действие, обявена от президента на САЩ Джо Байдън при закриването на Срещата на върха за демокрация през декември 2021 г.
Брулет-Родригез коментира, че е в България през последните две години и е свидетел на това как страната се е сблъскала с огромни предизвикателства, но въпреки това е показала устойчивост и е останала дълбоко ангажиран партньор и солиден съюзник. Сред предизвикателствата, които тя спомена, бяха пандемията от COVID-19, войната в Украйна, както и кризата с природния газ и прекъсването на доставките.
"Въпреки всичко това и въпреки крехката политическа стабилност, България показа своята устойчивост, тя остана един дълбоко ангажиран партньор и съюзник", подчерта тя.
Брулет-Родригез припомни, че България е поела три ангажимента, в рамките на обявената от президента Байдън Година на действие - засилване на съдебната власт, засилване на отговорността на главния прокурор и неговите заместници и укрепване на доверието към медиите и институциите, и отбеляза, че Министерството на правосъдието, редица институции, както и гражданското общество работят за това тези ангажименти да станат реалност.
Инициатор на "Магнитски": Ако българските власти си бяха свършили работата, нямаше да има нужда от санкции
"За съжаление миналото Народно събрание не успя да осъществи докрай законодателните промени, заложени в Националния план за възстановяване и развитие по отношение на съдебната реформа, реформирането на прокуратурата и Висшия съдебен съвет, така че те да носят своята дължима отговорност", припомни Андриа Брулет-Родригез и добави, че българите от години настояват за реформи.
По думите й промяната трябва да дойде отвътре, от българските политици, от техните ангажименти и отстояване на исканията на гражданите. Тя увери, че САЩ са готови да помагат в тези усилия по отношение на изграждане на капацитет, техническа помощ и други средства, които могат да помогнат за осъществяване на промените.
"Корупцията разочарова гражданите в демократичните им желания, намалява доверието на обществото и улеснява тези, които искат да разкъсат тъканта на обществото. Корупцията бърка в джоба на всеки българин", коментира още временно изпълняващата длъжността посланик на САЩ в България. Тя увери, че САЩ насърчава желанието на България да се включи в работата на тематичната работна група за борба с корупцията и че България заедно с други държави от региона се събират, за да обменят добри практики и да набележат стратегии за борбата с корупцията.
Румен Радев: Политическата криза след протестите от 2020 г. още не е намерила трайно решение
Форумът бе открит от президента Румен Радев, който каза, че поставя темата за борба с корупцията в съвременния политически контекст и припомни някои от събитията през последните години.
"През лятото на 2020 г., след продължителен период на натрупване на обществена нетърпимост към корупцията в управлението, ограничаване на свободата на медиите и ниско доверие в независимостта на съдебната власт, в София избухнаха протести с искане за оставка на управляващата коалиция", посочи президентът.
България не е завладяна държава според Румен Радев
Той добави, че протестите са продължили повече от два месеца и са изразили "волята на българското общество да отстоява демокрацията и върховенството на правото като свои ценности". Радев коментира, че последвалата политическа криза все още не е намерила трайно решение, и каза, че това решение изисква не само съставянето на стабилно правителство, но и провеждането на комплексни реформи за противодействие на корупцията по високите етажи на управлението.
"Протестите в България от 2020 г. се вписват в една по-широка тенденция за нарастване на предизвикателствата пред демократичните държави. В европейски контекст още през 2019 г., при встъпването в длъжност на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, укрепването на демокрацията и върховенството на правото бяха посочени като основни приоритети", каза Радев.
Държавният глава каза и че върховенството на правото е един от факторите, които имат решаващо значение за достъпа на държавите, членки на ЕС, до финансовите инструменти за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19 по Плана за възстановяване и устойчивост.
Радев коментира и последвалата война в Украйна, като посочи, че "агресията на Русия спрямо Украйна показа необходимостта от отстояване на силата на правото в глобален план в противовес на правото на силата". Той посочи, че войната е показала, че рисковете пред демократичното управление и пред националната сигурност са свързани, а тази връзка се изразява в две измерения на доверието.
"От една страна, в съвременния сложен международен контекст доверието между държавите, членки на ЕС, и НАТО е по-важно от всякога и се превръща в решаващ фактор за гарантиране на сигурността и стабилността в Европа и света", обясни той. От друга страна, държавният глава посочи като не по-малко важно доверието на гражданите вътре в отделните държави в способността на институциите да изпълняват своята конституционна роля.
"България прие важната и отговорна роля да води работна група, която да постави под въпрос и да намерим решения на темата за противодействие на корупцията като фактор, засягащ националната сигурност, суверенитета на всяка една от нациите и стабилността на региона", припомни при откриването на конференцията служебният министър на правосъдието Крум Зарков.
Той припомни, че България е поканила представители на държави от региона, разбирайки, че корупция има навсякъде и нито една демокрация не е имунизирана от нея, но тя има различни причини и проявления в различните региони.
Нидерландия: Няма фунционираща демокрация без независими и свободни медии
Посланикът на Нидерландия в България Симон ван дер Бург обърна внимание на друг аспект на демокрацията, като посочи, че свободата и независимостта на медиите, както и свободата на изразяване са нужни условия, за да има функционираща демокрация.
Посланикът коментира, че независими медии в различни държави са поставени под натиск, а журналисти са жертва на тормоз и заплахи. Същевременно, по думите му, съвременната дигитална ера води и до нови предизвикателства като фалшивите новини и дезинформацията, които намират място не само в някои медии, но най-вече в социалните мрежи. Симон ван дер Бург подчерта, че надеждната информация е от изключителна важност, за да може да бъде разбран светът, в който живеем.
"В днешно време медиите играят важна роля и за въпросите, свързани с националната сигурност на страните" добави посланикът на Нидерландия и припомни работата на отличения журналист Христо Грозев и филма "Навални" с негово участие, който спечели "Оскар" в категорията за най-добър документален филм.
"Икономиката може да бъде свободна, когато медиите са свободни. Понякога журналистите са изправени пред наказателно преследване за това, че си вършат работата", коментира още посланикът, като припомни и иска на "Лев инс" срещу Mediapool.bg за 1 млн. лв. Той добави, че в Нидерландия държавата предоставя защита на журналисти, включително и финансова помощ, за да се защитават по делата, които се водят срещу тях.
Сърбия: Корупцията е разрушителен за всяка държава феномен
Правосъдният министър на Сърбия Мая Попович коментира, че корупцията е феномен, който има разрушително въздействие върху всяка държава, и сравни корупционните практики с болест.
"Ако разбираме корупцията като болест, е изключително важно да се борим с нея систематично, създавайки система за превенция. Това е труден въпрос, който трябва да бъде добре организиран и систематизиран с цел дългосрочно прилагане на мерките, които са залегнали в стратегическите документи", каза още Попович.
По думите й, последиците от корупцията водят до по-ниско доверие на гражданите в институциите, а това на свой ред води до правна несигурност, дестабилизиране на икономическата система и до дестабилизиране на сигурността.