БСП иска парламентът да забрани вноса на земеделска продукция от Украйна

Парламентарната група на БСП е внесла в Народното събрание проект на решение за забрана за 6 месеца на вноса на пшеница, слънчоглед, сухо мляко и пчелни продукти от Украйна, съобщиха от пресцентъра на социалистическата партия.
"Длъжни сме да защитим българския национален интерес, българското земеделие и производство и здравето на хората. Настояваме това да бъде едно от първите решения на парламента", коментира председателят на партията Корнелия Нинова при внасянето на законопроекта и допълни, че още на 23-ти март социалистите са призовали служебното правителство да наложи забрана, но тъй като то не предприемало нищо, въпросът се внася в парламента.

Брюксел разкритикува забраните за внос на украинско зърно, обсъжда нов помощен пакет
По-рано във вторник (18 април) проруската националистическа партия "Възраждане" настоя служебното правителство незабавно да спре вноса на зърно, слънчоглед и друга земеделска продукция от Украйна в България.
Според лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов вносът на украинско зърно "доубива българското производство и българските производители нямат пазар, за да реализират родната ни продукция", като според него внасяната от Украйна продукция не подлежала на фитосанитарен контрол.

Явор Гечев: Еврокомисията работи бавно и мудно, българските земеделци са загубили 900 млн. лв.
За забрана за внос на зърно, млечни продукти, яйца, плодове и зеленчуци от Украйна се обявиха и от "Левицата!". В позиция, разпространена до медиите, от коалицията уточняват, че причина за искането им е, че "в момента безмитният внос на хранителни стоки от Украйна не отговаря на никакви европейски изисквания, а дъмпинговите цени подбиват пазара и с нелоялната си конкуренция са заплаха за местните производители".
Тази сутрин председателят на Българската аграрна камара Костадин Костадинов обяви пред БНТ, че българските зърнопроизводители са готови да протестират в Брюксел, ако Европейският съюз не вземе мерки за идващите от Украйна пшеница и слънчоглед.
По думите му единственото решение било спиране на вноса от Украйна или мерки, които да гарантират, че украинската продукция минава транзит през страната.

"Въпрос на време": България също обмисля да забрани вноса на зърно и храни от Украйна
На 14 април министрите на земеделието на България, Румъния, Чехия, Полша, Словакия и Унгария се договориха да действат единно по въпроса с украинското зърно и да спрат да вземат решения поотделно.
В събота, неделя и понеделник съответно Полша, Унгария и Словакия забраниха вноса на украинско зърно на тяхна територия. В понеделник служебният министър на земеделието Явор Гечев обяви, че България също може да ограничи вноса си на зърно.
Европейската комисия в понеделник разкритикува решението на трите страни от Централна Европа да спрат вноса на зърно от Украйна. Говорител на еврокомисията подчерта, че търговската политика попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните мерки са неприемливи. През март Брюксел осигури близо 60 млн. евро подпомагане за земеделските сектори на страните, засегнати от проблема с украинския внос. Обсъжда се втори помощен пакет.
Колко жито и слънчоглед е внесен от Украйна през 2022 г.
В България са внесени близо 20 000 т украинска пшеница през 2022 г., което представлява 35 на сто от вноса в тонове и 27 на сто от стойността. Това е обем, равняващ се на по-малко от 3 на сто от обема на българските зърнобази и силози. Вносът на украинска пшеница в България е бил в пет пъти по-малки количества. Това се посочва в анализ "Географията на стокообмена на България за 2022 г." на Борислав Георгиев, който има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, съобщи Българската стопанска камара.
Слънчогледът, внесен от Украйна в България през 2022 г., е повече от 940 000 тона, или близо 71 на сто от българския внос в тонове, след като в предишни години е бил между 3 и 10 пъти по-малко. В еврова стойност за 2022 г. това са повече от 623 млн. евро, или близо 65 на сто от стойността на вноса, след като предишни години показателят е бил между 4 и 10 пъти по-малък.