Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е постановил, че българският Изборен кодекс нарушава правото на свободата на изразяване като налага пълна забрана за използване на неофициален език в предизборна кампания под страх от административни санкции. Съдът се е произнесъл по дело, заведено от бившия председател на ДПС Лютви Местан, който през 2013 г. е глобен за това, че на предизборен митинг в продължение на 7 минути говорил на турски език.

За решението на Европейския съд съобщи Българският хелзинкски комитет, който е оказвал правна помощ на

Местан както в производството на национално ниво, така и пред международния съд.

Жалбата срещу речта на Местан е подадена от представител на ГЕРБ, който присъствал на предизборен митинг в с. Ябланово, община Котел, 98% от населението на което се самоопределят като етнически турци.

В резултат на жалбата Районната избирателна комисия - Сливен съставила акт за административно нарушение на Местан и на кмета на Ябланово, въз основа на който впоследствие областният управител им наложил глоба от 2000 лв. Районният съд - Котел намалил размера на глобата на 500 лева, а Административният съд - Сливен потвърдил това решение.

По това дело ЕСПЧ е изследвал регулаторните рамки на 37 държави, членки на Съвета на Европа и констатирал, че само в Украйна и България има абсолютна забрана за кандидатите да говорят на език, различен от официалния, по време на публични предизборни срещи. Съдът също така е отбелязал, че тази разпоредба е била многократно критикувана от Консултативния комитет на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, от Венецианската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които смятат, че тя лишава малцинствата от възможността да се насърчава тяхното ефективно участие в изборите.

България е осъдена да плати 1200 евро обезщетение на Местан и 3200 евро разноски по делото. Освен това решението изисква и реформа на българското законодателство.

От 2016 г. насам това е четвъртото решение на ЕСПЧ, свързано с несъответствия на българското изборно законодателство с международното право по правата на човека, припомня Хелзинкският комитет.