"Ако нямаше камери, може би нямаше да съм тук": историята на жена, осъдила насилника си
"Не знаех, че има камери. Полицаите ги видяха. Като дойдоха, той им каза, че съм го нападнала с нож. Ако не бяха записите от камерите, може би нямаше да съм тук."
Това е част от разказа на Даниела Груева - жена, която през 2019 г. е пребита на улицата от бившия си приятел Христо Белстойнев - по това време прокурор от Самоков, разказана в предаването "Въпросите" по Тв1.
Двамата са имали кратка връзка от около една година, през това време те не са живеели заедно. След няколко години дела Груева успява да осъди Белстойнев на втора инстанция (съдът го оправдава на първа). Успехът на жената се дължи на отказа й да се примири и да търси справедливост, но и заради това, че случайно нападението над нея е заснето от камери.
Случаят на Груева, както и скорошната смърт на 32-годишната Кристина Атанасова, открита застреляна в багажник на кола, отново показа необходимостта от промени в закона за защита от домашно насилие, както и по-активни действия от страна на властите.
Измененията, които бяха отхвърлени на първо четене в последните дни на 48-ото Народно събрание. Съществен дебат липсваше, а обсъждането се отличи със своята абсурдност - БСП и "Възраждане" застанаха на позицията, че със законопроектите се въвежда Истанбулската конвенция (от левицата) или че с промените ще се позволи да се извеждат деца от семействата (основно от "Възраждане"), чуха се реплики и за "третия пол", и "джендър идеологията", "грантаджии".
Може би от срам. Сигурно повечето жени, които живеят в насилие го правят по същите причини. Да остане скрито това нещо и това е най-големият проблем
Промените предвиждаха увеличаване на кризисните центрове, създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики.
"Спри, спри ще я убиеш"
Побоят над Даниела Груева е от 2019 г. и е в центъра на Самоков, в средата на деня, в близост до Съдебната палата. Когато се уверява, че около тях няма никой, Белстойнев блъска жената към ограда, след това я бута със сила и тя пада на тротоара, като едва не си разбива главата. Успява да се добере до колата си, но той я измъква оттам, поваля я на земята и продължава да я удря.
"Той работеше като прокурор в Самоков. Връзката ни тръгна добре. Той реши да се кандидатира за кмет, смятах да му помагам. Към края на връзката ни той спря да си вдига телефона и започна да ме обвинява, че работя за конкурентите му. Един ден го потърсих, защото исках да взема неща, които бяха останали при него. Потърсих го на работното му място, но го нямаше, и го видях да излиза от близкото заведение. Започна да ме обижда и да ме блъска. Отидох към автомобила си. Той ме последва дотам. Извади ме и започна да скача върху мен. Това е потвърдено от експертизите, които впоследствие направиха. Чух викове от съседен блок: спри, спри ще я убиеш. Може би това го спря", разказва Груева.
Благодарение на камерите се вижда ясно насилието над нея. Така тя успява да опровергае версията на прокурора, че Даниела Груева му е извадила нож и той се е опитал да се защити.
"Ако не бяха записите от камерите, може би нямаше да съм тук", казва Груева. Тя се обажда на полицията веднага, отива и до болница, където с нея остават полицаи, за да не може да се въздейства на показанията й. Случаят е поет от прокурори от София, за да може да е безпристрастно разследван. Белстойнев вече не е прокурор
Докато са заедно, е имало още един случай на насилие, но тогава Груева не подава сигнал в полицита.
"Може би от срам. Сигурно повечето жени, които живеят в насилие, го правят по същите причини. Да остане скрито това нещо и това е най-големият проблем", казва Груева, попитана защо не търси служители на реда. Месец след побоя Белстойнев причаква Груева пред работното й място в Боровец. Тя го вижда навреме, не слиза от колата, а продължава към полицията. Той я преследва. Докато кара, тя се обажда на 112, откъдето я насочват към местния участък. Полицаите й казват, че Белстойнев е при тях и приканват Даниела Груева да отиде "да си поговорите". "Самоков е малък град, всички знаеха какво се е случило. Стана ми странно как ме събират с човека, който ме е пребил", споделя още жената.
"Вярвах в правосъдието, вярвах в себе си и нямаше да се откажа", казва Даниела Груева. Тя съветва хората, които са в нейната ситуация, да търсят своите права и защита през 112.
