Европейската комисия отпуска 10 млн. евро помощи за българските земеделци
България ще получи около 10 млн. евро помощи за земеделските производители от втория пакет от 100 млн. евро, който Европейската комисия отпуска заради загубите, причинени от вноса на украинско зърно. Това обяви служебният министър на земеделието Явор Гечев по време на изслушването си парламента по повод намеренията на правителството за отмяна на наложените ограничения от 19 април върху достъпа на 27 продукти с произход Украйна.
И България забранява вноса на зърно и храни от Украйна след Полша, Унгария и Словакия
Гечев заяви, че това било предложението на комисията като уточни, че тази информация била пристигнала вчера. Той отбеляза, че сумата е прекалено малка и не отразява действителността в страната, затова ще настоява за повече средства. Първоначалната сума, която България трябваше да получи бе 16.75 млн. евро, тя трябваше да послужи за обезщетение за най-засегнатите производители, които обявиха, че търпят загуби заради решението на ЕС да премахне търговските мита за украински внос, за да подпомогне Киев да оцелее икономически в условията на война.
Земеделският министър потвърди, че при европейската забрана решението на Министерския съвет за единична забрана ще трябва да бъде отменено, иначе България няма да може да се възползва от средствата.
Вчера Европейската комисия въведе европейска забрана, за внос на четири култури от Украйна - пшеница, царевица, семена от рапица и слънчоглед. Забраната засяга България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, а мерките ще продължат до 5 юни 2023 г. Според Гечев ЕК е декларирала, че след изтичането на срока забраната на тези култури ще продължи и занапред, като се включи втори пакет от култури, които различните държави са дали за обследване, сред които са сухото мляко и медът. Той посочи, че България ще настоява Европейският съюз да въведе постоянен механизъм, който своевременно да урегулира такива аномалии.
| Гечев отбеляза, че още на 2 септември 2022 г. е уведомил с писмо еврокомисаря Войчeховски за смущение на пазара на слънчоглед, където е най-голямата аномалия в България. Земеделският министър разказа, че тогава е алармирал в изложение пред Съвета на министрите, че европейските коридори за солидарност не работят така, както трябва, и на практика създават по-големи аномалии. Той отбеляза, че 50 процента от слънчогледът, влязъл в Европа, е влязъл в България - около милион тона миналата година. |
Пред депутатите в Народното събрание Гечев определи като "абсолютно важна тема" въпросите за фитосанитарния контрол на внасяните от Украйна продукти. Гечев обясни, че в Украйна се ползват неразрешени за Европейския съюз вещества, но това не означава, че пшеницата не отговаря на изискванията. И обясни, че България е втора държава по веригата, контролът се прави и от Румъния.
От думите му се разбра също така, че кабинетът не знае защо при падащи цени на житото и нулева ставка на ДДС хлябът в магазините не поевтинява. Той констатира, че същите аномалии се наблюдават и при други стоки. Министърът посочи, че вероятната причина за това е, че пазарът реагира бързо, когато се качват цените, но "изключително бавно" при свалянето им особено при крайните продукти. Добави и, че е подготвена наредба за проследимост по цялата верига на хранителните продукти на едро. Гечев уточни, че най-малката част от сформирането на цената на хляба се дължи на пшеница, основната е - производствените разходи и транспортът. По думите му няма предпоставки за вдигане на цената на хляба по никакъв начин.