Това не са просто имена, които в последните месеци звучат във всяка емисия новини. Зад тях стоят истории на насилие, ревност, преследване, страдание, безпомощност, несигурност, отчуждение. Истории, влезли в медиите и хрониките, но и в мислите на хората ... до следващия път, в който ново име се нареди в списъка.

Ивелина Петрова загина след изстрел в главата от бившия ѝ приятел през 2012 г., Евгения Владимирова беше убита от бащата на детето си и открита в куфар през 2022 г., Христина Зарева е жертва на съпруга си, а впоследствие основава организацията Save her, Петър Иванов също е сред пострадалите от домашно (името е променено нарочно - бел. ред). Зад имената им се крие омагьосаният кръг, в който държавата и обществото се въртят заради липсата на адекватна реакция и действия за справяне с проблема на домашното насилие и насилието, основано на пола. Той е затворен от липсата на политическа воля, използването на темата за политически дивиденти, безпомощността на отговорните институции и активисти с години да се справят с проблема, обществената апатия.

Новото Народно събрание отново се готви да приеме законови промени за разширяване на закрилата от домашно насилие, след като в миналия парламент те паднаха жертва на политическите сблъсъци и предизборни заплахи с "джендър идеология" и "трети пол". Поведението на партиите предизвика бурно обществено недоволство, усилено от новите ужасяващи случаи с жертви. През март служебните министри на правосъдието и на вътрешните работи подписаха меморандум за партньорство в защита на пострадалите от домашно насилие, според който те да бъдат улеснявани от държавата да получават безплатна правна помощ.

Сега двете най-големи парламентарни групи - на ГЕРБ и на "Продължаваме промяната - Демократична България", поставиха проектопромените сред приоритетите си. "Има такъв народ" вече обяви, че също ще внесе текстове, а вероятно ще бъде последвана и от други групи. Според експерти предвидените от мнозинството разпоредби също може да се окажат недостатъчни, но има поне осем критично важни поправки, които да променят подхода на държавата към проблема.

В България няма официална статистика за жертвите и пострадалите от домашно насилие и насилие, основано на пола. Подобни данни се извличат на различен принцип от ангажираните с проблема организации, както и от сигналите на спешния телефон 112 и от статистиката за заведени и приключили дела. Много от случаите обаче остават скрити, защото хората не докладват за проблемите, или го правят спорадично.

Според най-актуалните за момента официални данни - от проучване на Националния статистически институт (НСИ) от 2021 г., всяка трета българка между 18 и 29 години е била насилвана от партньора си.

По данни на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК) през 2022 г. са убити най-малко 26 жени, а от началото на 2023 г. смъртните случаи вече са поне 10. Това означава, че на всеки две седмици една жена е губила живота си заради домашно насилие. Данни за пострадалите мъже изобщо няма.

По информация от Висшия съдебен съвет за първата половина на миналата година в цялата страна са образувани 1693 нови производства по Закона за защита от домашно насилие. Общо разглежданите в този период производства са 2548 - заедно с "наследените" от предишни години 824 и върнатите за ново разглеждане. От тях завършени са 1630, като в 520 случая искът е уважен изцяло, в 91 - частично, а в 183 е отхвърлен.

Прекратени са общо 836 случая, като 33 от тях са по спогодба, а 803 са прекратени по други причини, които не се посочват в статистиката.

Важно уточнение е обаче, че не всички случаи на домашно насилие се разглеждат като такива - някои попадат и в статистиката за леки, средни или тежки телесни повреди и няма как да бъдат проследени отделно. Практиката пък сочи, че и най-активните в защитата на правата си биват обезкуражени от необходимостта да се борят с институциите, да събират доказателства за правотата си, да обикалят с години съдебните зали без сигурност за изхода и да покриват значителни разноски за тях.

Опитът да се приемат промени в закона в миналия парламент целеше да се поправят някои от пропуските: липсата на детайлна статистика и регистър, на адекватни програми срещу насилниците, на адекватни възможности за съдействие за пострадалите, на достатъчно кризисни центрове. Въпреки че част от текстовете са пренаписвани съвсем скоро (през 2019 г), правозащитниците настояват за по-детайлни промени:

Представителите на неправителствени организации, с които "Дневник" разговоря, са на мнение, че промените в закона са задължителни и с която и от тях да се започне, ще е положителна стъпка. Голяма част от промените, които те изреждат, бяха включени в проекта на "Демократична България", който беше отхвърлен в последния парламент.

В него в момента има 14 души. От организацията уточняват, че сред пострадалите от насилие, основано на пола, са и мъже. "Обществото обаче не ги възприема като жертви и е много трудно да се пробие този предразсъдък", казват още от фондацията.

Според адвокат Адела Качаунова, директор на правната програма на Българския хелзинкски комитет и адвокат по дела за домашно насилие, списъкът със спешни законодателни мерки не може да бъде изчерпателен, но сред важните осем първи стъпки са да се удължи срокът за подаване на молба за защита от насилие, а съдилищата да взимат предвид и предишно поведение на насилника.

По закон пострадалите от домашно насилие имат два пътя за действие. Първият е да подадат сигнал до МВР и полицаите да преценят дали има достатъчно доказателства за образуване на наказателно производство, да съберат доказателства и да поискат от прокуратурата да се задейства. Очаквано това отнема доста време.

Вторият вариант е да се подаде молба за защита в съда и да се поиска направо от него да ограничи насилника от възможността да приближава жертвата и да контактува с нея. Това обаче може да стане само в срок от един месец след претърпяното насилие, а пострадалите невинаги успяват да се вместят в срока, тъй като често - извън проблемите около физическото състояние - са ограничени в излизанията и разговорите с външни хора, биват придружавани навсякъде от насилника и др.

Според адвокат Адела Крачунова този сравнително къс срок не позволява на най-тежко пострадалите да търсят закрила, тъй като те първо трябва да се възстановят от травмите си. Има и друг проблем, коментира пред "Дневник" тя: "Често всякакви твърдения за насилническо поведение извън този период, макар да може да бъде доказано, напълно се игнорират и жертвите по-трудно получават закрила."

Една от промените, за които настояват всички организации, включително ПУЛС и БХК, е да се разшири обхватът на закона, като в него се включат всички форми на интимна връзка, а не само сега съществуващата формулировка "фактическо съпружеско съжителство", което се тълкува стеснително от съдилищата.

Тяхната практика показва, че се е наложила противоречива практика на съдилищата. През последните години е имало съдебни състави, които отхвърлят молбите за защита в случаите, когато се установява, че страните са в относително трайна интимна връзка, но всеки обитава отделно жилище и не споделят общи разходи за домакинство.

Точно такъв е примерът с убитата на 3 април Кристина Благоева, която бе застреляна от 34-годишния Калоян Каймакчийски, а тялото й бе намерено няколко дни по-късно в багажника на автомобил. Двамата са били в близки и интимни отношения, но не са живеели заедно.

Според фондация "Анимус", работила по случая, както и според показанията на свидетели по делото, приятели и колеги на Благоева, Каймакчийски е продължавал да упражнява контрол над нея и тя се е страхувала за живота си до последния момент. Според тезата на разследващите убийството е извършено след скандал, при който тя е поискала да се разделят. Каймакчийски вече е живеел с друга жена, чието служебно оръжие е ползвал за извършване на убийството.

В момента тя е изцяло в ръцете на пострадалите - от тях се очаква да осигурят документи, свидетели и други доказателства, че са били подложени на насилие, докато насилникът не прави нищо. "Това може да стане, като се въведе задължение за оборване на твърденията за насилие, когато те са достатъчно достоверни", смята Адела Качаунова.

Организациите настояват също да се въведе забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на боеприпаси, на взривни вещества и на пиротехнически изделия на хора, за които има данни, че са извършители на престъпление, базирано на пола. Алтернативно от организациите предлагат да се прекратява валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда.

Като друга защитна мярка от организациите настояват да се въведе режимът на лични отношения между дете и родител, извършител на домашно насилие, да се осъществява за определен срок в защитена среда, предоставена в специализирана услуга или осигурена от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето под надзор на психолог или социален работник. "Така децата също ще бъдат предпазени от насилие, тъй като те винаги са жертва в подобни отношения", коментира Качаунова.

За адвоката друга наложителна мярка е "да се укрепи служебното начало в производствата за защита от домашно насилие".

Организациите настояват да се създаде и Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който да координира, наблюдава и оценява политиките и мерките са решаване на проблема. Според тях в този орган с право на глас трябва да участват и организации, които са ангажирани пряко с помощ на жертвите, тъй като могат да предлагат подходящите мерки за превенция. По думите на Адела Крачунова е наложително и да се създаде Национална информационна система за обмен на данни между държавните и общински органи и работещите в тази сфера неправителствени организации. Така ще се гарантира бързина на производството за защита, а в същото време ще може да оценяват прилаганите политики, за да се променят при нужда, смята тя.

Сред проблемите посочва, че България е сред тази половина от държавите - членки на Европейския съюз, в които не се събира статистическа информация за жертвите на домашно насилие и че липсата на официална статистика е фактор за информационната мъгла около този реалните размери на този феномен.

ПУЛС и БХК оценяват като

Експерти и правозащитници, с които "Дневник" разговоря,са на мнение, че паралелно със спешните законодателни промени трябва да се работи в посока на повишаване на чувствителността към проблема.

Според тях хората все повече признават, че в обществото съществува този проблем и са способни да проявят съчувствие, вместо да го подминат с аргумента, че семействата трябва да се справят сами.

Според правозащитника най-тежко е положението при родителите с деца. "Понякога не се съобразява нуждата от контакт на детето с двамата родители и нуждата в някои случаи този контакт да се осъществява в защитена среда. В други случаи, дори това да се съобразява, не се проследява случва ли се на практика. А при данни за липса на контакт на единия родител с детето, съдът въпреки всичко действа мудно и не дава приоритет на съответното дело", казва още Стоянов.

Той отбелязва, че проблем за справяне с проблема е и "мудната и с нежелание работа на полицията и прокуратурата по случаи на домашно насилие" и това отново е проблем с прилагането на закона.