И България забранява вноса на зърно и храни от Украйна след Полша, Унгария и Словакия
Служебното правителство е взело решение за временна забрана на вноса на храни от Украйна. Това обяви служебният премиер Гълъб Донев преди началото на днешното заседание на кабинета. По-късно служебният земеделски министър Явор Гечев уточни, че забраната влиза в сила от 24 април и ще бъде в сила до 30 юни.
"България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза", настоя Донев.
По думите на служебния премиер основната причина за предприемането на този ход е, че през последната година значителни обеми храни от Украйна са останали в страната и "разстроиха основни производствено-търговски вериги", което според него е противно на замисъла за т.нар. коридори на солидарността, създадени от Европейската комисия за преместване на износа по суша в помощ на нападнатата от Русия страна.
Служебната власт защитавала бизнеса
"Ако тази тенденция се запази и дори се усили, което е напълно реално след въведените аналогични забрани от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес. Като правителство, което работи и решава проблемите на българските граждани, ние не можем да допуснем това да се случи", приведе още един аргумент служебният премиер в подкрепа на решението на правителството.
Брюксел разкритикува забраните за внос на украинско зърно, обсъжда нов помощен пакет
"Принудени сме да приемем тази национална мярка, тъй като отговорните европейски органи все още обмислят адекватен отговор на променените обстоятелства, до които доведоха коридорите на солидарността. Разчитаме, че Брюксел ще чуе и разбере позициите на държавите членки България, Полша, Унгария и Словакия и ще преосмисли позицията си. Нека не забравяме, че принципът на солидарност е еднакво приложим към всяка държава, която страда или търпи някакъв вид загуби", отбеляза още Гълъб Донев.
От своя страна Гечев подчерта, че България има земеделска продукция за няколко милиарда, за която ако правителството не вземело допълнителни мерки, трудно щяла да се реализира и щяло да има много сериозни загуби.
Забраната важи за над 20 стоки от Украйна
| Забраната се отнася до над 20 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол. |
Премиерът уточни, че забраната няма да включва стоки, които преминават транзитно през територията на България и имат за крайна дестинация други държави, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им в страната. Остава обаче въпросът как ще се извършва контролът. В Полша например това става с електронни пломби с GPS на камионите и полицейски ескорт. Варшава и Киев се договориха от петък Полша да възобнови транзита на украинско зърно.
Предисторията
Новината идва часове преди еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис да разговаря днес с министрите на търговията от България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия в опит да разреши спора около ограниченията върху украинските селскостопански доставки и да подобри работата на коридорите за солидарност.
На 14 април министрите на земеделието на България, Румъния, Чехия, Полша, Словакия и Унгария се договориха да действат единно по въпроса с украинското зърно и да спрат да вземат решения поотделно.
В събота, неделя и понеделник съответно Полша, Унгария и Словакия забраниха вноса на украинско зърно на тяхна територия.
Европейската комисия в понеделник разкритикува решението на трите страни от Централна Европа. Говорител на еврокомисията подчерта, че търговската политика попада в обхвата на изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните мерки са неприемливи. През март Брюксел осигури близо 60 млн. евро подпомагане за земеделските сектори на страните, засегнати от проблема с украинския внос. Обсъжда се втори помощен пакет.
Проруски партии и зърнопроизводители в защита на забраната
Във вторник (18 април) за забрана на вноса на земеделска продукция се обявиха проруските формации "Възраждане", БСП и "Левицата!". Аргументите им бяха сходни - трябвало да се защити националния интерес, българските земеделски производители и здравето на българите.
Българските зърнопроизводители през последните дни заплашиха да протестират в Брюксел, ако Европейският съюз не вземе мерки за идващите от Украйна пшеница и слънчоглед. Според единственото решение било спиране на вноса от Украйна или мерки, които да гарантират, че украинската продукция минава транзит през страната.
Зърнопроизводителите настояват да се намерят пазари на над 4 млн. тона пшеница и слънчоглед, както и за компенсации на загубите. Твърдят, че загубите им възлизали на 400 - 500 млн. лв.
Георги Ангелов: Зърнопроизводителите вече не могат да реализират свръхпечалби, световната цена пада
Според икономиста Георги Ангелов вносът от Украйна е едва 0,3% от българското производство на зърно и не може да подбие цената му. По думите му цените се нормализират и това се виждало на световните борси. Въпросът според него е защо българските зърнопроизводители са повярвали на руската пропаганда, че цените ще скачат и държаха реколтата си в очакване да продават скъпо.
Голяма част от евросубсидиите в българското земеделие се получава от зърнопроизводителите и това го изкривява, посочи Ангелов. Помощите трябва да бъдат насочени и към зеленчукопроизводителите и животновъдите.
Колко жито и слънчоглед са внесени от Украйна през 2022 г.
В България са внесени близо 20 000 т украинска пшеница през 2022 г., което представлява 35 на сто от вноса в тонове и 27 на сто от стойността. Това е обем, равняващ се на по-малко от 3 на сто от обема на българските зърнобази и силози. Вносът на украинска пшеница в България е бил в пет пъти по-малки количества. Това се посочва в анализ "Географията на стокообмена на България за 2022 г." на Борислав Георгиев, който има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, съобщи Българската стопанска камара.
Слънчогледът, внесен от Украйна в България през 2022 г., е повече от 940 000 тона, или близо 71 на сто от българския внос в тонове, след като в предишни години е бил между 3 и 10 пъти по-малко. В еврова стойност за 2022 г. това са повече от 623 млн. евро, или близо 65 на сто от стойността на вноса, след като предишни години показателят е бил между 4 и 10 пъти по-малък.