Фредерик Б. Чери: Изглежда невероятно, че еврейската общност в България е избягнала унищожението
"Половин век след публикуването в САЩ се появява на български фундаменталното изследване "Българските евреи и Окончателното решение" от американския историк и българист Фредерик Б. Чери. Авторитетен труд, който хвърля повече светлина върху един от най-мрачните периоди в новата история на България и света, безпристрастен разказ за доблест, вина, престъпления, кураж, морал и изкупление" - така е представена монографията в анотацията на издателство "Сиела",
Изданието, преведено от английски от Аглика Маркова, е допълнено със задълбочен предговор от експерта в Държавна агенция "Архиви" Иванка Гезенко и с подробни обяснителни бележки от нея към събития и личности, споменати в изследването. Обширен следговор е написал проф. Иван Илчев, който е придружавал американския историк при посещенията му в България.
Анотацията отбелязва, че макар историографията по темата да е значително нараснала, съдбата на българските евреи през Втората световна война в Царство България все още поражда разнопосочни, а често и крайни мнения - от твърдението за цялостна заслуга на цар Борис III за спасението на еврейското население в границите на България, до отричане и вменяване на пълна вина на българската държава за депортацията на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот.
Фредерик Б. Чери, който умира през 2020 г., посещава България няколко пъти през 60-те години и началото на 70-те години на миналия век и не крие интереса и симпатиите си към страната ни. Запознава се, с помощта на български архиви, а в чужбина и с германски и израелски документи, с интервюта с очевидци и оцелели, сред които английския посланик в София до 1941 г. Джордж Рендъл и на Германия през Втората световна война Адолф Бекерле, както и с множество други източници.
Така, ползвайки и архиви на Третия райх, които след войната се намират в САЩ, изгражда историческа хроника, която се опитва да представи събитията максимално безпристрастно, без да робува на идеологии и без да спекулира.
| Какво е отношението на нацистка Германия към евреите и какъв е бил натискът, който се упражнява върху цар Борис III и българското правителство по еврейския въпрос? Кои са събитията, довели до депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Каква е обществената реакция в страната? И защо години наред така и не може да се постигне исторически консенсус за случилото се в онези години? На тези въпроси търси отговора американският историк, професор и специалист по българска история в Университета на Индиана, САЩ. |
Обстойно са разгледани икономическите и политическите предпоставки, които обуславят сложната ситуация, в която се оказва обвързаната с Третия райх България. Авторът проследява с подробности включването на страната във Втората световна война като съюзник на Оста, прави задълбочен анализ на мирните отношения между евреите и останалите етноси в страната, както и преглед на спорадичните антиеврейски политики, прилагани с променлив успех.
Освен политиката на държавните институции изследователят анализира и ролята на духовници, политици, общественици и обикновени хора за спасяването на евреите от територията на Царство България, сред тях действията на митрополит Стефан и протеста на зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев с групата депутати срещу депортацията на българските евреи.
Пред "Дневник" Иванка Гезенко оценява монографията като обективно изследване, едно от най-добрите, които са се появявали у нас. А проф. Иван Илчев завършва следговора си в книгата с разсъждения по трънливия въпрос, по който изследователите все още не постигат консенсус:
"И накрая, за ролята на цар Борис III. За нея са счупени много исторически шпаги. Самият проф. Чери е много предпазлив, но по-скоро накланя вината към владетеля. Нямам намерение да влизам в полемиката, но нека посоча две неща. На първо място, Борис III никога не е бил антисемит, но интересите на българската държава за него са стояли на първо място и ако бе смятал, че евреите трябва да бъдат пожертвани за това, едва ли би се колебал.
И второ: След 1936 г., та до смъртта му, на практика никое важно решение в България не е вземано без неговото изрично или подразбиращо се съгласие, та според мен, нито депортацията, нито отлагането й биха били възможни без поне мълчаливото съгласие на царя."
"Дневник" публикува въведението на автора Фредерик Б. Чери към книгата "Българските евреи и Окончателното решение", предоставено от издателство "Сиела":
Моят довод да реша да изследвам прилагането на нацистката политика на Окончателно решение на еврейския въпрос по отношение на евреите в България, е смайващият факт, че след Втората световна война броят на евреите в България е по-голям, отколкото преди войната. През призмата на общата трагедия от военните години изглежда невероятно, че еврейската общност в една малка държава - особено в държава, част от Оста - е успяла да избегне повсеместното унищожение.
| За самите българи тази аномалия е източник на гордост: те претендират, че са единствената нация в окупирана Европа, в която всички евреи са оцелели. По този въпрос се разгаря сериозен политически спор, който засяга и каузата, и начина на оцеляване на еврейската общност в България. Спорът се изразява чрез въпроса: "Кой спаси българските евреи?" |
В момента съществените противоречия се въртят около ролята на цар Борис ІІІ в събитията, засягащи еврейския въпрос в страната му. Едни приписват заслугата за спасяването на евреите на царя и твърдят, че го е извършил по предварително обмислен план, по който съзнателно е преиначавал пред Берлин намеренията си. Други твърдят, че внезапната и необяснена смърт на царя през 1943 г. е всъщност убийство, поръчано или лично от Хитлер, или от Хитлеровото обкръжение, поради отказа на Борис да разреши на нацистите да депортират българските евреи в лагерите на смъртта в Полша.
От другата страна са някои историци и коментатори, чието мнение е, че българските евреи са били спасени въпреки царя. Те твърдят, че Борис или е бил изцяло съгласен с нацистката политика на антисемитизъм, или е бил безразличен към нея и единствено натискът на групи в самата България и извън страната са го заставили да се откаже от плановете си за депортация на евреите в Полша.
Реакцията на България към Окончателното решение се усложнява от депортацията на гръцки и югославски евреи от териториите на Балканите, окупирани от България. Защо София депортира евреите оттам, а се поколебава да стори същото с евреите с българско гражданство? Може би българският контрол над тези територии е бил по-слаб? Или небългарските евреи са били пожертвани, за да се спасят евреите с българско гражданство?
Настоящият труд си поставя за цел да разгледа позицията и действията на българското правителство по отношение на евреите в онези решаващи години. Като проучвам политическия натиск, оказван на София, и отклика на този натиск, изразил се в приемането на антисемитското законодателство, и процедурите по депортацията - и осъществените, и анулираните, се надявам да назова причината за парадокса на Окончателното решение в един от балканските съюзници на Германия.
В книгата се анализират и разликите в позицията на София и реакцията по отношение на
"българските" и "небългарските" евреи. Описал съм в по-големи подробности подготовката около депортацията и процедурите, за да покажа нечовешката и същевременно чудновато механична и бюрократична природа в осъществяването на изискването за Окончателно решение в България (вероятно и другаде). Подробностите в процедурите по депортация в България са основа за проучване на същите тези процедури в други области на нацистка Европа. Нещо повече, поведението на българското правителство под политически натиск може да поясни не само естеството на политиката на България и на Оста в началото на четиридесетте години, но и общото естество на еврейския проблем в Европа.
| Настоящата книга проучва и отношението на различните сегменти в българските управляващи кръгове и обществото към еврейския въпрос и Окончателното решение. Тези сегменти включват царя и Двора, Църквата, Народното събрание (парламента), политическата опозиция и различни други групи. Проучвам също важния въпрос за относителната тежест на политическите сили вътре в страната, както и на онези извън нея, например Съюзниците, при намесата им в събитията, засягащи евреите в България. |
Накрая разглеждам претенцията на българите, че са единствената нация в нацистка Европа, която е спасила евреите си; всъщност разисквам дали има полза да се задава въпросът "Кой спаси българските евреи?".
